Мирабела (слива)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Prunus domestica subsp. syriaca
Prunus insititia 01.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Сливи (Prunus)
вид:Слива (P. domestica)
подвид:P. d. subsp. syriaca
Научно наименование
Mansf.
Синоними
  • Prunus syriaca Borkh., 1803 г.
Prunus domestica subsp. syriaca в Общомедия
[ редактиране ]

Мирабелата (Prunus domestica subsp. syriaca) е подвид на домашната слива (Prunus domestica). Това е малка кръгла слива със златистожълт цвят, приятен аромат, с лек привкус на мед и неповторим вкус.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мирабелата произхожда от Мала Азия, но в наши дни е разпространена в Северна Африка, Южна Европа, Германия, Франция и Украйна. Отглежда се и в България.

Дървото е топлолюбиво, има умерен растеж. Цъфти късно, като плодовете узряват около 15 – 25 август. Мирабелата има кръгли или овални плодове до 30 мм в диаметър, с тегло до 10 гр. Плодовете имат плътна твърда кожица със слаб восъчен налеп, със златистожълт цвят; страната им, обърната към слънцето може да има лек червеникав оттенък. Плодовото месо е червеникаво жълто и много сладко. Костилката е малка и се отделя лесно.

Селектирани са множество сортове и разновидности на мирабелата, като най-популярни са: жълта мирабела, голяма мирабела, малка мирабела, мирабела бона, септемврийска мирабела, мирабела от Нанси, и мирабела от Мец.

Плодовете на мирабелата се използват за прясна консумация, както и в преработвателната промишленост – за компоти, нектари, ракия, ликьори и сушене.

Галерея[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • European Garden Flora; vol. IV; 1995. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]