Миньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миньо
(на испански: Miño;
на португалски: Minho)
Desembocadura del rio Miño.jpg
Естуарът на река Миньо при град Ла Гуардия
Relief Map of Spain.png
43.227° с. ш. -7.3203° и. д.
41.8668° с. ш. -8.8695° и. д.
Течението на река Миньо в Испания и Португалия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Испания Испания
Флаг на Португалия Португалия
Дължина 340 km
Водосб. басейн 22 500 km²
Отток 242 m³/s
Начало
Място Кантабрийски планини
Координати 43°13′37.19″ с. ш. 7°19′13.08″ з. д. / 43.227° с. ш. 7.3203° з. д.
Надм. височина 465 m
Устие
Място Атлантически океан
Координати 41°52′00.48″ с. ш. 8°52′10.2″ з. д. / 41.8668° с. ш. 8.8695° з. д.
Надм. височина 0 m
Миньо в Общомедия

Миньо (на испански: Miño; на португалски: Minho) е река в Северозападна Испания (автономна област Галисия) и по границата с Португалия (окръг Виана ду Кащелу), вливаща се в Атлантическия океан. Дължина 340 km, в т.ч. 80 km по границата между Испания и Португалия, площ на водосборния басейн 22 500 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Миньо се образува на 465 m н.в., от сливането на две малки реки, водещи началото си от северозападния склон на Кантабрийските планини, на 2 km северозападно от градчето Мейра, в централната част на провинция Луго, автономна област Галисия. По цялото си протежение тече през полупланински и хълмисти местности, до устието на река Сил на юг, а след това до устието си на югозапад, където долината ѝ значително се разширява и последните 80 km служи за граница между Испания и Португалия. Влива се чрез естуар в Атлантическия океан при град Ла Гуардия, провинция Виго, Испания.[1]

Водосборният басейн на Миньо обхваща площ от 22 500 km², като речната му мрежа е едностранно развита, като по-дълги и по-пълноводни са левите притоци. На запад, север и юг водосборният басейн на Миньо граничи с водосборните басейни на реките Лерес, Улия, Мандео, Еуме, Ео, Навия, Налан, Лима и други по-малки, вливащи се директно в Атлантическия океан, а на изток и югоизток – с водосборния басейн на река Дуеро (от басейна на Атлантическия океан).

Основни притоци:

  • леви – Нейра (56 km, 830 km²), Сил (238 km, 7982 km²), Арноя (85 km), Кора (50 km, 265 km²);
  • десни – Анльо, Тамбога, Ладра, Ферейра, Авия, Тей (50 km, 411 km²).[1]

Река Миньо има снежно-дъждовно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. Често явление през есента са внезапните и епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в средното течение (при град Оренсе) 242 m³/sec.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Река Миньо има важно хидроенергийно, трансполтно и иригационно значение. В средното ѝ течение е изграден язовира „Белесар“, водите на който се използват за произвоство на електроенергия и за напояване. В най-долното си течение на протежение от 30 – 40 km е плавателна за плиткогазещи съдове.

Долината на Миньо е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: Луго, Оренсе, Туй и Ла Гуардия в Испания; Монсан и Валенса в Португалия.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]