Минеко Ивасаки

Минеко Ивасаки 岩崎究香
2008 г.
Родена	2 ноември 1949 г. Киото, Япония

Минеко Ивасаки (Iwasaki Mineko), с рождено име Масако Танака (Tanaka Masako) е родена на 2 ноември 1949 г. в семейството на обеднял аристоктат. Тя е японска бизнесдама, автор и бивша гейша. Ивасаки е най-известната гейша в Япония до внезапното ѝ пенсиониране на 29-годишна възраст. Известна с изпълненията си за знаменитости и кралски особи по време на живота си като гейша, тя е наследник (atatori) на гейша къщата си (okiya) още докато е само чирак.

Американският автор Артър Голдън я интервюира за основна информация, когато пише книгата си „Мемоарите на една гейша“ през 1997 г. По-късно Ивасаки съжалява за интервюто пред Голдън заради нарушаване на конфиденциалността и паралелизъм между книгата и нейния живот. През 2002 г. тя издава собствената си автобиография „Животът на една гейша“.

Живот и кариера

Родена като Масако Танака, тя напуска дома си на 4-годишна възраст, за да учи традиционни японски танци в гейша къщата Ивасаки (Iwasaki okiya) в квартала на Киото Гион. Родителите и смятат, че това ще и даде шанс за по-добър живот. Законно е осиновена от собственичката на okiya мадам Ойма и започва да използва нейната фамилия, а именно Ивасаки. На 15 години тя става чирак гейша (maiko) и е избрана за atatori на къщата. Тя, също така, получава името „Минеко“, както било предречено от японска гадателка. На 16 си спечелва репутация на най-добрата чиракуваща гейша в Япония и на 21-ия си рожден ден получава статут на гейша. Това, като най-високоплатена работа в Япония и носи годишен доход от 440 000 евро.

Според автобиографията и, Ивасаки работи до предела на своите физически и умствени възможности, като в един момент развива почти фатално бъбречно заболяване, от което в крайна сметка се възстановява. Тя забавлява много известни личности и чуждестранни високопоставени гости, включително кралицата на Обединеното кралство Елизабет II и принц Чарлз. Славата на Ивасаки я прави обект на завист и клюки, понякога тя бива подложена на сексуален тормоз и насилие.

След смъртта на един от най-значимите и ментори през 1980 г., Минеко Ивасаки все повече се разочарова от обвързания с традициите свят на гейшите, най-вече от неадекваатността на образователната система. Тя неочаквано се пенсионира на 29-годишна възраст, когато е на върха на своята кариера, но и с влошено здравословно състояние. Това е и знак на протест, чрез който се надява да шокира Гион и да го насърчи към реформи. Въпреки че над 70 други високопоставени гейши последват примера и, нищо не се променя. Във втобиографията си Ивасаки спекулира, че професията може да бъде обречена, ако не се адаптира към променящите се икономически и социални обстоятелства.

Скоро след пенсионирането си Ивасаки се запознава с Джинчиро Сато, за когото се омъжва през 1982 г. През 1983 г. се ражда дъщеря им Косуке.

„Мемоарите на една гейша“

Минеко Ивасаки е една от гейшите, интервюирани от Артър Голдън по време на проучването му за романа „Мемоарите на една гейша“. Според Ивасаки, тя се съгласява да говори с Голдън, но само при условие, че участието и ще бъде запазено в тайна, но той разкрива самоличността и, споменавайки името и в книгата, както и в няколко национални интервюта. След като „Мемоарите на една гейша“ бива издадена, Ивасаки бива критикувана и дори заплашвана със смърт за нарушаване на традиционния негласен кодекс на мълчанието в професията на гейшата.

Ивасаки се чувства предадена от Голдън и съди романа за неточно описание на живота на гейшата, критикувайки особено описанието му на mizuage (ритуал, при който чиракуваща гейша се дипломира). Тя твърди, че този ритуал дори не съществува в Гион. Тя недоволства и стещу това, че в романа са използвани и негативно описани истински моменти от живота и кариерата и.

По-късно тя дава публично интервю, в което казва, че много гейши са я критикували за решението и да разговаря с Голдън и така да наруши традициите. Тя споделя, че обвързаността и с книгата е причина за загубата на приятелства и връзки и за заблуди относно Гион.

Ивасаки съди Голдън за нарушаване на договора им и за клевета през 2001 г., а през 2003 г. проблемът е разрешен извън съда.

„Животът на една гейша“

След издаването на „Мемоарите на една гейша“, Ивасаки решава да напише автобиография в контраст с романа на Артър Голдън. Нейната книга („Животът на една гейша“), в съавторство с Ранд Гейл Браун, е публикувана като Geisha: A Life в САЩ и Geisha of Gion в Обединеното кралство. Книгата описва нейните преживявания преди, по време и след кариерата и като гейша и се превръща в бестселър.

Източници

„Животът на една гейша“, Минеко Ивасаки, 2002 г.