Миокази

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миокази
Миокази
— село —
Входът към селото
Входът към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.4836° с. ш. 21.0522° и. д.
Миокази
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 600 m
Население (2002) 36 души
Миокази в Общомедия

Миокази (на македонска литературна норма: Миокази) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

На километър източно от Миокази е разположена античната и средновековна крепост Кале,[1] а южно от селото е Градище,[2] на която има и неолитни находки.[3]

Археологически находки от градището Венец край Миокази, изложени в етниграфския музей в Джепчище.

В XIX век Миокази е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миоказа (Miokaza) е посочено като село с 13 домакинства с 50 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Миокази живеят 200 българи християни.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Миокази има 240 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Миокази[7]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
32 35 15 0 15 68 79 147

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Миокази като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители македонци.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Църквата „Свети Антоний“ е обновена в 1935 и отново в 1998 година, при което са изличени всички белези, които показват годината на изграждане.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Миокази

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 160.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 161.
  3. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония