Минало несвършено деятелно причастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Минало несвършено деятелно причастие или минало несвършено действително причастие е причастие в българския език и представлява нововъведение, защото го е нямало в старобългарския език, а се е развило по-късно. То не съществува в никой друг славянски език и е една от отличителните характеристики на българския език. Наличието му в македонските диалекти е сред главните причини българските езиковеди, както и някои чуждестранни, да смятат македонския литературен език за български диалект.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Минало несвършено деятелно причастие се образува от имперфектната основа на глагола (формата за минало несвършено време, първо лице, единствено число, без "х"-то) се добавя наставката -л, а окончанията за рода и числото – нулево окончание за м.р., ед.ч., -а за ж.р., ед.ч., -о за ср.р., ед.ч. и -и за мн.ч., където не съществува род.

Минало несвършено време Имперфектна основа Минало несвършено деятелно причастие
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
дадях дадя- дадял дадяла дадяло дадели*
лъжех лъже- лъжел лъжела лъжело лъжели
мислех мисле- мислел мислела мислело мислели
летях летя-** летял летяла летяло летели*
казвах казва-** казвал казвала казвало казвали

*Във формите за множествено число на глаголи от първото и второто спрежение, в чиято имперфектна основа ударението е върху последната сричка, има условия за преглас на ятовата гласна и тя се произнася като "е".

**Тъй като имперфектната и аoристната основа на някои глаголи от второто спрежение и на всички глаголи от третото спрежение съвпадат, и миналите им свършени и несвършени деятелни причастия.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Минало несвършено деятелно причастие се употребява единствено в конклузивните (умозаключителните), ренаративните (преизказните) и дубитативните (недоверчивите) форми на глагола. За разлика от минало свършено деятелно причастие, то никога не се употребява атрибутивно (като прилагателно), което означава, че не са възможни форми с определителен член ("даделият", "лъжелата").

Такова причастие липсва в някои западни български диалекти, като шопския и торлашкия.

Нерядко явление в софийската разговорна реч представлява използване на минало свършено деятелно причастие вместо минало несвършено[1]. Например "дал" вместо "дадял", "носила" вместо "носела".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алексова, Красимира. Адмиративът в бълграската разговорна реч. // Проблеми на разговорната реч. Книга VІ. Велико Търново, Унив. изд. "Св. св. Кирил и Методий", 2004, 21–35 с..