Министерски съвет на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Министерски съвет)
МС пренасочва насам. За други значения на това съкращение вижте МС (пояснение).

Министерски съвет

Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които са назначени за министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството (за разлика от заместник министрите и всички останали държавни служители, които са били избрани за депутати).

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.[1]

Устройство и правомощия на МС[редактиране | редактиране на кода]

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Настояща структура[редактиране | редактиране на кода]

В България Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията.

Сто и първото правителство на България управлява от 3 февруари 2023 г. Съставът му включва:

Име Област Партия/Коалиция
Гълъб Донев министър-председател безпартиен
Атанас Пеканов заместник министър-председател по управление на европейските средства безпартиен
Никола Стоянов министър на икономиката и индустрията безпартиен
Росица Карамфилова-Благова министър на околната среда и водите безпартиен
Иван Шишков министър на регионалното развитие и благоустройството безпартиен
Иван Демерджиев заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи безпартиен
Николай Милков министър на външните работи безпартиен
Росица Велкова-Желева министър на финансите безпартиен
Димитър Стоянов министър на отбраната безпартиен
Лазар Лазаров заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика безпартиен
Крум Зарков министър на правосъдието БСП
Асен Меджидиев министър на здравеопазването безпартиен
Сашо Пенов министър на образованието и науката безпартиен
Найден Тодоров министър на културата безпартиен
Явор Гечев министър на земеделието БСП
Христо Алексиев заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията безпартиен
Александър Пулев министър на иновациите и растежа безпартиен
Георги Тодоров министър на електронното управление безпартиен
Росен Христов министър на енергетиката безпартиен
Илин Димитров министър на туризма безпартиен
Весела Лечева министър на младежта и спорта БСП

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]