Мирела Иванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирела Иванова
Родена 11 май 1962 г. (57 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, есе
Дебютни творби сп. „Родна реч“ (1977)[1]
Награди Наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга (1993)
„Златен ланец“ (1999)
Наградата за най-добра книга на Сдружението на българските писатели (2002)
„Хуберт Бурда“ (2002)
„Христо Г. Данов“ (2003)
Съпруг Владимир Зарев[2]

Мирела Иванова е българска поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в София. Завършва 91-ва немска гимназия в родния си град и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[3]

В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“. Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат“ и „Великите българи: Вазов“, автор и сценарист на документалния филм „Град от думи“, разказ за уникалния литературен проект „Едно немско пътуване към Пловдив“.[3]

Работи като главен уредник на къща музей „Иван Вазов“. Води своя коментарна рубрика в радио „Дойче веле“.[3]

Пише литературна критика и публицистика, превежда от немски.

Нейни стихове са преведени на всички големи европейски езици и са включени в множество антологии. През 2000 година хайделбергското издателство „Вундерхорн“ отпечатва сборник с избрани стихотворения на поетесата в превод на Норберт Рандов под заглавие „Самотна игра“, който претърпява две издания. Мирела Иванова е единият от двамата членове (другият е Бойко Ламбовски) на групата за поетичен пърформанс „Петък 13“. Заедно с Бойко Ламбовски е автор и водещ на телевизионните предавания „Петък 13“ и „Остров за блажени“ по Българската национална телевизия.[3]

През 2008/09 Мирела Иванова е с творческа стипендия на Международния културен дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, Германия.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

„Памет за подробности“ получава наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга през 1993 година, „Еклектики“ – наградата за най-добра книга на 2002 година на Сдружението на българските писатели.[3]

Мирела Иванова е носител на наградата на вестник „Труд“ „Златен ланец“ в категория поезия през 1999 година и на националната награда за „Христо Г. Данов“ в раздел Българска художествена литература през 2003 година[5] [6].

През 2002 получава в Мюнхен наградата за млада лирика „Хуберт Бурда“ (на немски: Hubert Burda Preis für junge Lyrik) от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда.[7] [8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Каменни криле, Варна: Георги Бакалов, 1985
  • Шепоти. София: самиздат, 1989
  • Самотна игра. София: Български писател, 1990
  • Памет за подробности. София: Пан, 1992
  • Разглобяване на играчките. София: Отечество, 1995
  • Еклектики. София: Сонм, 2002
  • Бавно (разкази и стихотворения). Пловдив: Жанет 45, 2009[9]
  • Любовите ни. Пловдив: Жанет 45, 2012[10]
На немски
  • ((de)) Einsames Spiel. Heidelberg: Wunderhorn, 2000 (32 стихотворения на немски език; превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов)
  • ((de)) Versoenung mit der Kaelte. Heidelberg: Wunderhorn, 2004 (52 стихотворения и есето „Призоваване на поезията“ вместо послеслов; превод и бележки – Габи Тиман)[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Мирела Иванова, поетеса: Промяната ми подари два живота“, интервю на Мариана Първанова, в. „Монитор“, 14 май 2012 г.
  2. „Мирела Иванова: Владимир Зарев е големият мъж, за когото мечтаех“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 11 май 2012 г.
  3. а б в г д Биографична справка за Мирела Иванова на сайта Public Republic
  4. Биографична справка на Мирела Иванова като стипендиант, сайт на Das Internationale Künstlerhaus Villa Concordia Bamberg. ((de))
  5. Валя Стоянова, „Ивайло Петров получи Голямата награда „Христо Г. Данов“, в. „Дневник“, 10 юни 2003.
  6. Николай Искров, „Пловдив живя 4 дни между книги и писатели“, в. „Сега“, 12 юни 2003.
  7. Носители на наградите „Херман Ленц“ и „Хуберт Бурда“, сайт на Hermann-Lenz-Preis. ((de))
  8. Биографична справка на Мирела Иванова като носител на наградата, сайт на Hermann-Lenz-Preis. ((de))
  9. „Поетесата Мирела Иванова: Езикът ни дрънчи като скелет“, интервю на Валя Стоянова, в. „Монитор“, 30 март 2010 г.
  10. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.
  11. Adam Olschewski, „Buschwindröschen oder Tod (Mirela Ivanovas Gedichtband «Versöhnung mit der Kälte»)“, рец. във в. Neue Züricher Zeitung, 1.12.2004 г. (тук електронната публикация в Lyrikwelt.de). ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]