ФК Миньор (Перник)
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрален стил. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Миньор | |||
---|---|---|---|
Футболен клуб Миньор (Перник) |
|||
Прозвище | „Чуковете; орките | ||
Основан | 1919 | ||
Стадион | „Миньор“ | ||
Капацитет | 20 000 | ||
Президент | Георги Славчев | ||
Старши треньор | Юри Васев | ||
Първенство |
Трета лига (Югозападна група) |
||
2015/16 | Югозападна „В“ група, 5-то | ||
Спонсор | Ефбет и община Перник | ||
Екипировка | Jumper | ||
Екипи и цветове | |||
|
Миньор е български футболен клуб от град Перник, създаден през 1919 г., който участва в Югозападната група на Трета аматьорска футболна лига.
Играе своите мачове на стадион „Миньор“, който е с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“. Най-доброто му класиране е четвърто място, което постига на 2 пъти – през сезон 1955 и 1960/61 г. Финалист за Националната купа през 1958 г. В по-ново време Миньор завършва шести през 1996/97 г.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Началото и първите години[редактиране | редактиране на кода]
Клубът е създаден през 1919 г. и носи името на владетеля на последната крепост от Първото Българско Царство – „Кракра“. На 31 май 1945 г. вследствие на обединението на четирите пернишки отбора – „Кракра“ (1919 г.), „Светкавица“ (1932 г.), „Бенковски“ (1936 г.) и ЖСК (1941 г.) клубът заиграва под името „Рудничар“. Това става малко след идването на власт на комунизма. Името „Миньор“ се използва от 1952 година. Първият мач на „Миньор“ (тогава „Торпедо“) в „А“ РФГ е на 2 март 1951 г. в Перник срещу отбора на „Червено знаме“. Евгени Петров (Гено) забива 2 гола, но мачът завършва наравно – 2:2. През 1955 г. отборът изпреварва Левски и Локомотив (София), за да завърши четвърти в шампионата. Постижението е повторено през 1960/61 г. В сезон 1966/67 г. „Миньор“ става носител на Купата по спортсменство. Капитан на отбора по онова време е Павел Владимиров, а старши треньор Стоян Петров. Най-голямата победа на перничани в „А“ група е 6:0 срещу „Торпедо“ в Плевен, на 9 септември 1951 г. В едно от международните си участия отборът побеждава и Селтик (Шотландия) с 1:0. Първият футболист на „Миньор“, удостоен със званието „Майстор на спорта“, е Иван Данчев (Лъвчо) през 1959 г. във връзка с 50-годишнината на футбола в България. Първият чужденец капитан на „Байерн“ Мюнхен е миньореца Михаил Лозанов. Това става в периода 1937 г. до 1939 г. Най-посетената среща на отборът е срещу Левски (София) – 30 000 запалянковци на Стадиона на Мира. През 2001 година отборът изпада от елитния футбол.
Страшилището на 90-те[редактиране | редактиране на кода]
За петте си сезона в края на 90-те години Перник става мрачна и непосилна дестинация за голяма част от съперниците. В истински екшъни, при които има счупени прозорци на автобуси и влакове се превръщат дербитата с „Левски“ и ЦСКА. Последният фрапиращ случай е в края на 2001 година, когато „Миньор“ посреща „Левски“. Отборът се е закотвил на дъното и няма никакви шансове за спасение. Гостите от София повеждат с 1:0. Година по ранно при същите обстоятелства отборът успява да обърне резултата в до 3:1 в своя полза и да се спаси. Спорно съдийство и неоснователното изгонване на капитана на отбора води до дъжд от камъни. Феновете решават, че това е единственото, което могат да направят, за да спрат безумното управление на Българската Футболна Централа. В крайна сметка „чуковете“ напускат Висшата лига, както се нарича тогава най-горната дивизия.
