Минск
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Минск | |
| — град — | |
|---|---|
  |
|
 Площадът на независимостта |
|
 Минск
|
|
| Страна |  Беларус |
| Надм. височина | 220 m |
| Население (2012) | 1 904 300 души |
| Пощенски код | 220000-220141 |
| Телефонен код | +375 17 |
| Минск в Общомедия | |
Минск (на беларуски: Мінск, Менск, на руски: Минск) е град, столица на Беларус и седалище на Общността на независимите държави, както и административен център на Минска област (без да влиза в нейния състав). Има ранг на отделна административна област. Населението на града през 2012 година е 1 904 300 души
Съдържание
Физико-географска характеристика[редактиране | edit source]
Географско положение[редактиране | edit source]
Градът е разположен по югоизточния склон на Минските възвишения, на около 220 метра надморска височина.
Климат[редактиране | edit source]
Климатът в града е умереноконтинентален. Средните годишни валежи са около 700 мм. През лятото е топло, но не горещо. Средната дневна температура през юли е +18.5 ° C. Зимата е мека, с чести затопляния, средната температура през януари е -4.5 ° C. През последните години е налице ясна тенденция към повишаване на температурата през зимата.
- Средногодишна температура - +6.7 °C
- Средногодишна скорост на вятъра - 2.4 м/с
- Средногодишна влажност на въздуха - 77 %
|
Климатични данни за Минск, Беларус
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Название[редактиране | edit source]
Най-вероятно името на града идва от река Менка (Меня), която е приток на река Немига. Хидронима може да се обясни като произход от праиндоевропейския корен „men“ - „малък“, както и на литовски - „menkas“ (малък). В летописите на общоизточнославянски селището е записано като „Мѣньскъ“, „Мѣнескъ“, „Мѣнскъ“.[1] По-късно в наименованието на селището е премахната буквата „Ѣ“ - „Меньск“, „Менеск“, „Менск“.[2]
История[редактиране | edit source]
Основни статии: Минск е древен град, чието първо споменаване датира през 1067 г. Много пъти през неговата история е опожаряван напълно и разрушаван от завоеватели, но отново и отново се възстановява от руините и всеки път с подновена външност. За това често е сравняван с митичната птица феникс, която се възражда от пепелта.
Ранна история[редактиране | edit source]
Днес[редактиране | edit source]
Днес е голям индустриален и културен център с население от около 2 милиона души, разполагащ се на територия от 308 км2 от двата бряга на река Свислоч. Разделен е на 9 градски района, като включва и урбанизираното селище Сокол. Има собствен герб и химн.
В Минск се намират парламентът и правителството на републиката. Разположен на стратегически кръстопът от изток на запад и от север на юг, Минск е важна транспортна свръзка с няколко автобусни и железопътни гари, 2 летища и развита мрежа на метрото.
Разполага с развиваща се индустрия, наука и научни центрове, транспорт, управа и финанси. Индустрията е представена от следните отрасли: машиностроене, електроника, текстил, строителство, хранителна промишленост и др. Има 34 висши образователни учреждения, 28 специализирани професионални училища.
Транспорт[редактиране | edit source]
Минск е най-големият транспортен възел на Беларус - разположен е на главната железопътна и шосейна магистрала между Берлин и Варшава на запад и Москва на изток, както и между Прибалтика на север и Украйна - на юг. От Минск започват или преминават почти всички главни магистрали на Беларус - М1(Брест-Орша-Москва), М3(Минск-Витебск), М4(Минск-Могильов), М5(Минск-Гомел), М6(Минск-Гродно), Р23(Минск-Слуцк-Солигорск) и др. Минск разполага с много добре развита мрежа на градския обществен транспорт - освен метрото (2 линии с 28 станции), има и много автобусни и тролейбусни линии, трамваи и крайградска железница. Градът се обслужва от две летища - Минск-1 и Национален аеропорт Минск-2. От края на миналата година на Минск-1 не се извършват редовни полети, а всички вътрешни и международни полети се изпълняват от и до Минск-2.
Административно деление[редактиране | edit source]
Административното деление на град Минск е било организирано през 1938 година във връзка със значителният ръст на населението на града (до 218 хил. човека). С постановление на ЦИК БССР от 17 март 1938 година е бил създаден Сталински (на 2 ноември 1961 година — Заводски), Ворошиловски (от 2 ноември 1961 година — Съветски) и Кагановичски (от 20 юли 1957 година — Октомврийски райони.
