Мирела Иванова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирела Иванова
българска поетеса и преводачка
Родена

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Образование Пловдивски университет
91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“
Професия публицист, сценарист, музеен уредник, преводач, драматург
Литература
Жанрове стихотворение, есе, разказ
Дебютни творби сп. „Родна реч“ (1977)[1]
Награди Награда на СБП за най-добра поетична книга (1993)
„Златен ланец“ (1999)
Награда за най-добра книга на Сдружение на български писатели (2002)
„Хуберт Бурда“ (2002)
„Христо Г. Данов“ (2003)
Николай Кънчев“ (2018)
Награда на София за литература (2018)
„Перото“ (2018)
Семейство
Съпруг Владимир Зарев[2]

Мирела Иванова е българска поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 11 май 1962 г. в София. Завършва 91-ва немска гимназия в родния си град и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1985).[3]

Започва да печата стихове още като ученичка през 1977 г. в списание „Родна реч“. През 1981 г. получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 г. и наградата за поезия на Пловдив „Цветан Зангов“.

Мирела Иванова е единият от двамата членове (другият е Бойко Ламбовски) на групата за поетичен пърформанс „Петък 13“. Заедно с Бойко Ламбовски е автор и водещ на телевизионните предавания „Петък 13“ и „Остров за блажени“ по Българската национална телевизия.[3]

В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“.

Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат“ (реж. Андрей Алтъпармаков) и „Великите българи: Вазов“ (реж. Лъчезар Аврамов), автор на документалния филм „Град от думи“, разказ за уникалния литературен проект „Едно немско пътуване към Пловдив“.[3] Съсценарист на игралния филм „Аз съм ти“, реж. Петър Попзлатев, номинация за най-добър сценарий на СБФД за 2013 г.

Преподава в магистърската програма на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Преводач-редактор“.

Води своя коментарна рубрика в радио „Дойче веле“.[3]

Пише литературна критика и публицистика, превежда от немски език.

Нейни стихотворения, разкази и есета са печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници и литературни списания – „Ди Цайт“, „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Джумхуриет“, „Газета виборча“, „Зин унд Форм“, „Акценте“, „Веспеннест“. Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина, по известните сред които са „Hör den Weg der Erde“ (1994, die horen, Bremerhaven [„Чуй пътя на земята“, Блага Димитрова, Борис Христов, Иван Цанев, Константин Павлов, Мирела Иванова, Миряна Башева и Николай Кънчев]), „Както слънцето се отразява и в капката роса“ (44 стихотворения от Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Федя Филкова и Мирела Иванова, съставителство, встъпителна студия, превод и бележки доц. д-р Хюсейн Мевсим, изд. „Папирюс“, Истанбул, 2004).

През 2000 г. хайделбергското издателство „Вундерхорн“ отпечатва сборник с избрани стихотворения на поетесата в превод на Норберт Рандов под заглавие „Самотна игра“, който претърпява две издания.

Мирела Иванова е имала авторски рецитали и четения в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, Линц, Неапол, Прага, представлявала е България в редица авторитетни литературни форуми – „Европа пише“, „Поезия на съседите“, „Поезията в града“, „донумента“, „Кафе „Европа“, „Европа на майчините езици“, „Културата като лукс“ и др.

Била е стипендиантка на Литераришес колоквиум - Берлин, КултурКонтакт – Виена и творческия дом „Еденкобен“. През 2008 г. получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата в Бавария д-р Томас Гопел в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, Германия.[4]

Идеолог и двигател е на редица българо-немски и международни литературни проекти: „Едно немско пътуване към Пловдив“ в сътрудничество с фондациите „Пигмалион“ и „Кюнстлерхаус Еденкобен“, „Родино – ронлив бряг“, срещи на балкански и немскоговорещи писатели, съвместно с Гьоте-институт – София, Поетична работилница „Балкански азбуки“ в Пловдив, „Дългата нощ на българската поезия“ в Бамберг, „Изопнато въже“ – съвременна музика и поезия съвместно с Камерен симфоничен оркестър „Цайтшпрунг“ в Мюнхен.

Съставител е на поетичните антологии „Странстването на камъните. Съвременни немски поети“ (изд. „Пигмалион“, Пловдив, 1994), „Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония“ (изд. „Сонм“, 2001), „Балкански азбуки: България“ (на немски и български език с предговор, Wunderhorn Verlag, Heidelberg, 2008), том с творби на поетесата Мара Белчева „Един живот“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995) и на том със стихотворения за малки и големи от Иван Вазов „Аз съм българче“ (изд. „Сонм“, 2003).

