Мирабела (слива)
Prunus domestica subsp. syriaca | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Mansf. | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Prunus domestica subsp. syriaca в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Мирабелата (Prunus domestica subsp. syriaca) е подвид на домашната слива (Prunus domestica). Това е малка кръгла слива със златистожълт цвят, приятен аромат, с лек привкус на мед и неповторим вкус.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Мирабелата произхожда от Мала Азия, но в наши дни е разпространена в Северна Африка, Южна Европа, Германия, Франция и Украйна. Отглежда се и в България.
Дървото е топлолюбиво, има умерен растеж. Цъфти късно, като плодовете узряват около 15 – 25 август. Мирабелата има кръгли или овални плодове до 30 мм в диаметър, с тегло до 10 гр. Плодовете имат плътна твърда кожица със слаб восъчен налеп, със златистожълт цвят; страната им, обърната към слънцето може да има лек червеникав оттенък. Плодовото месо е червеникаво жълто и много сладко. Костилката е малка и се отделя лесно.
Селектирани са множество сортове и разновидности на мирабелата, като най-популярни са: жълта мирабела, голяма мирабела, малка мирабела, мирабела бона, септемврийска мирабела, мирабела от Нанси, и мирабела от Мец.
Плодовете на мирабелата се използват за прясна консумация, както и в преработвателната промишленост – за компоти, нектари, ракия, ликьори и сушене.
Галерея[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- European Garden Flora; vol. IV; 1995. ((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- MIRABELLE PLUM Архив на оригинала от 2010-11-22 в Wayback Machine. ((en))