Минерални бани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минерални бани
Mineralni bani 2011 PD 18.JPG
Общи данни
Население1230 души[1] (15 септември 2022 година)
Землище –[2] km²
Надм. височина270 m
Пощ. код6343
Тел. код+3593722
МПС кодХ
ЕКАТТЕ48297
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Минерални бани
Мюмюн Искендер
(ДПС)
Минерални бани в Общомедия

Минерални бани е село в Южна България, Хасковска област, административен център на община Минерални бани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Минерални бани е разположено по северните склонове на Източните Родопи, в подножието на рида Мечковец от запад.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Минерални бани в 1940 г.

Връх Мечковец е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх – висок 724 м. На юг от връх Мечковец е Калоянов връх. В миналото връх Мечковец е носел името Айдаа (Меча планина). Ако се тръгне от с. Минерални бани за връх Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местността „Шарапаните“. Отдясно се виждат Ушестата чука и хълмът „Гарваница“. От двете страни на този хълм има скални маси, които приличат на заешки уши. Зад него са Голямото градище (557 м надморска височина) и Малкото градище (472 м н.в.). До алпийския заслон има чешма, над която се виждат интересни скали, наречени Сфинкса и Сляпото куче. Заслонът някога е бил параклис. На запад е местността „Пожарището“ с известната Момина скала. След тази местност се намира кладенецът Танти бунар – творение на природата в скалния масив. Непосредствено до скалата се издига връх Калето (757 м н.в.), на който има тракийска крепост. На запад от село Горно Брястово се намират връх Света гора – 533 м, и връх Чала – 782 м.

За връх Мечковец може да се тръгне и от село Горно Брястово, като се минава покрай големия дъб, Камения кладенец, местностите Караджовица и Мараница. Продължавайки към връх Мечковец, се преминава през Мандра чешма и Дилянкина чешма.

В южната част на рида Мечковец се намира интересен скален феномен. Той прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там се намират останки от старо тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най-ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури.

При изкачването на в. Мечковец се разкрива огромна панорама – контурите на Хасково и Димитровград. На юг е язовир Тракиец. Над язовира се очертава верига от Източните Родопи. На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на Текето, строено през втората половина на 15 век. (1478 г.). Текето е гробница мавзолей на Осман баба, който е бил водач на Джемаат (духовна мюсюлманска секта).

Южно от връх Мечковец е Черната скала и връх Купена, на който като шапка стои скалата Калпак кая. На половин час път от връх Купена е Пробитият камък, а северно от него са Шилата – скали, чийто ръбове се издигат над околния горист терен.

През 1950-те и 1970-те години са направени масови залесявания с черен и бял бор, които на това място се развиват добре. Горите в района на Минерални бани са голямо богатство и определят екологията на района, като го предпазват от порои. Но с годините отстъпват пред нашествието на хората и се превръщат в ниви и пасища.

В района на Минерални бани са запазени останките на античната и средновековна крепост „Свети Дух“ от II – XIV в.

Тук е и Ангелов камък, откъдето войводата Ангел Кариотов е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Минерални бани е разположено в землището на село Брястово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]