Мински споразумения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на буферната зона, установена с последващия меморандум по протокола от Минск

Минските споразумения са поредица от международни споразумения, които се опитват да прекратят войната в Донбаския регион на Украйна. Първото от тях, известно като Минския протокол, е изготвено през 2014 г. от Тристранната контактна група за Украйна, състояща се от Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ),[1][2][3] с посредничеството на лидерите на Франция и Германия в т. нар. Нормандски формат. След продължителни разговори в Минск, Беларус, споразумението е подписано на 5 септември 2014 г. от представители на Тристранната контактна група и, без признаване на техния статут, от тогавашните лидери на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР). Това споразумение е резултат от множество предишни опити за спиране на боевете в региона и има за цел да приложи незабавно прекратяване на огъня.

Споразумението не успява да спре сраженията и впоследствие е ревизирано и обновено под името Минск II, което е подписано на 12 февруари 2015 г.[4] Това споразумение се състои от пакет от мерки, включително прекратяване на огъня, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници, конституционна реформа в Украйна, предоставяща самоуправление на определени райони на Донбас и възстановяване на контрола на държавната граница на страната от украинското правителство. Въпреки че боевете утихват след подписването на споразумението, те така и не приключват напълно и разпоредбите на споразумението никога не са напълно приложени.[5] Страните от Нормандския формат се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на конфликта.

На фона на нарастващото напрежение между Русия и Украйна в началото на 2022 г. Русия официално признава Луганската и Донецката народна република на 21 февруари 2022 г.[6] След това решение на 22 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обявява, че Минските споразумения „вече не съществуват“ и че Украйна, а не Русия, е виновна за краха им.[7] На 24 февруари 2022 г. започва руско нападение срещу Украйна[8]

Мински протокол[редактиране | редактиране на кода]

Минският протокол е изготвен от Тристранната контактна група за Украйна, която се състои от представители на Украйна, Русия и ОССЕ.[9] Групата е създадена през юни 2014 г. като начин за улесняване на диалога и разрешаването на конфликта в Източна и Южна Украйна. Срещите на групата, заедно с неформални представители на отцепилите се Донецка и Луганска народни републики, се провеждат на 31 юли, 26 август, 1 септември и 5 септември 2014 г. Подробностите на споразумението, подписано на 5 септември 2014 г., до голяма степен наподобяват "мирния план от петнадесет точки " на украинския президент Петро Порошенко от 20 юни.

Текст на протокола[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на протокола се състои от дванадесет точки:[10]

  1. Да осигури незабавно двустранно прекратяване на огъня.
  2. Да осигури наблюдението и проверката на прекратяването на огъня от ОССЕ.
  3. Децентрализация на властта, включително чрез приемането на украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в определени области на Донецка и Луганска област“.
  4. Осигуряване на постоянен мониторинг на украинско-руската граница и проверка от ОССЕ със създаване на зони за сигурност в граничните райони на Украйна и Руската федерация.
  5. Незабавно освобождаване на всички заложници и незаконно задържани лица.
  6. Закон за предотвратяване на съдебно преследване и наказване на хора във връзка със събитията, които са се случили в някои райони на Донецка и Луганска област.
  7. Да продължи приобщаващия национален диалог.
  8. Да вземе мерки за подобряване на хуманитарната ситуация в Донбас.
  9. За осигуряване на предсрочни местни избори в съответствие с украинския закон „За временния ред на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област“.
  10. Изтегляне на незаконни въоръжени групировки и военна техника, както и бойци и наемници от територията на Украйна.
  11. Да се приеме програма за икономическо възстановяване и реконструкция на Донбас.
  12. Да осигури лична охрана на участниците в консултациите.

Подписалите[редактиране | редактиране на кода]

Следните представители подписват документа:[10]

  • Швейцарският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини
  • Бившият президент на Украйна (от юли 1994 г. до януари 2005 г.) и украински представител Леонид Кучма
  • Посланикът на Русия в Украйна и руски представител Михаил Зурабов
  • Главите на бунтовниците Александър Захарченко и Игор Плотницки[11]

Последвал меморандум[редактиране | редактиране на кода]

През двете седмици след подписването на протокола от Минск има чести нарушения на прекратяването на огъня от двете страни в конфликта.[12][13] Разговорите продължават в Минск и на 19 септември 2014 г. ее договорено последващо действие по протокола от Минск. Този меморандум изяснява прилагането на протокола. Сред някои от договорените миротворчески мерки са:[12][14]

  • Да се забранят полетите на бойни самолети над зоната за сигурност
  • Да се изтеглят всички чуждестранни наемници от зоната на конфликта
  • Да се забранят всякакви настъпателни операции
  • Да се изтегли тежкото въоръжение на 15 km (9,3 mi) обратно от всяка страна на линията на контакт, създавайки 30 km (19 mi) буферна зона
  • Да се възложи на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна да наблюдава изпълнението на протокола от Минск

Ефикасност[редактиране | редактиране на кода]

След последвалия меморандум избухва Втората битка на летище Донецк и двете страни продължават да се обвиняват взаимно в нарушаване на примирието. В края на октомври министър-председателят на ДНР и подписал протокола от Минск Александър Захарченко заявява, че неговите сили ще си върнат територията, която са загубили от украинските сили по време на офанзива през юли 2014 г., и че силите на ДНР ще са готови да водят „тежки битки“ за да го постигнат.[15] Впоследствие Захарченко казва, че е бил цитиран погрешно и че е искал да каже, че тези райони ще бъдат превзети чрез „мирни средства“.[16]

Докато води кампанията си преди изборите на 2 ноември, проведени от ДНР и ЛНР в нарушение на протокола, Захарченко казва: „Това са исторически времена. Ние създаваме нова държава! Това е безумна цел."[17] Председателят на ОССЕ Дидие Буркхалтер потвърждава, че изборите „противоречат на духа на написаното в протокола от Минск“, и каза, че те „ще усложнят допълнително неговото прилагане“.[18]

