Минск
Минск Мінск |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Площ | 409,50 km² |
Надм. височина | 280 m |
Население |
2 020 600 души (2020) 4934 души/km² |
Председател | Анатоли Сивак |
Пощенски код | 220000 – 220141 |
Телефонен код | +375 17 |
МПС код | 7 |
Часова зона | UTC+3 |
Официален сайт | minsk.gov.by |
Минск в Общомедия |
Минск (на беларуски: Мінск; на руски: Минск; на полски: Mińsk) е град, столица на Беларус и седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав) – има статут на отделна административна област. Населението на града през 2014 г. е 1 921 861 души[1].
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронимът от своя страна може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ – „малък“, както и на литовски – „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[2] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ – „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[3]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина. Той е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 km² от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 mm. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18,5 °C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 °C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.
- Средногодишна температура: +6,7 °C
- Средногодишна скорост на вятъра: 2,4 m/s
- Средногодишна влажност на въздуха: 77 %
Климатични данни за Минск, Беларус
|
История[редактиране | редактиране на кода]
Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Година | Население |
---|---|
1750 | 8000 |
1800 | 11 000 |
1850 | 24 000 |
1880 | 41 700 |
1897 | 90 900 |
1900 | 91 500 |
1910 | 110 900 |
1921 | 117 600 |
1939 | 238 800 |
1959 | 509 500 |
1970 | 907 100 |
1979 | 1 262 000 |
1985 | 1 472 000 |
1990 | 1 613 000 |
2000 | 1 688 000 |
2007 | 1 814 000 |
- Етнически състав
Етнос | 1970 | 1979 | 1989 | 1999 | 2009 |
---|---|---|---|---|---|
Беларуси | 601 890 | 871 210 | 1 153 991 | 1 333 222 | 1 455 825 |
Руснаци | 214 260 | 282 977 | 325 125 | 264 020 | 184 070 |
Украинци | 35 214 | 46 226 | 53 244 | 39 948 | 27 362 |
Поляци | 9419 | 14 647 | 18 479 | 17 581 | 13 420 |
Евреи | 47 058 | 46 332 | 39 154 | 10 141 | 5187 |
Арменци | 687 | 1096 | 1746 | 2039 | 1955 |
Татари | 2182 | 2875 | 2925 | 2102 | 1239 |
Азербайджанци | 217 | 591 | 1102 | 1559 | 1517 |
Китайци | … | … | … | … | 1349 |
Туркмени | 1016 | ||||
Литовци | 757 | 695 | 892 | 724 | 935 |
Араби | 787 | ||||
Грузинци | 324 | 518 | 897 | 828 | 687 |
Цигани | 953 | 1056 | 1369 | 1239 | 573 |
Молдовани | 360 | 496 | 839 | 511 | 392 |
Казахи | 223 | 297 | 526 | 189 | 386 |
Афганци | 326 | ||||
Турци | … | … | … | … | 314 |
Общо | 917 428 | 1 273 496 | 1 607 077 | 1 680 567 | 1 697 340 |
Управление[редактиране | редактиране на кода]
В Минск се намират парламентът и правителството на републиката.
Административното деление на град Минск е организирано през 1938 година във връзка със значителния ръст на населението на града (до 218 хил. души). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е създаден Сталински (от 2 ноември 1961 година – Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година – Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година – Октомврийски) райони.
В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:
- Централен район
- Съветски район
- Първомайски район
- Партизански район
- Заводски район
- Ленински район
- Октомврийски район
- Московски район
- Фрунзенски район
Микрорайони:
- Вяснянка
- Дражня
- Захад
- Зяльони Луг (Зялёны Луг)
- Каменная Горка
- Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
- Курасоушчина (Курасоўшчына)
- Лошица (Лошыца)
- Малинаука (Малінаўка)
- Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
- Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
- Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
- Серабранка
- Сокал
- Сосни (Сосны)
- Сухарава
- Уручча
- Усход
- Чижоука (Чыжоўка)
- Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
- Шабани (Шабаны)
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др.
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
Минск е най-големият транспортен възел на Беларус – разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна – на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус – М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт – освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища – Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. На Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.
Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Минск е известен със своите културни забележителности:
- 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
- 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
- 20 кина и
- 139 библиотеки.
- Спорт
- ФК Динамо Минск
- ФК МТЗ-РИПО
- ФК „Минск“
- ФК „Локомотив“ (Минск)
- клуб СКА (хандбал)
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Минск
- Анжелика Агурбаш (р. 1970), певица
- Виктория Азаренка (р. 1989), тенисистка
- Оскар Андерсон (1887 – 1960), математик
- Борис Гелфанд (р. 1968), шахматист
- Дария Домрачева (р. 1986), биатлонистка
- Наташа Зверева (р. 1983), тенисистка
- Макс Мирни (р. 1977), тенисист
- Александър Рибак (р. 1986), музикант
- Виктор Смолски (р. 1969), музикант
- Александър Хлеб (р. 1981), футболист
- Юрий Шулман (р. 1975), шахматист
- Станислав Шушкевич (р. 1934), политик
- Анастасия Якимова (р. 1986), тенисистка
- Починали в Минск
- Давид Бронщайн (1924 – 2006), шахматист
- Иван Копец (1908 – 1941), офицер
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „minsk-city.belstat.gov.by“, архив на оригинала от 6 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140906175716/http://minsk-city.belstat.gov.by/bgd/public_bulletin/index_29/, посетен 6 септември 2014
- ↑ Повѣсть временныхъ лѣтъ
- ↑ Крамко I.I. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. – Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Photos of Minsk, Belarus on GOMINSK.ORG Архив на оригинала от 2008-06-22 в Wayback Machine.
- стария и новия Минск – сайт за настоящето и миналото на Минск
- Карти на Минск през различните години
- Блог Минск
- Weather Minsk – minsk.the.by
- Вузове в Минск Архив на оригинала от 2008-05-07 в Wayback Machine.
- Уебкамера
|