Миниум
 |
| Миниум | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Pb²⁺₂Pb⁴⁺O₄ |
| Класификация на Щрунц | 4.BD.05 |
| Миниум в Общомедия | |
Миниум, наричан още миний, червено олово или оловен тетроксид, е блестящ червен или оранжев кристал или аморфен пигмент.[1][2][3] Латинското име миниум произхожда от река Миниус в Северозападна Испания, където за пръв път е бил добиван.
Температурата на топене на миниума е около 500°C, като при по-висока температура той се разпада на оловен оксид и кислород.
Химическата формула на миниума е Pb3O4, или 2PbO.PbO2. Използван е при изработването на електрически батерии, различни бои и др.
Практически миниумът е неразтворим във вода и в алкохол. Разтваря се в солна киселина, която се съдържа в стомашния сок, затова миниумът е отровен при поглъщане. Разтваря се и в ледена оцетна киселина, както и в смес от азотна киселина и водороден пероксид.
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Миниум се получава при калциране на оловен(II) оксид при температура на въздуха от около 450 до 480°C:
![{\displaystyle {6\,\mathrm {PbO} {}+{}\mathrm {O} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,\mathrm {Pb} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\mathrm {O} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{4}}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/2c019615db9a8d364c05b8bc29d7f341c75a298f)
Полученото вещество е примесено с оловен(II) оксид. Ако е нужен в чист вид, PbO се премахва с помощта на разтвор от калиев хидроксид.
Друг метод за получаване е накаляването (изпичането) на оловен карбонат:
![{\displaystyle {6\,\mathrm {PbCO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}\mathrm {O} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}\mathrel {\longrightarrow } {}2\,\mathrm {Pb} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\mathrm {O} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{4}}{}+{}6\,\mathrm {CO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/1d4aad014c95665eca19f209d355d9f4ceb5de9f)
В разтвор миниумът може да бъде получен при взаимодействие на калиев плумбат с оловен ацетат:
![{\displaystyle {\mathrm {K} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {PbO} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}2\,\mathrm {Pb} (\mathrm {OCOCH} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}){\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}{}+{}\mathrm {H} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{2}}\mathrm {O} {}\mathrel {\longrightarrow } {}\mathrm {Pb} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\mathrm {O} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{4}}{}+{}2\,\mathrm {KOCOCH} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}{}+{}2\,\mathrm {CH} {\vphantom {A}}_{\smash[{t}]{3}}\mathrm {COOH} }}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/1e0fb041124e5fabea209baca26142e1c06ecd9c)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ миний // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 1 май 2024.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. миний, миниум // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 539.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 241, 274.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 94. Посетен на 10 март 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 215.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 277.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 121.
- Костов-Китин, Владислав. Миний Minium // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 413.