В изказване на 5 декември руският външен министър Сергей Лавров казва, че изборите на ДНР и ЛНР на 2 ноември са били „точно в рамките на преговорите, в които са били договорени в Минск“, и че украинският парламент трябвало да приеме законопроект за амнистия на ДНР и Лидерите на ЛНР след украинските парламентарни избори в края на октомври.[19] Според Лавров, по-внимателно наблюдение на руско-украинската граница, както е посочено в протокола от Минск, може да се осъществи само след одобрение на такъв закон за амнистия.[19] Той отбелязва, че смята, че на 16 септември е издаден указ на украинския президент, забраняващ наказателното преследване на бойци от Донбас, но казва, че „сега е внесен законопроект, който предлага да се отмени“ указът.[19]

Сриване[редактиране | редактиране на кода]

До януари 2015 г. протоколът за прекратяване на огъня от Минск се срива напълно.[20] След победата на сепаратистите на международното летище Донецк в разрез с протокола, говорителят на ДНР Едуард Басурин казва, че „Меморандумът от Минск няма да бъде разглеждан във формата, в която е приет“.[21] По-късно през деня лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че ДНР „няма повече да прави опити за преговори за прекратяване на огъня“ и че силите му ще „атакуват точно до границите на Донецка област“.[22] „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че прекратяването на огъня се е „изпарило“.[23]

На фона на нарастващото насилие в зоната на бойните действия, друг опит за преговори в Минск е насрочен за 31 януари.[24] Членове на тристранната контактна група пътуват до Минск, за да се срещнат с представители на ДНР и ЛНР. Подписалите протокола от ДНР и ЛНР не присъстват, а присъстващите, не успяват да обсъдят прилагането на протокола или меморандума. Тези представители поискват преразглеждане на протокола и меморандума. Заседанието е прекратено без резултат.[24]

Минск II[редактиране | редактиране на кода]

Лидерите на Беларус, Русия, Германия, Франция и Украйна на срещата на върха на 11 – 12 февруари 2015 г. в Минск, Беларус

Последователните опити за разрешаване на продължаващата война в района на Донбас в Украйна не дават резултат до началото на февруари 2015 г.[25] Въпреки че Протоколът от Минск от 5 септември 2014 г. значително намалява сраженията в зоната на конфликта в продължение на месеци, дребните схватки продължават. В началото на януари 2015 г. сепаратистките сили на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) започват нова офанзива в контролирани от Украйна райони, което води до пълното пропадане на протокола за прекратяване на огъня от Минск.[20]

След тежки боеве силите на ДНР превземат символично важното международно летище Донецк на 21 януари, последната парче от град Донецк, което до този момент е под украинския контрол. След тази победа сепаратистки сили продължават офанзивата си върху важния железопътен и пътен възел на Дебалцево в края на януари. Тази подновена тежка схватка предизвиква значителна загриженост в международната общност. Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел представят нов мирен план на 7 февруари.[26][27]

Френско-германският план, изготвен след разговори с украинския президент Петро Порошенко и руския президент Владимир Путин, се разглежда като възраждане на Минския протокол. Президентът Оланд казва, че планът е „последният шанс“ за разрешаване на конфликта.[26][27] Планът е представен в отговор на американските предложения за изпращане на въоръжение на украинското правителство, нещо, което според канцлера Меркел ще доведе само до влошаване на кризата.[26][28]

Срещата на върха за обсъждане на изпълнението на френско-германския дипломатически план е насрочена за 11 февруари в двореца на независимостта в Минск, столицата на Беларус. На нея присъстват руският президент Владимир Путин, украинският президент Петро Порошенко, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, лидерът на ДНР Александър Захарченко и лидерът на ЛНР Игор Плотницки. Преговорите продължават една нощ в продължение на шестнадесет часа, като германският външен министър казва, че са били „много трудни“.[29][30]

След разговорите, на 12 февруари е обявено, че страните в конфликта са се споразумели за нов пакет от миротворчески мерки, Пакет от мерки за прилагане на Минските споразумения, който обикновено се нарича Минск II.[4][31][32][33] Някои от договорените мерки са надзор на ОССЕ на безусловно прекратяване на огъня от 15 февруари, изтегляне на тежки оръжия от фронтовата линия, освобождаване на военнопленници и конституционна реформа в Украйна.[34]

Текст на споразумението[редактиране | редактиране на кода]

Пълният текст на споразумението е както следва:[35]

