Минчо Семов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минчо Семов
български политолог
Роден
Починал
31 май 2006 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Софийски университет
Работил в ВИИ „К. Маркс“
Софийски университет
Политика
Партия БКП
Депутат
IX НС   

Минчо Семов Генчев е български политолог, основател на академичната политология в България, заслужил деятел на науката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1935 г. в с. Тодорчета, Габровски окръг. Средното си образование завършва в Априловската гимназия в Габрово (1948 – 1953). През 1958 г. се дипломира по специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Специализира в Москва. Бил е секретар на Окръжния комитет на ДКМС в Габрово. В периода 1963 – 1967 г. е заместник-главен редактор на сп. „Младеж“. Минчо Семов е основател и пръв ръководител на Центъра за социологически изследвания на младежта (1968), което създава традициите на емпиричния социологически анализ в България.

През 1973 г. става доктор по икономическа социология с дисертационния труд „Потенциалната миграция на селската младеж“. Доцент е във ВИИ „К. Маркс“. През 1976 г. защитава дисертацията „Пропагандата в системата на обществения живот“ и получава научната степен доктор на философските науки. От 1977 до 1985 г. е политически сътрудник в апарата на ЦК на БКП, както и старши съветник в Държавния съвет на Народна република България.[1]

От 1978 г. до края на живота си Минчо Семов свързва преподавателската, научната и изследователската си дейност със Софийския университет. От 1981 г. е професор. В периода 1985 – 1989 г. е ректор на Софийския университет.

В Софийския университет чете курсовете Теория на политиката, Политическа социология, Политология – за студенти от специалностите „Политология“, „Социология“ и „Международни отношения“.

Приносът на Минчо Семов за институционалното и научно изграждане и утвърждаване на политологията като университетска наука в България е всеобщо признат. Отначало той създава и ръководи Лабораторията за изследване на политическия живот на българина в Софийския университет (1981). Тя е първото аналитично звено, изцяло посветено на систематичните политически изследвания в България. Проф. Семов е инициатор за създаването на специалността „Политология“ в Софийския университет (1985 – 1986) – първата академична институционализация на тази наука в България. Така България и Полша са единствените страни от Източния блок преди промените от 1989 г., в които се изгражда политологията като наука, съществуваща в академиите като алтернатива на т.нар. „идеологически дисциплини“. Проф. Семов е и пръв ръководител на създадената с негови усилия катедра в областта на политологията „Теория на политиката“ в Софийския университет (преименувана „Политология“ в 2002 г.). В този период се изследва и адаптира чуждестранния опит в преподаването на политологическите дисциплини, създават се първите научни кадри в новата област, фиксират се учебни планове, отношения с други науки и научни центрове и пр.

Семов е съосновател и първи заместник-председател на Българската асоциация за политически науки.

Умира на 31 май 2006 г.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отличен е с Орден „Народна република България“ II ст., Орден „Кирил и Методий“ I ст. и други отличия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Минчо Семов е автор на 14 монографии, сред които са основополагащите трудове:

  • Политиката – теория и история, моногр., София, Партиздат, 1984
  • Великите сили и българската национална драма, изследване, София, Интерпрес'67, 1991, 2 изд. 2001
  • Политология, изследване, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1993
  • Победителят проси мир: Балканските войни 1912 – 1913, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1995
  • Обречени победи: България в Първата световна война, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1998
  • Теория на политиката, София, Софи-Р, 2000
  • Голгота и възкресение: бележки в черно и червено за турското робство и Българското възраждане, София, Софи-Р, 2003
  • „Пламъци от пепелта“, встъпителен анализ към първата част на изследването Българските градове през Възраждането, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004
  • Българските градове през Възраждането: историческо, социологическо и политологическо изследване, състав. Иванка Янкова и др.; науч. ред. М. Семов и др., София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 309

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]