Миллет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миллети в Османската империя и васалните й княжества през 16 век.

Миллет или милиет (на османски турски: ملت - millet, на турски: millet, на арабски: ملة - миллях) е обществена форма на социално разделение по религиозенетнорелигиозен) признак в мюсюлманските държави, обхващаща група хора, изповядващи обща вяра и имащи автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в специално обособени квартали в градовете и махали в селата.

През XV - XX век терминът получава широко разпространение в Османската империя за класификация по религиозен признак на народите, които я населяват.

В официалните документи на Османската империя етноними почти не не се употребяват. Населението е разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества (миллети):

  • мюсюлмански миллет - без разделение на турски, кюрдски или арабски миллет,
  • гръцки миллет (рум миллет, „гръцка общност“) - източноправославен, под върховенството на гръцката Цариградска патриаршия,
  • франкски миллет - обобщено за католиците,
  • арменци-грегорианци,
  • арменци-католици,
  • евреи (израилтяни).

В официалните документи на империята се обозначава религиозната идентичност на поданиците, определена според отношението им към исляма:

  • мюсюлмани (правоверни), или хората на вярата, които са привилегировани и
  • немюсюлмани (неверници) - каури, гяури, втора категория поданици.

От своя страна миллетите на неверниците, организирани на религиозен принцип, включват в обща група различни народи единствено според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на гръцкия миллет българите наред със сърбите, аромъните, част от албанците и др., според днешните понятия са били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването им.

През 19-ти век, след Великата френска революция от 1789 - 1799 г., започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. По българските земи започва процес на национално възраждане. В резултат от започналите църковно-национални борби на 1 юни 1861 г. султан Абдул Меджид издава берат, с който Йосиф Соколски се признава за милет баши - духовен глава на Българската уния, с което официално е признат самостоятелен български миллет.[1] Българската екзархия пък била призната със султански ферман на 28 февруари 1870 г. Постепенно през 19-ти век миллетската система в Империята се разпада и в началото на 20-ти век е заместена от идеите на османизма.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. История на българите в 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2, Georgi Bakalov, ISBN 954621213X, TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]