Мина фон Барнхелм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мина фон Барнхелм
Minna von Barnhelm oder das Soldatenglück
АвторГотхолд Ефраим Лесинг
Създаден1763 г.
Първо издание30 септември 1767 г. г.
Хамбург, Германия
Оригинален езикнемски
Мина фон Барнхелм в Общомедия

„Мина фон Барнхелм или щастието на войника“ (на немски: Minna von Barnhelm oder das Soldatenglück) е комедия в 5 действия на германския писател и драматург Готхолд Ефраим Лесинг.

Творбата е завършена през 1767 г., но Лесинг посочва като дата на възникване 1763 година, може би, за да подчертае близостта до Седемгодишната война. „Мина фон Барнхелм“ е най-известната комедия на немското Просвещение и спада към най-важните комедии в немскоезичната литература. [1][2] Характерно за тази драма е, че тя се различава от класическата.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието в пиесата се развива малко след края на Седемгодишната война, на 22 август 1763. След войната честолюбивият Майор фон Телхайм, служил в пруската армия, е останал без пари и е прогонен от армията. Той е обвинен, че е пренебрегнал заповедта на Фридрих II., а именно да събере т.нар. военни контрибуции (Обезщетение в пари наложено от победителя на победения след война). Освен това се е отнасял благосклонно със саксонците. По време на войната Телхайм е разположен в Тюрингия (тогава спадащо към Саксония). Място на действието е една странноприемница. Първото, третото и петото действие се развиват в салона на странноприемницата, а втората и четвъртата в стаята, в която живее Мина. Заедно със своя слуга Юст се намират в странноприемница в Берлин. Телхайм отказва финансова помощ дори от своя приятел Паул Вернер и от своята любима заради гордостта си. За да плаща дълговете си, той инструктира своя верен слуга Юст да заложи едни скъп годежен пръстен, който по-рано е получил от Мина.

Вилхелмина „Мина“ фон Барнхелм, в която Телхайм се е влюбил в началото на войната, е богата саксонска благородничка. Тя тръгва към Берлин заедно със своята камериерка и приятелка Франциска, за да се омъжи за него. Заради накърнената си чест Телхайм не може да поиска ръката на Мина. Пристигнала в града, за да намери своя любим, Мина отсяда в гостилницата, в която е и Телхайм. Именно тази гостилница е мястото, където се развива действието. Двамата се срещат, а тя разбира за финансовото състояние на майора. Той е прекъснал контакт с нея, защото смята, че е недостоен за нейната любов. След като е пуснат за продажба годежния пръстен на Телхайм, Мина го разпознава и го откупува, без Телхайм да знае. Тя се опитва с хитрост да спечели отново своя любим. Тя разменя своя собствен пръстен с този на Телхайм и му го дава отново. Мина смята, че нейният вуйчо я е лишил от наследство, защото не иска да се омъжи за мъжа, който той ѝ е избрал. Състоянието на Мина кара Телхайм да промени мирогледа си. Той се опитва да направи всичко възможно, за да се ожени за Мина. В същото време Телхайм получава писмо от краля, в която става ясно, че ще получи полагащите му се пари. Комедията завършва с двойна сватба, а именно тази на Мина и Телхайм и Франциска и Вернер.

Герои и характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Майор фон Телхайм — годеник на Мина, освободен от длъжност, с накърнена чест, защото е заподозрян в корумпираност, с консервативно схващане за чест, потиска любовта си към Мина, твърде горд е, за да приеми помощ, осъзнава, че нещастието му го е заслепило и направило твърдоглав, накрая се променя и поставя личното си щастие на преден план.

Мина фон Барнхелм — богата благородничка от Саксония, сгодена за пруския майор, със силна воля, не се подчинява на установените традиционни норми, смела и решителна (заминава от провинцията за големия град, за да търси своя годеник), поема съдбата си в свои ръце. В конфликта между нея и Телхайм тя поема инициативата.

Граф фон Брухзаал, чичо на Мина

Франциска — приятелка и камериерка на Мина, самокритична, поема инициативата и прави предложение за женитба на Вернер

Юст, слуга на Телхайм, верен и дискретен, честен

Паул Вернер — бивш старшина, приятел на Телхайм, чувствителен и миролюбив

Кръчмар

Войник

Опечелена жена

Теми и мотиви[редактиране | редактиране на кода]

В тази творба Лесинг засяга една тема, която винаги е била актуална и ще остане такава — проблемите между мъжа и жената. Централният проблем в тази комедия е конфликтът между любовта и честта. Благодарение на хитростта и чара си Мина успява да разреши проблема и любовта надделява. Други съществени мотиви в комедията са: конфликтът между благородници и граждани, ролята на парите за отношенията на героите, честта и позорът, темата за прусите и войната.

Бюргерски морал[редактиране | редактиране на кода]

В комедията „Мина фон Барнхелм“ Лесинг въвежда първата промяна, а именно, че главните герои са от аристократичен произход. Това противоречи на идеята на Готшед, че комедиите са предназначени за градското съсловие, а героите не могат да са благородници. Главната героиня Мина е аристократка с буржоазен морал. Тя е вярна, самоуверена, любяща и разумна млада жена. Интересува се от човешкото у хората, а не от прослойката. Тя е емоционална, а най-важното в живота ѝ е любовта. Мина въплъщава в себе си всички бюргерски качества. Тя взима съдбата си в свои ръце и поема отговорност за действията, любовта и принципите си. Пренебрегва нормите, за да защити личното си щастие. Телхайм и Мина са представители на два различни морала — бюргерски морал срещу кодекса на честността. Тази комедия показва, че любовта и щастието могат да бъдат спасени. Човек трябва да защитава любовта. Благодарение на морала на Мина Телхайм се променя и научава да цени личното щастие. Накрая на комедията триумфира бюргерския морал.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

„Мина“ е една от най-играните пиеси в Германия. На 16 декември 2005 в Императорския театър във Виена е премиерата на модернизираната постановка на Андреа Брет. В България постановката „Мина“ не е играна.

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1940 под заглавието Das Fräulein von Barnhelm (режисьор: Hans Schweikart)
  • 1957 Minna von Barnhelm of soldatengeluk (режисьор: Max Douwes), Холандия
  • 1960 Heldinnen (режисьор: Dietrich Haugk), ФРГ
  • 1962 Minna von Barnhelm oder Das Soldatenglück (режисьор: Martin Hellberg), ГДР
  • 1976 Minna von Barnhelm (режисьор: Franz Peter Wirth), ФРГ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Minna von Barnhelm в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​