  1. Незабавно и пълно прекратяване на огъня в определени места от Донецка и Луганска област на Украйна и стриктното му изпълнение от 00:00 часа в полунощ EET на 15 февруари 2015 г.
  2. Изтегляне на всички тежки оръжия от двете страни на еднакво разстояние с цел създаване на зона за сигурност на минимум 50 km (31 mi) отделно за артилерия с калибър 100 mm или повече и зона за сигурност от 70 km (43 mi) за множествени ракетни установки (MRLS) и 140 km (87 mi) за тактически ракетни системи Торнадо-С, Ураган, Смерч и ОТР-21 :
    • за украински войски, от действителната линия на съприкосновение;
    • за въоръжени формирования на определени части на Донецка и Луганска област на Украйна, от линията на съприкосновение в съответствие с Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г.
      Изтеглянето на гореспоменатите тежки въоръжения трябва да започне не по-късно от втория ден след началото на прекратяването на огъня и да приключи в рамките на 14 дни.
      Този процес ще бъде подпомаган от ОССЕ с подкрепата на Тристранната контактна група.
  3. Ефективно наблюдение и проверка на режима на прекратяване на огъня и изтеглянето на тежки въоръжения от ОССЕ ще бъде осигурено от първия ден на изтеглянето, като се използват всички необходими технически средства като спътници, дронове, системи за радиолокация и др.
  4. На първия ден след изтеглянето трябва да започне диалог относно начините за провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна „За временния ред на местното самоуправление в определени области на Донецка и Луганска област“, а също така за бъдещето на тези области въз основа на гореспоменатия закон.
    Без забавяне, но не по-късно от 30 дни от датата на подписване на този документ, трябва да бъде одобрена резолюция от Върховната Рада на Украйна, в която се посочва територията, която попада под специалния режим в съответствие със закона „За временния ред на Местно самоуправление в отделни части на Донецка и Луганска област“, базирано на линията, установена с Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г.
  5. Осигуряване на помилване и амнистия чрез приемане на закон, който забранява преследването и наказването на лица във връзка със събития, случили се в определени части на Донецка и Луганска област на Украйна.
  6. Осигуряване на освобождаване и размяна на всички заложници и незаконно държани лица на принципа „всички за всички“. Този процес трябва да приключи – най-късно – на петия ден след изтеглянето (на оръжията).
  7. Осигуряване на безопасен достъп, доставка, съхранение и разпространение на хуманитарна помощ на нуждаещите се въз основа на международен механизъм.
  8. Определяне условията за пълно възстановяване на социалните и икономическите връзки, включително социални трансфери, като плащания на пенсии и други (доходи и приходи, навременно плащане на комунални сметки, възстановяване на данъчни плащания в рамките на украинското правно поле).
    С тази цел Украйна ще възстанови управлението на сегмента от своята банкова система в областите, засегнати от конфликта, и вероятно ще бъде създаден международен механизъм за облекчаване на подобни транзакции.
  9. Възстановяване на контрола на държавната граница на украинското правителство в цялата зона на конфликт, който трябва да започне на първия ден след местните избори и да приключи след пълната политическа регулация (местни избори в определени части на Донецка и Луганска област въз основа на закона на Украйна и конституционната реформа) до края на 2015 г., при условие за изпълнение на точка 11 – при консултации и съгласуване с представители на отделни области на Донецка и Луганска област в рамките на Тристранната контактна група.
  10. Изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника, а също и наемници от територията на Украйна под надзора на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групи.
  11. Конституционна реформа в Украйна с нова конституция, която трябва да влезе в сила до края на 2015 г., чийто ключов елемент е децентрализацията (като се вземат предвид особеностите на отделни общини на Донецка и Луганска област, съгласувани с представителите на тези области), както и одобряване на постоянно законодателство относно специалния статут на определени общини от Донецка и Луганска област в съответствие с мерките, посочени в приложената бележка под линия, [note 1] до края на 2015 г.
  12. Въз основа на Закона на Украйна „За временния ред на местното самоуправление в определени общини на Донецка и Луганска област“ въпроси, свързани с местните избори, ще бъдат обсъждани и съгласувани с представители на отделни общини на Донецка и Луганска област в рамките на тристранната контактна група. Изборите ще се проведат в съответствие със съответните стандарти на ОССЕ и ще бъдат наблюдавани от ОССЕ/СДИПЧ.
  13. Активизиране на работата на Тристранната контактна група, включително чрез създаване на работни групи по прилагането на съответните аспекти на споразуменията от Минск. Те ще отразяват състава на Тристранната контактна група.

Подписали[редактиране | редактиране на кода]

Документът е подписан от:[36]

  • Лидерите на сепаратистите Александър Захарченко и Игор Плотницки
  • Швейцарският дипломат и представител на ОССЕ Хайди Талявини
  • Бившият президент на Украйна и украински представител Леонид Кучма
  • Посланик на Русия в Украйна и руски представител Михаил Зурабов

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Новият пакет, обикновено наричан „Минск II“, е критикуван като „много сложен“ и „изключително крехък“, както и че е много подобен на провалилия се протокол от Минск.[4][37][38] „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че планът е „включил някои капани“, като например неразграничаване на контрола над град Дебалцево, който е мястото на най-ожесточените битки по време на изготвянето на плана.[4][39] След преговорите в Минск канцлерът Меркел, президентът Оланд и президентът Порошенко присъстват на среща на върха на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел.[40]

На срещата на върха участниците в Минск информират лидерите на ЕС за преговорите. По време на брифинга те казват, че президентът Путин се е опитал да отложи прилагането на примирието с десет дни, за да принуди украинските войски в Дебалцево да предадат позициите си. От своя страна президентът Путин казва, че защитниците на Дебалцево са обкръжени и че сепаратистите очакват от тях „да хвърлят оръжие и да спрат съпротивата“.[40]

Репортерът на Комерсант Андрей Колесников пише, че прилагането на прекратяването на огъня в Дебалцево зависи от това дали украинските сили наистина са били обкръжени: „Преди всичко съществува ли то или не? Владимир Путин настоява, че [обсадата] съществува и че ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, ще бъде странно, ако то не бъде нарушено: тези в чайника със сигурност ще се опитат да се измъкнат оттам; тези, които са сварили този чайник, ще се опитат да съберат пяната."[41]

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Джен Псаки казва на 13 февруари, че руските въоръжени сили са се разположили активно около Дебалцево, за да помогнат на сепаратистите при изтласкването на украинските войски преди началото на примирието на 15 февруари. Русия отрече това, а говорителят на руското правителство Дмитрий Песков заяви, че Русия не може да съдейства за изпълнението на Минск II, тъй като „не е участник“ в конфликта.[42]

Лидерът на Десния сектор Дмитро Ярош казва, че си запазва правото да продължи сражения и че Минск II е противоконституционен. Той казва, че неговият украински доброволчески корпус ще продължи да се бори „до пълното освобождаване на украинските земи от руски окупатори“ и обеща „смърт на руските терористи-окупатори“.[43][44][45] Лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че прекратяването на огъня не се отнася за Дебалцево и че боевете ще продължат там.[46]

Ефикасност[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че боевете като цяло утихват след влизането в сила на прекратяването на огъня в 0:00 EET на 15 февруари, схватките и обстрелите продължават в няколко части от зоната на конфликта.[47] Обстрелите и боевете при Дебалцево продължават, тъй като лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че прекратяването на огъня не важи за този район.[48] В южната част на Донецка област продължават боевете между силите на ДНР и членовете на батальон „Азов“ в села край Мариупол.[48][49] До 16 февруари Минск II изглежда на ръба на колапса.[50][51] Сепаратистите продължават тежък щурм срещу Дебалцево. И двете страни заявяват, че няма да изтеглят тежките въоръжения, както е посочено в споразумението, докато боевете в Дебалцево продължават.[52] Ройтерс определя прекратяването на огъня като „мъртвородено“ в Дебалцево.[53] Украинските сили са принудени да се оттеглят от Дебалцево на 18 февруари, оставяйки града под контрола на сепаратистки сили.[54]

