Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Окръжно на главния директор на Дирекцията на железниците и пристанищата Богдан Морфов от 10 март 1917 г. за поддържане на железопътните линиии

Министерството на железниците, пощите и телеграфите (МЖПТ) е държавна институция в България с ранг на министерство, съществувала в периода 1911–1947 година, с прекъсване между 1934–1935 година[1].

Разрешително от Министерството на железниците, пощите и телеграфите за радиоапарат от времето на Втората световна война, Битоля, 1942 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на железниците, пощите и телеграфите е създадено с изменение на конституцията от 11 юли 1911 г. Състои се от две самостоятелни дирекции: Главна дирекция на пощите и телеграфите и Главна дирекция на железниците и пристанищата (ГДЖП). МЖПТ започва да функционира от 1 януари 1912 г. под наименованието Министерство на железниците, пощите и телеграфите (МЖПТ) до 11 декември 1947 г., когато се създава Министерство на железопътните, автомобилните и водните съобщения (на основание член 17, т. 3, и на член 40 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г.).

През 1934–1935 г. МЖПТ и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството се обединяват (с изменение на конституцията от 19 май 1934 г.) в Министерство на съобщенията (МС) и отново се разделят с Указ № 120 от 21 април 1935 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

  • Централно управление
    • Кабинет на министъра
    • Бюджетно-контролен отдел
  • Специализирана администрация
    • Главна дирекция на железниците и пристанищата
    • Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - Органи на власт и управление, София 2005, с. 312-313.