Милош Милоевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Милош Милоевич
Милош Милојевић
сръбски историк
портрет около 1880
портрет около 1880

Роден
Починал
24 юни 1897 г. (56 г.)

Милош Ст. Милоевич (на сръбски: Милош Милојевић или Miloš Milojević) е сръбски политик, историк и книжовник. Той е един от идеолозите на сръбската пропаганда в Македония и на сръбския експанзионизъм на Балканите като цяло.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1840 г. в село Църна бара в семейството на свещеник. Завършва основно училище в своето село и гимназия в Белград. След като прекарва две години в белградски лицей, учейки право (1859-1862). Оглавява създаването на националистическото дружество „Просветен одбор“ в Белград в 1860-те години.[2] Отива в Москва, където следва три години в Историко-философския отдел на Философския факултет при Московския университет.

Корица на „Европейска Турция“.

Когато се връща в Сърбия, постъпва на служба в съда, а по-късно става преподавател и директор на гимназии във Валево, Белград и Лесковац. По време на сръбско-турските войни, 1876 и 1878 г., предвожда ибърските доброволци.

Пътува много из Косово, Поморавието и Македония с цел опознаване на тези краища и предвид на сръбската пропаганда сред населението им. На тази кауза се посвещава с пълна жертвоготовност.

В 1873 г. Милоевич с помощта на Коста Шуменкович издава историко-етнографска карта на сръбските земи. Първоначалният ѝ вариант е претърпял редица издания през годините допреди разпадане на Югославия. Картата в съчетание и взаимодействие с идеологията на Великосръбската доктрина е имала значимо влияние върху формирането на сръбско (югославско) национално самосъзнание в редица поколения сръбски (югославски) ученици в продължение на повече от век.

Историко-етнографска сръбска карта - 1873 г.

По време на Руско-турската война заедно с Тодор Станкович, архимандрит Сава Дечанац, Аксентие Хаджиарсич, Коста Шуменкович, Деспот Баджович и Глигорие Чемерикич е в таен комитет в Ниш, който има за цел подпомагане на настъплението на сръбските войски и завладяване на територии в Западна България.[3]

В 1886 година е сред основателите на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 171.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 209.
  3. Рад Србије на заштити државних и националних интереса у Македонији
  4. Друшто Свети Сава
     Портал „Македония“         Портал „Македония