Направо към съдържанието

Министерство на вътрешните работи на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Министерство на вътрешните работи

Сградата на МВР в София
Информация
АбревиатураМВР
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходен органМинистерство на вътрешните работи и народното здраве
Типминистерство
Юрисдикция България
СедалищеСофия, България
Служители51 518[1]
Бюджет4,14 млрд. лева (2025)[2]
Отговорен министърИван Демерджиев, министър на вътрешните работи
Висшестоящ органМинистерски съвет на България
Уебсайтmvr.bg

Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други.[3] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879,[4] когато с Указ № 1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 г. по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“, сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 г. Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление № 1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т. нар. Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени

[редактиране | редактиране на кода]

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ № 1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ № 1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от „Народна милиция“ на „Национална полиция“. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители.[5]

Министър
  • Звено за вътрешен одит
  • Дирекция „Вътрешна Сигурност“
Заместник–министри (Политически кабинет)
Главен секретар
  • Специализирани административни дирекции
    • Дирекция „Български документи за самоличност“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Анализ и политики“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Международни проекти“
  • Академия на МВР
  • Медицински институт на МВР
  • Институт по психология на МВР

Функции на основните структури

[редактиране | редактиране на кода]
Главна дирекция „Национална полиция“

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна.[8]

Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница. Тя извършва контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми.[9]

Академия на Министерство на вътрешните работи

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Медицински институт на МВР

Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерски съвет Медицински институт (МИ) на МВР е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка.

Лечебните заведения за болнична помощ на МИ на МВР работят по договори с НЗОК и НОИ, което позволява наред с лицата, имащи право да бъдат лекувани в МИ на МВР, съгласно Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР), така и да бъде оказвана високо-квалифицирана медицинска помощ и на други граждани.[10]

Главни секретари на МВР

[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността:

  • полковник (ген.-майор от 23.11.1990) Тодор Бояджиев: 29 март 1990 – 26 март 1991 г.
  • генерал-майор Людмил Маринчевски: 26 март – 31 декември 1991 г.
  • генерал-майор Богомил Бонев: февруари 1992 – януари 1993 г.
  • полковник (ген.-майор от 04.1993) Коста Богацевски: 22 януари 1993 – 28 октомври 1994 г.
  • генерал-майор Георги Ламбов: 28 октомври 1994 – 19 февруари 1997 г.
  • полковник (ген.-майор от 7.07.1997) Божидар Попов: 19 февруари 1997 – 22 август 2000 г.
  • генерал-майор Славчо Босилков: 22 август 2000 – 1 септември 2001 г.
  • полковник (ген.-майор от 2002; ген.-лейтенант от 2004) Бойко Борисов: 14 септември 2001 – 21 септември 2005 г.
  • генерал-майор Иван Чобанов: от 19 май 2005 до юни 2005 г. временно изпълняващ длъжността
  • генерал-лейтенант Илия Илиев: 21 септември 2005 – 28 ноември 2007 г.
  • генерал-лейтенант Валентин Петров – от 28 ноември 2007 -30 април 2008 г. временно изпълняващ длъжността
  • главен комисар Павлин Димитров: 30 април – 2 септември 2008 г. временно изпълняващ длъжността
  • главен комисар Калин Георгиев: 2009 – 7 юни 2013 г.
  • главен комисар Светлозар Лазаров: 7 юни 2013 – 11 март 2015 г.
  • главен комисар Георги Костов: 11 март 2015 – 22 февруари 2017 г.
  • главен комисар Георги Арабаджиев: 24 февруари-9 май 2017 г. изпълняващ длъжността
  • главен комисар Младен Маринов: 9 май 2017 – 20 септември 2018 г.
  • главен комисар Христо Терзийски: 20 септември – 18 декември 2018 г. изпълняващ длъжността, назначен със заповед на министъра на вътрешните работи
  • главен комисар Ивайло Иванов: 18 декември 2018 – 14 май 2021 г.
  • главен комисар Стоян Темелакиев: 14 май 2021 г. – 5 август 2021 г. изпълняващ длъжността
  • главен комисар Петър Тодоров – от 5 август 2021 – 8 септември 2023 г.
  • главен комисар Живко Коцев – от 8 септември 2023 – 10 април 2024
  • главен комисар Димитър Кангалджиев – 10 април – 27 септември 2024, временно изпълняваш длъжността
  • главен комисар Мирослав Рашков – 27 септември 2024, временно изпълняващ длъжноста; титулярен от 29 август 2025 – 27 февруари 2026
  • главен комисар Георги Кандев – 27 февруари – 8 юни 2026, временно изпълняващ длъжността
  • главен комисар Любомир Николов – от 9 юни 2026 г., временно изпълняващ длъжността

Функции на главния секретар

[редактиране | редактиране на кода]

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

  1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
  2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.[11]

Звания и отличителни знаци в МВР

[редактиране | редактиране на кода]
Служба ПАГОНИ
чин Комисар Главен

Инспектор

Старши

Инспектор

Инспектор I степен Инспектор II степен Инспектор III степен Командир на отделение (главен полицай) Полицай I степен

(Старши полицай)

Полицай II степен (полицай) Полицай III степен

(Младши полицай)

Охранителна

полиция

парадна

униформа

всекидневна

униформа

Гранична

полиция

парадна

униформа

всекидневна

униформа

Жандармерия парадна

униформа

всекидневна

униформа