В настояще време територията на Минск се дели на 9 административни района:
- Централен район
- Съветски район
- Първомайски район
- Партизански район
- Заводски район
- Ленински район
- Октомврийски район
- Московски район
- Фрунзенски район
Микрорайони:
- Вяснянка
- Дражня
- Захад
- Зяльони Луг (Зялёны Луг)
- Каменная Горка
- Кунцаушчина (Кунцаўшчына)
- Курасоушчина (Курасоўшчына)
- Лошица (Лошыца)
- Малинаука (Малінаўка)
- Масюкоушчина (Масюкоўшчына)
- Паудньови Захад (Паўднёвы Захад)
- Пауночни пасьолак (Паўночны пасёлак)
- Серабранка
- Сокал
- Сосни (Сосны)
- Сухарава
- Уручча
- Усход
- Чижоука (Чыжоўка)
- Чирвони Бор (Чырвоны Бор)
- Шабани (Шабаны)
Население[редактиране | edit source]
| Година | Население |
|---|---|
| 1750 | 8 000 |
| 1800 | 11 000 |
| 1850 | 24 000 |
| 1880 | 41 700 |
| 1897 | 90 900 |
| 1900 | 91 500 |
| 1910 | 110 900 |
| 1921 | 117 600 |
| 1939 | 238 800 |
| 1959 | 509 500 |
| 1970 | 907 100 |
| 1979 | 1 262 000 |
| 1985 | 1 472 000 |
| 1990 | 1 613 000 |
| 2000 | 1 688 000 |
| 2007 | 1 814 000 |
Етнически състав[редактиране | edit source]
| Етнос | 1970 | 1979 | 1989 | 1999 | 2009 |
|---|---|---|---|---|---|
| Беларуси | 601 890 | 871 210 | 1 153 991 | 1 333 222 | 1 455 825 |
| Руснаци | 214 260 | 282 977 | 325 125 | 264 020 | 184 070 |
| Украинци | 35 214 | 46 226 | 53 244 | 39 948 | 27 362 |
| Поляци | 9 419 | 14 647 | 18 479 | 17 581 | 13 420 |
| Евреи | 47 058 | 46 332 | 39 154 | 10 141 | 5 187 |
| Арменци | 687 | 1 096 | 1 746 | 2 039 | 1 955 |
| Татари | 2 182 | 2 875 | 2 925 | 2 102 | 1 239 |
| Азербайджанци | 217 | 591 | 1 102 | 1 559 | 1 517 |
| Китайци | … | … | … | … | 1 349 |
| Туркмени | 1 016 | ||||
| Литовци | 757 | 695 | 892 | 724 | 935 |
| Араби | 787 | ||||
| Грузинци | 324 | 518 | 897 | 828 | 687 |
| Цигани | 953 | 1 056 | 1 369 | 1 239 | 573 |
| Молдовци | 360 | 496 | 839 | 511 | 392 |
| Казахи | 223 | 297 | 526 | 189 | 386 |
| Афганци | 326 | ||||
| Турци | … | … | … | … | 314 |
| Общо | 917 428 | 1 273 496 | 1 607 077 | 1 680 567 | 1 697 340 |
Спорт[редактиране | edit source]
- ФК Динамо Минск
- ФК МТЗ-РИПО
- ФК "Минск"
- ФК "Локомотив" (Минск)
- клуб СКА (хандбал)
Забележителности[редактиране | edit source]
Минск е известен със своите културни забележителности:
- 16 музея, които включват Националния музей на изкуствата, Музея на изкуствата и културата на Беларус;
- 11 театъра, някои от тях са Националният театър за опера и балет, Беларуският академичен театър;
- 20 кина и
- 139 библиотеки.
Известни личности[редактиране | edit source]
- Родени в Минск
- Анжелика Агурбаш (р. 1970), певица
- Виктория Азаренка (р. 1989), тенисистка
- Оскар Андерсон (1887-1960), математик
- Борис Гелфанд (р. 1968), шахматист
- Дария Домрачева (р. 1986), биатлонистка
- Наташа Зверева (р. 1983), тенисистка
- Макс Мирни (р. 1977), тенисист
- Александър Рибак (р. 1986), музикант
- Виктор Смолски (р. 1969), музикант
- Александър Хлеб (р. 1981), футболист
- Юрий Шулман (р. 1975), шахматист
- Станислав Шушкевич (р. 1934), политик
- Анастасия Якимова (р. 1986), тенисистка
- Починали в Минск
- Давид Бронщайн (1924-2006), шахматист
- Иван Копец (1908-1941), офицер
Международни контакти[редактиране | edit source]
Побратимени градове[редактиране | edit source]
Побратимени градове на Минск са:[3]
Градове-партньори[редактиране | edit source]
Съдружие или някакъв друг вид партньорство градове на Минск са:
| Град | Държава | От | |
|---|---|---|---|
 |
Алмати | Казахстан | 1994 |
 |
Санкт Петербург | Русия | 2000 |
 |
Ереван | Армения | ? |
 |
Бишкек | Киргизстан | 2008 |
 |
Хошимин | Виетнам | |
|
Ханой | Виетнам |
Източници[редактиране | edit source]
- ↑ Повѣсть временныхъ лѣтъ
- ↑ Крамко І.І. Штыхаў Г. В. Калі Менск стаў Мінскам // Памяць: Гіст.-дакум. хроніка Мінска. У 4 кн. Кн. 1-я. — Мн.: БЕЛТА, П15 2001. С. 35
- ↑ Списък на побратимените градове (рус.)
Външни препратки[редактиране | edit source]
- Photos of Minsk, Belarus on GOMINSK.ORG
- стария и новия Минск - сайт за настоящето и миналото на Минск
- Карти на Минск през различните години
- Блог Минск
- Weather Minsk - minsk.the.by
- Вузове в Минск
- Уебкамера
|
|||||||
