Миндя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миндя
Общи данни
Население 217 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,849 km²
Надм. височина 176 m
Пощ. код 5044
Тел. код 06111
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 48278
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 – от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина – втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).

История[редактиране | редактиране на кода]

Откак има държави, които воюват помежду си – и при всички положения от римско време – на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам – прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името „Александър“ в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското „мин дя“ (еквивалент на турското ben de), което ще рече „аз самият“, както и „моето, на мен“. Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.

До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понастоящем – в община Велико Търново.

Селото е основен герой в романа „Иван Кондарев“ на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в „Корени“ на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1648
1946 1572
1956 1146
1965 900
1975 746
1985 425
1992 439
2001 360
2011 241

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 241 100.00
Българи 205 85.06
Турци 4 1.65
Цигани 4 1.65
Други 9 3.73
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 19 7.88

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно Читалище „Развитие“[редактиране | редактиране на кода]

Народно Читалище „Развитие“ е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил „Моравия“ от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязовирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време – гъби (Златаришка могила) и къпини (Барагана).

В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км северно, до Поликрайще.

В радиус 20 км от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.

В частна къща в селото е направен т. нар. Музей на комунизма, в който стопанинът му е изложил над 1500 предмета от времето на социализма.[4]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От две години насам има и още едно събитие – „Миндя рок фест“. Това е едно ново начинание, което набира скорост.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Емилиян Станев – „Иван Кондарев“. Васил Попов – „Корени“. Евгений Дайнов – „Селски работи“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.[5]

10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България