Мими Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мими Николова
Mimi NikolovaIMAG4031.jpg
Мими Николова в БНР, 2014 г.
Информация
Псевдоним Мими Николова
Родена
Марийка Николаева
30 юни 1938 г. (78 г.)
Стил Поп
Глас мецосопран
Музикален издател Балкантон
Продуцент БНР
Свързани изпълнители Борис Гуджунов, Боян Иванов, Тони Томова
Влияния италианско, британско, френско, латиноамериканско, джаз

Мими Николова е българска поп певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мими Николова е откритие на композитора Петър Ступел, който през 1958 г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „Любимец 13“. Преди това тя пее в хор „Бодра смяна“ и хора на Софийските девойки. До края на 1950-те години в Радио „София“, днес БНР, Мими Николова записва още две песни на Петър Ступел – „Моряко мой“ (1958) и „Малката креолка“ (1959), както и три песни, едната на Иван Маринов – „Закъснялото писмо“ (1960) и другите две на Йосиф Цанков – „Недей ми казва тази вечер сбогом“ (1960) и „Когато луната изплува“ (1960).[1].

От началото на 1960-те до средата на 1970-те години Мими Николова е в творческо сътрудничество с музикантът Иван Стайков, който е автор на музиката, аранжиментите и на някои от текстовете на една значителна част от песенния ѝ репертоар. Сред най-известните са: „Синьо“ (1962), „Минути“ (1963), „Мостчето на влюбените“ (1963), „Вървим по улицата двама“ (1963), „Първата среща“(1963), „Самотно дърво“ (1966), „Всяко лято“ (1966), „Защо стана така“ (1968), „Завинаги“ (1969), „Горчиво откровение“ (1970) и мн. др.[1]

С песни на Иван Стайков Мими Николова с успех се представя на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), ВарадероКуба, Токио, Япония (1977).[1]

С името на Мими Николова се свързва началото на фестивала „Златният Орфей“ от 1965 г., когато в нейно изпълнение песента „Калиакра“ на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева печели първа награда. На „Златният Орфей“ са отличени и изпълнените от нея песни: „Първата среща“ – трета награда през 1965 г., музика: Иван Стайков, текст: Захари Петров; „Спомен от лятото“ – втора награда пез 1966 г., музика: Иван Стайков, текст: Захари Петров.[1]

Мими Николова е една от първите български певици, която изпълнява джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър „Балкантон“ и на „Джаз фокус'65“. През 1978 г. се представя с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от биг бенд „Габрово“ с диригент Манол Цоков.[1]

В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и чужди композитори, записани в Българското национално радио и Балкантон. Записва и множество вокали и песни за много български филми, сред които „Любимец 13“, „Човекът в сянка“, „Бягство в Ропотамо“, „Здрачаване“, „Вятърът на пътешествията“ „Чудесната катастрофа“ и мн. др.[1]

Звуконосители[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Минути (1963)
  • Мими Николова пее песни на Иван Стайков (1964)
  • За вас пее Мими Николова (1965)
  • Пусни ме (1970)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Рупчев, Й. Изборът на Рупи. И-П. ИГ "Селена. С. 1999. – стр. 199