През седмицата след падането на Дебалцево под проруски сили, боевете в зоната на конфликта затихват.[55] На 24 февруари силите на ДНР и ЛНР започват да изтеглят артилерията от предните линии, както е посочено от Минск II, а Украйна прави това на 26 февруари. Украйна съобщава, че не е претърпяла жертви през 24 – 26 февруари, нещо, което не се е случвало от началото на януари 2015 г.[55][56]

Парламентът на Украйна одобрява закон за „специален статут“ на Донбас на 17 март, както се уточнява в Минск II.[57] По-късно, през 2019 г., украинският парламент гласува разширяване на регулациите, даващи ограничено самоуправление до контролирани от сепаратистите източни региони, предпоставка за споразумение за уреждане на петгодишния конфликт там.[58] Законът е незабавно критикуван от украински политици, сепаратистки лидери и руското правителство. Лидерът на Радикалната партия Олех Ляшко казва, че законът е „глас за фактическо признаване на руската окупация в Донбас“. Заместник-председателят на парламента Андрий Парубий казва, че законът „не е за Путин или за окупаторите“, а за да покаже на Европа, че Украйна е готова да се придържа към Минск II. Руският външен министър Сергей Лавров казва, че законът е „рязко отклонение от Минските споразумения“.[57] Представители на ЛНР и ДНР заявяват, че законът е „едностранна“ модификация на Минск II и че следователно споразумението е анулирано.[59] Лидерът на ДНР Александър Захарченко казва, че всяка промяна на Минск II, която не е била взаимно договорена, е „юридически невалидна“ и че „нищо, което е било договорено в Минск, не е изпълнено“. Той добавя, че ДНР "трябва да окупира всички градове, в които се провежда референдумът, и след това да си сътрудничи политически [с Украйна] като равноправни партньори".[60] Въпреки това представители на ДНР и ЛНР продължават да изпращат предложения за мир до Тристранната контактна група за Украйна.[61] Украинският министър на отбраната Степан Полторак казва на 8 юни 2015 г., че над 100 войници и най-малко 50 цивилни са били убити след влизането в сила на Минск II. Според него проруските сили са нарушили примирието повече от 4000 пъти.[62] Противно на споразумението, представителят на ДНР Денис Пушилин и представителят на ЛНР Владислав Дейнего заявяват на 10 юни 2015 г., че техните републики „желаят да се присъединят към Руската федерация“. Освен това те казват, че смятат Крим, който е анексиран от Русия през март 2014 г., за част от Русия.[63]

Служителят на американското министерство на отбраната Майкъл Карпентър казва на 2 март 2016 г., че най-малко 430 украински войници са загинали след подписването на Минск II, че Русия поддържа „връзки за командване и контрол“ над ДНР и ЛНР и че Русия „налива тежка оръжия“ в Донбас.[64] Заместник-ръководителят на мисията на ОССЕ в Украйна Александър Хуг казва на 25 март 2016 г., че ОССЕ е наблюдавала „въоръжени хора с руски отличителни знаци“ да се бият в Донбас от началото на конфликта, че са разговаряли със затворници, които са казали, че са руски войници, и че са видели „следи от гуми, не самите превозни средства, а следите от превозни средства, преминаващи [руско-украинската] граница“.[65] Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова казва на 27 март 2016 г., че Русия „не е страна по Минските споразумения“ и че споразуменията са „посветени на две конфликтни страни“.[66] Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа обаче твърди, че Протоколът от Минск включва и освобождаването на онези заложници, които са били отвлечени от украинска територия и са незаконно задържани в Русия, напр. Надежда Савченко и Олег Сенцов.[67]

На 27 декември 2018 г. украинската информационна агенция УНИАН съобщава, че нито една разпоредба от сделката от Минск не е изпълнена напълно.[5]

През юли 2020 г. кабинетът на президента на Украйна обявява, че Леонид Кучма повече няма да участва в работата на Тристранната контактна група (ТКГ) за разрешаване на ситуацията в източната част на Украйна. Леонид Кучма се среща с украинския президент Владимир Зеленски на 28 юли.[68]

През юни 2021 г. президентът на САЩ Джо Байдън и руският президент Владимир Путин „се споразумяват да продължат дипломацията, свързана със споразумението от Минск“.[69]

Планирана е среща в Нормандския формат между Русия, Украйна, Германия и Франция в Париж на 26 януари 2022 г.[70][71] Украйна изпълнява условието на Русия за среща в Париж и решава да изтегли от парламента спорния законопроект за реинтеграцията на Крим и Донбас, тъй като законът противоречи на Минск II.[72][73]

Избори в ДНР и ЛНР[редактиране | редактиране на кода]

Докато местните избори в Украйна през 2015 г. са насрочени за 25 октомври, лидерът на ДНР Александър Захарченко издава указ на 2 юли, с който нарежда местните избори на ДНР да се проведат на 18 октомври.[74] Той казва, че това действие е „в съответствие с Минските споразумения“.[75] Според Захарченко този ход означава, че ДНР „самостоятелно е започнала да изпълнява Минските споразумения“.[75] Захарченко казва, че изборите ще се проведат „въз основа на закона на Украйна за временно самоуправление на отделните райони на Донецка и Луганска област“, доколкото те не противоречат на конституцията и законите на ДНР. „[75]

В същия ден президентът Петро Порошенко отговаря, че ако изборите на ДНР продължат по този едностранен начин, това би било „изключително безотговорно и ще има опустошителни последици за процеса на деескалация на напрежението в някои райони на Донецк и Луганск“.[75] Освен това ОССЕ заяви, че ще изпрати наблюдатели на изборите в зоната на конфликта само ако Украйна помоли за това.[76] Както е посочено в Минск II, местните избори в контролирани от ДНР и ЛНР територии трябва да бъдат наблюдавани от ОССЕ, за да бъдат считани за легитимни.[35] Лидерът на ЛНР Игор Плотницки последва ДНР, като насрочи избори в контролираната от него територия за 1 ноември 2015 г. 

На фона на значителното намаляване на насилието, след споразумение за рестартиране на изпълнението на Минск II, което е договорено на 1 септември, Нормандската четворка провежда среща на 2 октомври. На срещата е договорено изборите в зоната на конфликта да се проведат в съответствие с Минск II.[77] За да направи това, френският президент Франсоа Оланд казва, че изборите ще трябва да бъдат отложени за 2016 г., тъй като са необходими три месеца за подготовката им.[77] Руският президент Владимир Путин се съгласява да използва влиянието си, за да предотврати провеждането на предсрочни избори на ДНР и ЛНР.[77] Съответно, ДНР и ЛНР обявяват на 6 октомври, че планираните им избори са отложени за 21 февруари 2016 г.[78] Местните избори в останалата част на Украйна се провеждат на 25 октомври 2015 г. След отлагането германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер казва, че ако наблюдателите на ОССЕ потвърдят, че планираните избори, които трябва да се проведат в сепаратистки райони, са в съответствие с украинското законодателство и Минск II, „законът за специален статут“ за тези райони ще влезе незабавно в действие.[79]

На 18 април 2016 г. планираните (организирани от ДНР и ЛНР) местни избори са отложени от 20 април за 24 юли 2016 г.[80] На 22 юли 2016 г. тези избори за ДНР и ЛНР отново са отложени за 6 ноември 2016 г.[81] На 2 октомври 2016 г. ДНР и ЛНР провеждат „първични избори“, на които избирателите издигат кандидати за изборите на 6 ноември 2016 г.[82] Украйна заклейми тези „първични избори“ като незаконни.[82] На 4 ноември 2016 г. и ДНР, и ЛНР отлагат местните си избори „до друго нареждане“; ръководителят на ДНР Захарченко добавя, че „През 2017 г. ще проведем избори съгласно споразуменията от Минск или ще ги проведем самостоятелно“. 

Изборите за Народен съвет на Донецката народна република и Народния съвет на Луганската народна република са организирани и проведени от Донецката и Луганската народни републики на 11 ноември 2018 г.[83]

Оценка и оттегляне[редактиране | редактиране на кода]

Участващите страни и наблюдатели като цяло заявяват, че споразуменията от Минск са „пътят напред“ за постигане на споразумение в Украйна. Критиците ги характеризират като неблагоприятни за Украйна и направени по принуда по време на война. Докато други смятат Руската федерация за страна по споразуменията като една от тристранната контактна група, позицията на Кремъл е, че тя е модератор. 

През май и юни 2021 г. Марк Галеоти предлага „време е да признаем, че процесът от Минск е приключил – и може единствено да възпрепятства всеки по-смислен диалог“,[84] и предлага като външна страна Обединеното кралство да придвижи дипломацията напред.[85] В интервю от юни 2021 г. Владислав Сурков, помощник на Путин за политиката в Украйна от 2013 до 2020 г., който е отстранен от ролята си през февруари 2020 г., казва, че Украйна „може да бъде реформирана като конфедерация, с много свобода за регионите, които да решават нещата сами за себе си". Той казва, че страната ще бъде разкъсана от „геополитическата гравитация“ между Русия и Запада, описвайки споразуменията от Минск като акт, който „легитимира първото разделение на Украйна“ в „реконкиста“, "първата открита геополитическа контраатака от Русия [срещу Запада]".[86] През октомври 2021 г. руският външен министър Сергей Лавров казва, че „ако американците наистина са готови да подкрепят изпълнението на Минските споразумения, този въпрос може да бъде разрешен много бързо“.[87]

Възниква спор за ролята на Руската федерация, като страните подразбират Минск като споразумение между Украйна и Русия,[88][89][90][91] но руски служители, претендиращи за ролята на посредник, настояват Украйна да преговаря директно с представители на самопровъзгласилите се сепаратистки републики в части от Донецк и Луганск.[92] Украинският президент Владимир Зеленски казва, че „няма намерение да разговаря с терористи“.[93] Руската страна отказва преговори на високо ниво и Кремъл одобрява статия от октомври 2021 г. на бившия руски президент Дмитрий Медведев, озаглавена „Защо е безсмислено да се занимаваме с настоящото украинско ръководство“[94] (която някои критикуваха).[95]

През ноември 2021 г. руското външно министерство нарушава дипломатическия протокол, като пуска поверителна кореспонденция с преговарящите Германия и Франция.[96][97]

През декември 2021 г. началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валери Герасимов казва, че „Киев не изпълнява Минските споразумения. Украинските въоръжени сили изтъкват, че са започнали да използват доставени от САЩ противотанкови ракетни системи Javelin в Донбас и също така използват турски разузнавателни/ударни дронове. В резултат на това и без това напрегнатата ситуация в източната част на тази страна се влошава допълнително.“[98]

През януари 2022 г. Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, казва, че „Изпълнението на споразумението от Минск означава унищожаване на страната. Когато те са подписани под цевта на руската оръжия – и германците и французите гледат – вече е ясно за всички рационални хора, че е невъзможно тези документи да бъдат приложени.“[99]

През февруари 2022 г. финландският президент Саули Ниинистьо каза, че „най-възможното решение (на настоящата ситуация) може да бъде изпълнението на споразумението от Минск или поне значителен напредък в прилагането му“.[100]

На 15 февруари 2022 г. руската Дума гласува призив към президента Путин да признае самопровъзгласилите се ЛНР и ДНР.[101] На следващия ден говорител на руското правителство признава, че официалното признаване на републиките на Донбас няма да е в съответствие със споразуменията от Минск.[102] Въпреки това той казва пред журналисти, че приоритетът на Путин за регулиране на ситуацията в Донбас е прилагането на механизмите, приети в рамките на тези споразумения.[103] Русия официално признава самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народни републики на 21 февруари 2022 г.[6] След това решение на 22 февруари 2022 г. президентът Путин казва, че Минските споразумения „вече не съществуват“ и че Украйна, а не Русия, е виновна за разпадането им, като в коментарите си обвини Украйна в геноцид в Донбас.[7][104][105] След това Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The following measures are to be included in the Ukrainian law „On temporary Order of Local Self-Governance in Particular Districts of Donetsk and Luhansk Oblasts“:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ukraine ceasefire agreement signed in Minsk // CCTV America. Посетен на 1 October 2014.
  2. ↑ Chairperson-in-Office welcomes Minsk agreement, assures President Poroshenko of OSCE support
  3. ↑ OSCE Chief Monitor in Ukraine urges all sides to allow monitors to carry out duties safely
  4. ↑ а б в г Ukraine crisis: Leaders agree peace roadmap // BBC News. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  5. ↑ а б Almost entire 'gray' zone in Donbas liberated by Ukraine without Minsk deal breach – adviser // UNIAN, 27 December 2018. Посетен на 22 April 2019.
  6. ↑ а б Roth, Andrew. Putin orders troops into eastern Ukraine on ‘peacekeeping duties’ // The Guardian. Посетен на 22 February 2022.
  7. ↑ а б Ukraine conflict: Biden sanctions Russia over 'beginning of invasion' // BBC News. 23 February 2022. Посетен на 23 February 2022.
  8. ↑ а б Sarkar, Alisha Rahaman. Dozens dead and airports bombarded after Putin invades Ukraine – live // The Independent. 24 February 2022. Посетен на 24 February 2022.
  9. ↑ Press statement by the Trilateral Contact Group // Organization for Security and Co-operation in Europe, 2 September 2014.
  10. ↑ а б Minsk Protocol // Organization for Security and Co-operation in Europe, 5 September 2014.
  11. ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. Ukraine to 're-examine' strategy for dealing with the rebels | DW | 3 November 2014 // DW.COM. Посетен на 29 July 2020. (на британски английски)
  12. ↑ а б Ukraine deal with pro-Russian rebels at Minsk talks // BBC News, 19 September 2014. Посетен на 19 September 2014.
  13. ↑ Ukrainian peace talks lead to buffer zone deal // CBC News, 19 September 2014. Посетен на 19 September 2014.
  14. ↑ Nato top general says truce 'in name only' // BBC News, 20 September 2014. Посетен на 20 September 2014.
  15. ↑ Poroshenko vows Kyiv will recapture militants-controlled areas, Interfax-Ukraine (23 October 2014)
  16. ↑ Ukraine vote could push the country into chaos // BBC News, 24 October 2014. Посетен на 25 October 2014.
  17. ↑ Donetsk People’s Republic campaign reveals shambolic tendencies, Financial Times (23 October 2014)
  18. ↑ So-called elections not in line with Minsk Protocol, says OSCE Chair, calling for enhanced efforts and dialogue to implement all commitments // Organization for Security and Co-operation in Europe, 31 October 2014.
  19. ↑ а б в Too early to discuss broader monitoring of Ukraine-Russia border – Lavrov, Interfax-Ukraine (5 December 2014)
  20. ↑ а б Ukraine forces admit loss of Donetsk airport to rebels // The Guardian. 21 January 2015. Посетен на 23 January 2015.
  21. ↑ Ukraine suffers considerable losses – DPR Defense Ministry // Tass Russian News Agency. 23 January 2015. Посетен на 23 January 2015.
  22. ↑ Ukraine rebel Zakharchenko 'rejects truce talks' // BBC News, 23 January 2015. Посетен на 23 January 2015.
  23. ↑ War Is Exploding Anew in Ukraine; Rebels Vow More // The New York Times. 23 January 2015. Посетен на 24 January 2015.
  24. ↑ а б Statement by the Chairmanship on the Trilateral Contact Group consultations in Minsk on 31 January 2015
  25. ↑ EU Stands by Sanctions Against Russia After Ukraine Truce Sealed // Bloomberg News. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  26. ↑ а б в Ukraine crisis: 'Last chance' for peace says Hollande // BBC News, 7 February 2015. Посетен на 7 February 2015.
  27. ↑ а б Putin Rejects Attempts to Contain Russia After Peace Talks Fail // Bloomberg News. 7 February 2015. Посетен на 7 February 2015.
  28. ↑ Western Nations Split on Arming Kiev // The New York Times. 7 February 2015. Посетен на 7 February 2015.
  29. ↑ 'Glimmer of hope' for Ukraine after deal at Minsk peace summit // Reuters. 12 February 2015. Посетен на 13 September 2020.
  30. ↑ Hudson, Alexandra. German foreign minister: Minsk deal not all we would have wished for // Yahoo News, 12 February 2015. Посетен на 21 October 2016.
  31. ↑ Ukraine ceasefire deal agreed at Belarus talks // The Guardian. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  32. ↑ Breakthrough in Minsk as leaders agree to ceasefire deal on Ukraine // Euronews. Посетен на 12 February 2015.
  33. ↑ OSCE Chairperson-in-Office gives full backing to Minsk package // 12 February 2015.
  34. ↑ Ostroukh, Andrey. Ukraine Peace Talks Yield Cease-Fire Deal // The Wall Street Journal. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  35. ↑ а б Minsk agreement on Ukraine crisis: text in full // The Daily Telegraph. 12 February 2015. Архивиран от оригинала на 12 January 2022. Посетен на 12 February 2015.
