Мирабела (слива)

	Prunus domestica subsp. syriaca
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
триб:	Amygdaleae
род:	Сливи (Prunus)
вид:	Слива (P. domestica)
подвид:	P. d. subsp. syriaca
	Научно наименование
	Prunus domestica subsp. syriaca Mansf.
	Синоними
	Prunus syriaca Borkh., 1803 г.;
	Prunus domestica subsp. syriaca в Общомедия
	[ редактиране ]

Мирабелата (Prunus domestica subsp. syriaca) е подвид на домашната слива (Prunus domestica). Това е малка кръгла слива със златистожълт цвят, приятен аромат, с лек привкус на мед и неповторим вкус.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мирабелата произхожда от Мала Азия, но в наши дни е разпространена в Северна Африка, Южна Европа, Германия, Франция и Украйна. Отглежда се и в България.

Дървото е топлолюбиво, има умерен растеж. Цъфти късно, като плодовете узряват около 15 – 25 август. Мирабелата има кръгли или овални плодове до 30 мм в диаметър, с тегло до 10 гр. Плодовете имат плътна твърда кожица със слаб восъчен налеп, със златистожълт цвят; страната им, обърната към слънцето може да има лек червеникав оттенък. Плодовото месо е червеникаво жълто и много сладко. Костилката е малка и се отделя лесно.

Селектирани са множество сортове и разновидности на мирабелата, като най-популярни са: жълта мирабела, голяма мирабела, малка мирабела, мирабела бона, септемврийска мирабела, мирабела от Нанси, и мирабела от Мец.

Плодовете на мирабелата се използват за прясна консумация, както и в преработвателната промишленост – за компоти, нектари, ракия, ликьори и сушене.