Минна промишленост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Минно дело)
Jump to navigation Jump to search
Миньор пренасочва насам. За други значения вижте Миньор (пояснение).

Чукуикамата, втората по големина открита мина в света

Минното дело (или рударство) е сектор от добивната промишленост за добив на полезни изкопаеми в мини (рудници).

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че първичното рударство е възникнало през енеолита и се развива през бронзовата епоха с усъвършенстването на добива на метали и тяхното приложение в бита. В периода между 7-мо и 5-то хилядолетие пр. Хр. е поставено началото на добива на мед, злато, калай, антимон,а около 1-во хилядолетие пр. Хр. и на желязо.

Данни за експлоатация на нефт и въглища има през античността и средновековието. От 20 век се добиват и радиоактивни руди. Находищата се разработват открито или чрез шахти; от 1-во хилядолетие пр. Хр. се прилага ръчно сондиране. Технологии за разработване на морското дъно (главно на шелфа) се въвеждат от 1950-те години.

В древността минни инструменти са каменни брадви и кремъчни кирки, по-късно - медни и бронзови, а от 1-во хилядолетие пр. Хр. - железни кирки и лопати. През античността се появяват първите минни машини.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Поради бързото и глобално разрастване на промишлеността множество находища са изчерпани. Търсят се начини за добив на руди от по-дълбоките земни недра и за по-широко използване на суровините от морското дъно.

Минни технологии[редактиране | редактиране на кода]

Разработването на минни находища се извършва по 2 метода – чрез открита или подземна празнина. Подземните минни изработки от своя страна биват хоризонтални (галерия, щолня, травербан) и вертикални или наклонени (шахта, комин).