Министерство на вътрешните работи на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Министерство на вътрешните работи
Coat of arms of Bulgaria.svg
Информация
Основаване 5 юли* 1879 г.
Предходен орган М-во на вътрешните работи и народното здраве
Юрисдикция Правителство на България
Седалище Flag of Bulgaria.svg София, България
Бюджет 1 милиард и 200 хил. лева (2018 г.)[1]
Ръководител Младен Маринов,
министър на вътрешните работи
Уебсайт www.mvr.bg
Сградата на МВР в София.

Министерството на вътрешните работи (съкр. МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други[2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

От 20 септември 2018 година министър на вътрешните работи е Младен Маринов [3], който беше генерален секретар на МВР преди това.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879[4], когато с Указ №1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През 1925 година по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“ сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление №1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ №1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ №1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от Народната милиция на Национална полиция. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Министър
  • Звено за вътрешен одит
  • Дирекция „Вътрешна Сигурност“
Заместник – министри (Политически кабинет)
Главен секретар
Основни структури на МВР
  • Главна дирекция „Национална полиция“
    • Дирекция „Жандармерия“
    • Столична Дирекция на Вътрешните работи (СДВР)
    • Области Дирекции на МВР (ОД на МВР)
  • Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
  • Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението
    • Дирекция „Критична инфраструктура, превенция и контрол“
    • Дирекция „Оперативни дейности“
    • Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН – София)
    • Областни управления на „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ОУПБЗН)
  • Главна дирекция „Гранична полиция“
    • Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП)
    • Регионални дирекции на Гранична полиция (РДГП)
  • Специализиран отряд за борба с тероризма
  • Дирекции
    • Дирекция „Миграция“
    • Дирекция „Инспекторат"
    • Дирекция „Координация и административно обслужване“
    • Дирекция „Обществени поръчки“
    • Дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“
    • Дирекция „Правно-нормативна дейност“
    • Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
  • Специализирани административни дирекции
    • Дирекция „Български документи за самоличност“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Анализ и политики“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Международни проекти“
  • Академия на МВР
  • Медицински институт на МВР
  • Институт по психология на МВР

Функции на дирекциите[редактиране | редактиране на кода]

Главна дирекция „Национална полиция“

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ извършва специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

ГДПБЗН има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна.

Академията на МВР

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Главни секретари на МВР[редактиране | редактиране на кода]

Функции на главният секретар[редактиране | редактиране на кода]

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

  1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
  2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. [6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]