Минусинск
| Минусинск Минусинск | |
| — град — | |
_(2001).png) .png){kind=small} | |
.JPG) | |
  Минусинск  Минусинск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Красноярски край |
| Район | Минусинск |
| Площ | 62 km² |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 68 309 души (2016) |
| Кмет | Дмитрий Меркулов |
| Основаване | 1739 |
| Град от | 1822 |
| Пощенски код | 662600 |
| Телефонен код | +7 39132 |
| МПС код | 24, 84, 88, 124 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | www.minusinsk.info |
| Минусинск в Общомедия | |
Минуси́нск (на руски: Минусинск) е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на брега на р. Минуса, приток на Енисей, в Минусинската котловина. Административен център е на Минусински градски окръг. Към 2016 г. населението му наброява 68 309 души.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
_p197_MINUSINSK.jpg)
.jpg)
Селището е основано през 1739 г. като село Минюсинское. Според една версия името има тюркски корени и означава „хиляди реки“;[2] според друга означава „моя река“.[3] През 1797 г. става волостен център. Преименувано на Минусинское през 1810 г., а през 1822 г. получава статут на град и е превърнат в център на Минусински окръг, обединяващ 4 волости. Към края на 19 век в града вече има 4 църкви, женска гимназия, морско училище, болница, 30 фабрики и над 1000 жилищни сгради. През 1877 г. е открит регионален исторически музей с библиотека.[2] От 1827 до 1861 г. в града са изпращани на изгнание декабристи, а през 1870-те години – болшевики и меншевики. По времето на Гражданската война в Русия, през ноември 1918 г., в Минусинск избухва въстание на селяните срещу Белогвардейците, поради високи такси и изнудване. Въстанието бива потушено месец по-късно, след което 87 души биват разстреляни, 50 изпратени на заточение, 200 осъдени на затвор, а 300 глобени. Повечето въстаници, обаче, избягват в гората.[4] През 20-те и 30-те години на 20 век бурно се развива селското стопанство в града, а в годините след Втората световна война се развива промишлеността.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1856[2] | 1897 | 1914 | 1926[2] | 1931[2] | 1939 | 1959 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2200 | 10 231 | 15 000 | 20 400 | 19 900 | 31 354 | 38 318 |
| 1967 | 1970[5] | 1979[5] | 1982 | 1986[2] | 1989[5] | 1992[2] |
| 42 000 | 40 290 | 56 361 | 65 000 | 71 000 | 72 931 | 74 400 |
| 1996 | 1998 | 2001[2] | 2003[2] | 2005[2] | 2007 | 2009 |
| 73 800 | 73 800 | 70 000 | 72 600 | 68 700 | 67 100 | 66 402 |
| 2010 | 2011[2] | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] |
| 71 170 | 71 200 | 70 111 | 69 263 | 68 867 | 68 270 | 68 309 |
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в града е умереноконтинентален.
 Климатични данни за Минусинск 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 5,9 | 7,8 | 24,2 | 33,0 | 37,7 | 37,4 | 38,9 | 37,7 | 32,6 | 25,8 | 15,3 | 6,7 | 38,9 |
| Средни максимални температури (°C) | −13,5 | −10,4 | −1,2 | 10,1 | 18,2 | 24,5 | 26,4 | 23,8 | 17,2 | 8,1 | −3,3 | −11,3 | 7,6 |
| Средни температури (°C) | −19,5 | −17,8 | −8,1 | 3,1 | 10,9 | 17,4 | 19,8 | 16,8 | 9,8 | 1,9 | −8,6 | −16,7 | 0,9 |
| Средни минимални температури (°C) | −26 | −25,4 | −15,1 | −3,4 | 3,2 | 9,9 | 12,9 | 10,2 | 3,6 | −3,1 | −13,8 | −23 | −5,7 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −49,5 | −47,6 | −46,7 | −32,3 | −10,9 | −3,5 | 2,7 | −2,8 | −10,2 | −24 | −42,9 | −49,4 | −49,5 |
| Средни месечни валежи (mm) | 8 | 6 | 6 | 14 | 33 | 52 | 62 | 58 | 37 | 21 | 13 | 11 | 326 |
| Източник: World Climate,[6] Thermo-Karelia[7] | |||||||||||||
Метеорологичната станция в Минусинск е открита през 1882 г. и климатичните наблюдения започват на 1 октомври същата година.[3]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Градът разполага е електротехнически промишлен комплекс. Произвежда се оборудване за геологически проучвания за нефт и природен газ. Силно развита е леката промишленост: произвеждат се множество хранителни стоки и конфекция.[2]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
На 12 km от града е разположена жп гара Минусинск, която е част от линията Абакан – Тайшет. До 1997 г. градът разполага и с речен транспорт по р. Енисей, но разрастването на Саяно-Шушенската ВЕЦ причинява плитчини и затлачвания по река Минуса и корабоплаването прекратено. Въздушният транспорт се осъществява от международно летище Абакан, на 10 km западно от града.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Минусинск (Красноярский край)
- ↑ а б в ((ru)) Минусинск | Мой Красноярск – народная энциклопедия
- ↑ ((ru)) Минусинское восстание
- ↑ а б в ((ru)) Численность и размещение населения Красноярского края (по данным Всероссийской переписи населения 2002 года) Архив на оригинала от 2016-07-30 в Wayback Machine..
- ↑ ((en)) World Climate: N53E091 – Weather history for travel real estate and education. Посетен на 20 септември 2016 г.
- ↑ ((ru)) Среднемесячные осадки. Минусинск. Посетен на 20 септември 2016 г.
.png)
