Минамата (болест)
| Минамата (болест) | |
.jpg) Паметникът в музея на болестта Минамата | |
| Специалност | Токсикология, неврология, психиатрия |
|---|---|
| Симптоми | Атаксия, хипестезия и мускулна слабост |
| Възможни усложнения | Загуба на периферно зрение, и увреждане на слуха и речта; в крайни случаи: лудост, парализа, кома; може да засегне и плода; за повече подробности вижте Отравяне с живак. |
| Продължителност | Хронична |
| Причини | Тежко отравяне с живак |
| Рискови фактори | Засегнати са тези, които са консумирали риба и ракообразни от залива Минамата. |
| Превенция | Правилно третиране на промишлените отпадъци |
| Лечение | Вижте Отравяне с живак |
| Прогноза | 35% леталност; за повече информация вижте отравяне с живак |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-9 | 985.0 |
| Минамата в Общомедия | |
Болестта минамата (на японски: 水俣病, Минамата-бьо) е неврологично заболяване, причинено от тежко живачно отравяне. Признаците и симптомите включват атаксия, изтръпване на ръцете и краката, обща мускулна слабост, загуба на периферно зрение и увреждане на слуха и говора. В екстремни случаи следват лудост, парализа, кома и смърт в рамките на седмици след появата на симптомите. Вродената форма на заболяването засяга плода, причинявайки микроцефалия, обширни мозъчни увреждания и симптоми, подобни на тези, наблюдавани при детска церебрална парализа.
Болестта минамата е открита за първи път в град Минамата, префектура Кумамото, Япония, през 1956 г. Тя е причинена от изпускането на метилживак в промишлени отпадъчни води от химическа фабрика, собственост на Chisso Corporation, което продължава от 1932 до 1968 г. Предполага се също така, че част от живачен сулфат в отпадъчните води също е бил метаболизиран до метилживак от бактериите в наносите.[1] Този силно токсичен химикал се акумулира и увеличава в ракообразни и риба в заливите Минамата и Яцуширу. Например в рибите в залива Минамата съдържанието на метилживак варира от 8 до 36 mg/kg, в стридите – до 85 mg/kg, докато във водата то е не повече от 0,68 mg/литър. Тези животни, консумирани от местното население, водят до отравяне с живак. Отравянията и произтичащите от тях смъртни случаи на хора и животни продължават в продължение на 36 години, докато Chisso и правителството на префектура Кумамото не правят почти нищо, за да предотвратят епидемията. Последиците за животните са най-тежки при котките.[2]
Към март 2001 г. 2265 жертви са официално признати за болни от болестта минамата,[3] а над 10 000 души са получили финансова компенсация от Chisso.[4] До 2004 г. Chisso изплаща обезщетение в размер на 86 млн. щ.д. и през същата година получава нареждане да почисти замърсяването.[5] На 29 март 2010 г. е постигнато споразумение за обезщетяване на все още непризнатите официално жертви.[6]
Второ огнище на болестта минамата се появява в префектура Ниигата през 1965 г. Първоначалната болест минамата и болестта минамата от Ниигата се смятат за две от четирите големи болести на Япония, причинени от замърсяване.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Formation of Methyl Mercury by Bacteria // Appl. Microbiol. 30 (3). 1975. DOI:10.1128/AEM.30.3.424-432.1975. с. 424–432. и препратките към тях.
- ↑ Withrow and MacEwen's Small Animal Clinical Oncology. 4th. St. Louis, MO, Elsevier, 2007. ISBN 978-0-721-60558-6. с. 73–4.
- ↑ Официални данни на правителството от март 2001 г. Виж "Minamata Disease: The History and Measures, ch2"
- ↑ Виж "Minamata Disease Archives" Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., Често задавани въпроси, въпрос 6
- ↑ Jane Hightower (2008). Diagnosis Mercury: Money, Politics and Poison, Island Press, p. 77.
- ↑ "Agreement reached to settle Minamata suit", Asahi Shimbun news, 31 март 2010, посетен на 1 април 2010
|
