Миндя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Миндя
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,849 km²
Надм. височина 176 m
Пощ. код 5044
Тел. код 06111
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 48278
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 - от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина - втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).

История[редактиране | редактиране на кода]

Откак има държави, които воюват помежду си - и при всички положения от римско време - на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам - прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името "Александър" в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското "мин дя" (еквивалент на турското ben de), което ще рече "аз самият", както и "моето, на мен". Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.

До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понястоящем - в община Велико Търново.

Селото е основен герой в романа "Иван Кондарев" на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в "Корени" на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно Читалище "Развитие"[редактиране | редактиране на кода]

Народно Читалище "Развитие" е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил "Моравия" от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязивирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време - гъби (Златаришка могила) и капини (Барагана).

В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км. северно, до Поликрайще.

В радиус 20 км. от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От две години насам има и още едно събитие - "Миндя рок фест". Това е едно ново начинание, което набира скорост.

Музей на комунизма[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на НРБ в периода 1945-1990 е открит през 2012 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Емилиян Станев - "Иван Кондарев". Васил Попов - "Корени". Евгений Дайнов - "Селски работи".

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.[1]

10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]