Минчо Минчев (политик, р. 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Минчо Минчев.

Минчо Минчев
български политик
Роден: 25 септември 1944 г. (74 г.)
Народен представител в:
XLII НС   

Минчо Мънчев Минчев е български локомотивен машинист, поет и политик, председател на партия Нова Зора. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 42-то Народно събрание.[1] Собственик и главен редактор на вестник Нова Зора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Минчо Минчев е роден на 25 септември 1944 година в село Коларово, Старозагорско в семейството на полицай. До 14-годишната си възраст учи в Стара Загора, а после завършва техникум по озеленяване в Пловдив. От 1963 до 1967 година е хандбалист в „Локомотив“ - Пловдив. През 1964 година постъпва в Полувисшия железопътен институт в София, където завършва специалност „Локомотивен машинист“.[2]

Около 15 години работи кото локомотивен машинист в БДЖ. През 1982 година става зам. завеждащ отдел „Култура“ във в. „Транспортен глас“, а от 1988 до 1990 година е негов зам. главен редактор. През 1991 година става главен редактор на сп. „Железопътен транспорт“, откъдето е уволнен през 1997. Пенсионира се през 1998. През 1996 година започва да издава вестник Нова Зора.[2]

Минчо Минчев е председател на партия "Нова зора“, а през 2005 година е от съучредителите на коалиция „Атака“.[3] Изгонен от коалицията заради опитите си да я накара да подкрепи коалицията между БСП и ДПС [4].

На парламентарните избори в България през 2013 година е избран за народен представител[5] от листата на Коалиция за България (в която участва и партия Нова Зора) в 6 МИР Враца.[6]. Депутатският му мандат е прекратен с разпускането на 42-то Народно събрания през август 2014. Подкрепя коалицията между БСП и ДПС [2].

Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари 2008 година е обявен от Комисията по досиетата за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност - отдел "Борба с идеологическата диверсия". Според документи той е вербуван на 9 октомври 1985 година от о. р. Волен Кузов, регистриран на 21 октомври през същата година. Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент с псевдоними Арабаджиев.[7][5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихотворения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Безсъние в неделя вечер“ (1977)
  • „Мелница“ (1982)
  • „Хляб“ (1985)
  • „Таран“ (1988)
  • „Ризница за голо тяло“ (1990)
  • „Ревността на боговете“ (1998)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]