  36. ↑ Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements // Organization for Security and Co-operation in Europe, 12 February 2015.
  37. ↑ Tisdall, Simon. Ukraine peace deal looks fragile in the extreme // The Guardian. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  38. ↑ Mannteufel, Ingo. Minsk II leaves many questions unanswered // Deutsche Welle, 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  39. ↑ MacFarquhar, Neil. Leaders in Ukraine Talks Announce Cease-Fire Agreement // The New York Times. 12 February 2015. Посетен на 12 February 2015.
  40. ↑ а б Traynor, Ian. Putin tried to delay Ukraine ceasefire deal, EU summit told // The Guardian. Brussels, 13 February 2015. Посетен на 13 February 2015.
  41. ↑ Kramer, Andrew E. Despite Truce, Shelling Continues in Parts of Ukraine // The New York Times. 15 February 2014. Посетен на 16 February 2015.
  42. ↑ Kramer, Andrew E. U.S. Faults Russia as Combat Spikes in East Ukraine // The New York Times. 13 February 2015. Посетен на 14 February 2015.
  43. ↑ Mińsk-2 będzie nieważny? Kreml: Ukraińcy złamią rozejm w Donbasie. Prawy Sektor: Zachowujemy prawo do walki // Gazeta Wyborcza. 13 February 2015. Посетен на 21 October 2016.
  44. ↑ Luhn, Alec. Minsk ceasefire in balance as fighting escalates in eastern Ukraine // The Guardian. 13 February 2015. Посетен на 15 February 2015.
  45. ↑ Yatsyshyn, Yuriy. Dmytro Yarosh: 'Right Sector' to fight until complete liberation of Ukraine from Russian occupants // Euromaidan Press. Посетен на 15 February 2015.
  46. ↑ Huijboom, Stefan. Quieter, but guns of war still not silent, on first day of cease-fire in Donetsk // Kyiv Post. 15 February 2015. Посетен на 15 February 2015.
  47. ↑ Except for Debaltseve, Ukraine's officials say fighting subsides in shaky truce // The Kyiv Post. 15 February 2015. Посетен на 15 February 2015.
  48. ↑ а б Fears for Ukraine's ceasefire as clashes with Russia-backed rebels intensify // The Guardian. 15 February 2015. Посетен на 15 February 2015.
  49. ↑ Fighting Rages in Eastern Ukraine as Cease-Fire Deadline Approaches // The Wall Street Journal. 13 February 2015. Посетен на 15 February 2015.
  50. ↑ Ukraine truce fades as sides refuse to withdraw big guns // Reuters. 17 February 2015. Посетен на 17 February 2015.
  51. ↑ Ukraine Truce Hangs by Thread as Fighting Rages Near Eastern City of Debaltseve // Time. 17 February 2015. Посетен на 17 February 2015.
  52. ↑ Ukraine crisis: Army and rebels stall heavy arms pullout // BBC News, 17 February 2015. Посетен на 17 February 2015.
  53. ↑ Battle rages for town where Ukraine rebels reject ceasefire // Reuters. 16 February 2015. Посетен на 16 February 2015.
  54. ↑ Ukrainian soldiers share horrors of Debaltseve battle after stinging defeat // The Guardian. 18 February 2015. Посетен на 20 February 2015.
  55. ↑ а б Ukraine begins artillery withdrawal, recognising truce is holding // Reuters. 26 February 2015. Посетен на 26 February 2015.
  56. ↑ Ukraine Heavy Arms Withdrawal: Situation in country's east stabilizes, says military spokesperson // Ukraine Today. 26 February 2015. Посетен на 26 February 2015.
  57. ↑ а б Ukraine parliament offers special status for rebel east, Russia criticizes // Reuters. Kiev, 17 March 2015. Посетен на 17 March 2015.
  58. ↑ Ukraine extends 'special status' for conflict-hit regions // Reuters. 12 December 2019. Посетен на 29 July 2020.
  59. ↑ ДНР И ЛНР отказались признать не согласованные с ними изменения закона об особом статусе // Interfax News Agency. 17 March 2015. Посетен на 18 March 2015.
  60. ↑ Захарченко призвал взять под контроль все города-участники референдума о независимости ДНР // Interfax News Agency. 17 March 2015. Посетен на 18 March 2015.
  61. ↑ Donetsk, Luhansk republics say election proposals forwarded to Contact Group on Ukraine // Russian News Agency "TASS", 12 May 2015. Посетен на 21 October 2016.
  62. ↑ Over 100 Ukrainian troops, 50 civilians killed during ceasefire: DM // Xinhua News Agency. 8 June 2015. Посетен на 22 July 2015.
  63. ↑ 'ДНР' та 'ЛНР' передумали ѝ визнали Крим російським // BBC Ukrainian Service. 10 June 2015. Посетен на 21 October 2016.
  64. ↑ Pentagon: Despite Minsk II, More Than 400 Ukraine Troops Killed // Voice of America. 2 March 2016. Посетен на 29 March 2016.
  65. ↑ OSCE 'sees Russian soldiers, weapons in Ukraine for two years' // Kyiv Post. 26 March 2016. Посетен на 29 March 2016.
  66. ↑ Russia accepts no claims on Savchenko in context of Minsk accords – Foreign Ministry // TASS. 27 March 2016. Посетен на 29 March 2016.
  67. ↑ RESOLUTION ON ABDUCTED AND ILLEGALLY DETAINED UKRAINIAN CITIZENS IN THE RUSSIAN FEDERATION (PDF) // oscepa.org. Архивиран от оригинала на 2015-07-13. Посетен на 8 April 2016. p. 47
  68. ↑ Kuchma leaves Trilateral Contact Group on Ukraine // eng.belta.by. Посетен на 29 July 2020. (на английски)
  69. ↑ Biden’s support of Minsk accords during Geneva summit seen as Russia’s success – expert // TASS. 17 June 2021.
  70. ↑ Political advisers to hold four-way talks on Ukraine in Paris // Thomson Reuters. 22 January 2022. Архивиран от оригинала на 24 January 2022.
  71. ↑ Scholz, Macron say diplomacy can fix Ukraine-Russia standoff // Deutsche Welle. 25 January 2022. Архивиран от оригинала на 25 January 2022.
  72. ↑ At Russia’s request, Kiev withdrew the law on Crimea and Donbas from parliament // News Fox24. 25 January 2022. Архивиран от оригинала на 2022-01-26. Посетен на 2022-02-26.
  73. ↑ Macron plans diplomatic phone call with Putin to calm Ukrainian crisis // The Irish Times. 26 January 2022.