Завръщане в „А“ ФГ през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]
След 7-годишно отсъствие „жълто-черните“ най-накрая се завръщат в „А“ ФГ през 2008 г. Конкуренцията за челното място в Западната „Б“ група отсъства и Локомотив (Мездра) го печели безпроблемно. За втората позиция обаче битката е доста оспорвана. „Миньор“ не загатва през есента с нищо, че ще гони промоция, но с финален рейд през пролетта перничани изпреварват „Рилски спортист“ и „Чавдар“ (Етрополе). Донякъде за благоприятното развитие допринася и новият собственик – бизнесменът Христо Ковачки. 3000 зрители стават свидетели на невероятен и динамичен бараж на стадиона в Ловеч с отбора от Източна „Б“ ФГ Калиакра, който завърщва 1:1 в редовното време и 2:2 след продълженията. При дузпите обратите са един след друг. „Чуковете“ обаче показват по-здрава психика и Иван Спахиев носи победата с 7:6 общ резултат. Така старши треньорът Димитър Алексиев качва „Миньор“ за девети път на най-високото ниво.
През сезон 2008/09 тимът напомни за себе си неведнъж. Столичните грандове ЦСКА и „Левски“ спечелиха с 2:0 мачовете си, но на моменти бяха напълно надигравани. На полусезона „Миньор“ заема 11-то място.
На 6 август 2013 „Витоша“ (Долна Диканя), 13-ти през изминалия сезон; се преименува на ФК „Миньор“ и премества седалището си в Перник.
Имена[редактиране | редактиране на кода]
От 1919 г. Кракра е първото име на клуба. След 9 септември 1944 година в Перник се създава едно дружество – „Рудничар“, което след обявяването на България за република се преименува на „Републиканец – 46“. По-късно основното дружество в града е „Торпедо“, което от 1957 година се преименува на „Миньор“. В периода от 1969 до 1973 г. то е обединено с Металург, като първо се нарича „Кракра“, а от 1971 до 1973 г. дружеството, а и футболния отбор се нарича „Перник“, а от 1974 г. до днес – „Миньор“.
Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]
Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България 2001/02 Първа лига 12 24 3 7 14 10 – 47 16 2 кръг 2002/03 Югозападна В АФГ 6 1 кръг 2003/04 Югозападна В АФГ 13 1 кръг 2004/05 Югозападна В АФГ 1 1/16 финал 2005/06 Б ФГ 12 26 6 6 14 25 – 43 24 1/16 финал 2006/07 Б ФГ 8 26 8 8 10 30 – 32 32 1 кръг 2007/08 Б ФГ 2 26 14 5 7 45 – 31 47 1/8 финал 2008/09 А ФГ 11 30 9 8 13 24:39 35 1/2 финал 2009/10 А ФГ 8 30 13 5 11 38:26 45 1/4 финал 2010/11 А ФГ 9 30 3 3 9 33:45 36 1/8 финал
Стадион[редактиране | редактиране на кода]
Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.
През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.
Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.
Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.
Първият изигран мач на новия стадион, Миньор губи от ВМС с 1:2.
Състав 2018/2019[редактиране | редактиране на кода]
Към 1 ноември 2016 г.
Вратари | |
---|---|
![]() | |
![]() | |
![]() |
Защитници | |
---|---|
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() |
Халфове | |
---|---|
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() | |
![]() |
Нападатели | |
---|---|
![]() | |
![]() | |
![]() |
Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Павел Владимиров – български футболист, нападател, бронзов медалист от Олимпиадата през 1956 и дългогодишен капитан на „Миньор“ (Перник), финалист за купата на страната през 1958 г. с „Миньор“. Голмайстор на „А“ група през 1956 г. с 16 отбелязани гола.
Велизар Димитров
Валери Дучев
Кирил Ивков
Георги Йорданов-Ярето – с 408 мача и 152 гола
Евлоги Банчев
Иван Данчев – Лъвчо
Марио Вълков
Петър Лозанов
Роман Драгомиров
Петър Петров
Иво Кертъчев
Борислав Дичев
Димитър Георгиев – Шустера
Велизар Димитров
Кирил Джоров
Ангел Славов
Верчо Митов
Антон Евтимов
Ивайло Паргов
Андрей Аспарухов
Здравко Лазаров – Електричката
Юлиян Янакиев
Людмил Евгениев
Красимир Свиленов
Иво Бранков
Васил Евгениев
Милчо Евтимов
Любомир Стефанов
Андрей Борисов
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() |
В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол. |