  74. ↑ Poroshenko says local elections in Ukraine will be held on 25 Oct, date on which they will be held in Donbas is hard to predict // Kyiv Post. 11 June 2015. Посетен на 21 October 2016.
  75. ↑ а б в г Local elections in DPR to take place on 18 October – Zakharchenko // Interfax-Ukraine, 2 July 2015. Посетен на 21 October 2016.
    DPR, LPR attempts to hold separate elections in Donbas on 18 Oct to have destructive consequences – Poroshenko // Interfax-Ukraine, 2 July 2015. Посетен на 21 October 2016.
  76. ↑ uk:ОБСЄ направить спостерігачів на вибори на Донбасі лише за згоди України // Ukrayinska Pravda, 3 July 2015. Посетен на 21 October 2016.
  77. ↑ а б в Ukraine crisis: Pro-Russian rebels 'delay disputed elections' // BBC News, 6 October 2015. Посетен на 21 October 2016.
    Hollande: Elections In Eastern Ukraine Likely To Be Delayed // Radio Free Europe/Radio Liberty, 2 October 2015. Посетен на 21 October 2016.
    Bershidsky, Leonid. Ukraine Is Being Told to Live With Putin // Bloomberg News, 5 October 2015. Посетен на 21 October 2016.
  78. ↑ Zinets, Natalia. West, Ukraine, hail rebel decision to postpone disputed elections // Reuters. 6 October 2015. Посетен на 21 October 2016.
    Ukraine rebels to delay elections // 6 October 2015. Архивиран от оригинала на 7 October 2015.
  79. ↑ Steinmeier: Law on Donbas special status should enter into force on election day // Ukraine Today, 10 November 2015. Посетен на 10 November 2015.
  80. ↑ uk:Захарченко відклав 'вибори' // Ukrayinska Pravda, 19 April 2016. Посетен на 21 October 2016.
  81. ↑ uk:Захарченко переніс вибори в 'ДНР' на листопад // Ukrayinska Pravda, 23 July 2016. Посетен на 21 October 2016.
    uk:Бойовики 'ЛНР' також вирішили перенести свої 'вибори' // Ukrayinska Pravda, 24 July 2016. Посетен на 21 October 2016.
  82. ↑ а б Trach, Nataliya. Defying Minsk process, Russian-backed separatists hold illegal elections // Kyiv Post. 2 October 2016. Посетен на 21 October 2016.
    Donbass militia leader announces autumn primaries in Donetsk] // TASS news agency, 23 May 2016. Посетен на 21 October 2016.
  83. ↑ Separatists win vote in Ukraine rebel regions by big margins // The Washington Post. 12 November 2018. Архивиран от оригинала на 14 December 2018. Посетен на 17 November 2018.
  84. ↑ Galeotti, Mark. Are the Minsk II Peace Accords Worth Preserving? // The Moscow Times. Посетен на 21 June 2021. (на английски)
  85. ↑ The Minsk Accords: Should Britain declare them dead? // Council on Geostrategy. Посетен на 21 June 2021. (на британски английски)
  86. ↑ Foy, Henry. Interview: 'An overdose of freedom is lethal to a state,' says former key Putin adviser // The Irish Times. Посетен на 21 June 2021. (на английски)
  87. ↑ Lavrov: U.S. could significantly accelerate implementation of Minsk Agreements on Donbas if it wanted // Interfax News Agency. 19 October 2021.
  88. ↑ Sajdik: Russia is party to conflict in Donbas // Ukrinform. Посетен на 26 January 2022. (на английски)
  89. ↑ The future of Minsk agreements: pressing for implementation or withdrawing? // Ukraine Crisis Media Center. Посетен на 26 January 2022. (на американски английски)
  90. ↑ Reuters. France says Russia refused to hold ministerial meeting on Ukraine // Reuters. 9 November 2021. Посетен на 26 January 2022.
  91. ↑ AFP. G7 Says It Will Not Recognize Russia's 'Occupation' of Crimea // The Moscow Times. Посетен на 26 January 2022. (на английски)
  92. ↑ Article by Vladimir Putin 'On the Historical Unity of Russians and Ukrainians' // President of Russia. Посетен на 26 January 2022. the outcome of both Minsk‑1 and Minsk‑2 which give a real chance to peacefully restore the territorial integrity of Ukraine by coming to an agreement directly with the DPR and LPR with Russia, Germany and France as mediators, contradicts the entire logic of the anti-Russia project. (на английски)
  93. ↑ Ukrainian leader calls for revamp of peace process to end Donbas war // Financial Times. 26 April 2021.
  94. ↑ Russia Shouldn’t Negotiate With ‘Vassal’ Ukraine, Ex-President Medvedev Says // The Moscow Times. Посетен на 26 January 2022. (на английски)
  95. ↑ Vladimir, Socor. Putin‘s Brutal Letter to Ukraine under Medvedev’s Byline // Jamestown. Посетен на 26 January 2022. (на американски английски)
  96. ↑ Germany decries Russia's publication of diplomatic notes on Ukraine // DW. Посетен на 26 January 2022. (на британски английски)
  97. ↑ Irish, John. France, Germany say Russia's publication of notes breaks diplomatic rules // Reuters. 19 November 2021. Посетен на 26 January 2022.
  98. ↑ Moscow to thwart any provocations by Kiev in Donbass, Russian military chief warns // Tass. 9 December 2021.
  99. ↑ Ukraine security chief: Minsk peace deal may create chaos // 31 January 2022.
  100. ↑ Finland's president says Minsk agreement should be looked at again // Reuters. 4 February 2022.
  101. ↑ Russian Parliament Votes To Give Sovereign Recognition To Donbas // Russia Briefing. Dezan Shira & Associates. Архивиран от оригинала на 2022-02-22. Посетен на 22 February 2022.
  102. ↑ U.S. Blinken warns Russia against declaring Ukraine breakaway regions independent // Reuters. Thomson Reuters. Посетен на 22 February 2022.
  103. ↑ Russia aware of Minsk Agreements breach by recognising Donetsk, Luhansk // Архивиран от оригинала на 2022-02-16. Посетен на 2022-02-26.
  104. ↑ Putin says Ukraine's Minsk peace process is finished, blames Kyiv // The National Post. 22 February 2022. Посетен на 22 February 2022.
  105. ↑ Minsk agreements cease to exist – Putin // TASS. Посетен на 22 February 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Minsk_agreements в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мински_споразумения&oldid=12207098“.