По покана на Австрийското външно министерство Мирела Иванова изнася официалното слово на тържествата по повод приемането на България в Европейския съюз във Виена, и тържествения доклад на ежегодните университетски празници в Линц.

Живее в родния си град София. Дълги години работи като уредник на къща музей „Иван Вазов“.[3] От 2016 г. е драматург в Народен театър „Иван Вазов“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

„Памет за подробности“ получава наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга през 1993 година, „Еклектики“ – наградата за най-добра книга на 2002 година на Сдружението на българските писатели.[3]

Мирела Иванова е носител също на наградата на вестник „Труд“Златен ланец“ в категория поезия през 1999 година и на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Българска художествена литература през 2003 година[5] [6].

През 2002 г. получава в Мюнхен наградата за млада лирика (на немски: Hubert Burda Preis für junge Lyrik) от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда.[7] [8]

Книгата „Всички разкази са за теб“ е номинирана за наградите за съвременна българска проза на Портал „Култура“ и на книжарници „Хеликон“, а „Бавно“ е с номинация за „Христо Г. Данов“.

През 2018 г. „СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии“ получава наградата за литература на София и наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Каменни криле, Варна: Георги Бакалов, 1985
  • Шепоти. София: самиздат, 1989
  • Самотна игра. София: Български писател, 1990
  • Памет за подробности. София: Пан, 1992
  • Разглобяване на играчките. София: Отечество, 1995
  • Еклектики. София: Сонм, 2002
  • Бавно (11 разказа и 11 стихотворения с илюстрации на Греди Асса). Пловдив: Жанет 45, 2009[9] (2 изд. 2013)
  • Любовите ни (поетична антология). Пловдив: Жанет 45, 2012[10]
  • Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи (с послеслов на проф. Михаил Неделчев). Хермес: Хермес, 2016[11]
  • СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии (с послеслов на Митко Новков). Хермес: Хермес, 2018[12]
На немски
  • ((de)) Einsames Spiel. Heidelberg: Wunderhorn, 2000 (32 стихотворения на немски език; превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов)
  • ((de)) Versöhnung mit der Kälte. Heidelberg: Wunderhorn, 2004 (52 стихотворения и есето „Призоваване на поезията“ вместо послеслов; превод и бележки – Габи Тиман)[13]
Разкази
  • Всички разкази са за теб. София: Прозорец, 2014[14][15]
Публицистика
  • Дума по дума (публицистични текстове), издание на Българската редакция на Дойче веле, Кьолн, 2004

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Мирела Иванова, поетеса: Промяната ми подари два живота“, интервю на Мариана Първанова, в-к „Монитор“, 14 май 2012 г.
  2. „Мирела Иванова: Владимир Зарев е големият мъж, за когото мечтаех“, интервю на Аглика Георгиева, в-к „Новинар“, 11 май 2012 г.
  3. а б в г д е „Биографична справка за Мирела Иванова на сайта Public Republic“, archived from the original on 2013-12-31, https://web.archive.org/web/20131231002639/http://www.public-republic.com/mirela-ivanova, посетен 2013-12-28 
  4. Биографична справка на Мирела Иванова като стипендиант Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., сайт на Das Internationale Künstlerhaus Villa Concordia Bamberg. ((de))
  5. Валя Стоянова, „Ивайло Петров получи Голямата награда „Христо Г. Данов“, в-к „Дневник“, 10 юни 2003.
  6. Николай Искров, „Пловдив живя 4 дни между книги и писатели“, в-к „Сега“, 12 юни 2003.
  7. Носители на наградите „Херман Ленц“ и „Хуберт Бурда“, сайт на Hermann-Lenz-Preis. ((de))
  8. Биографична справка на Мирела Иванова като носител на наградата Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., сайт на Hermann-Lenz-Preis. ((de))
  9. „Поетесата Мирела Иванова: Езикът ни дрънчи като скелет“, интервю на Валя Стоянова, в-к „Монитор“, 30 март 2010 г.
  10. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в-к „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.
  11. „Площад България“ на Мирела Иванова с премиера в Пловдив“, БНР, интервю на Живка Танчева, 3 юни 2016 г.
  12. „СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии“ на Мирела Иванова“, БНТ, интервю на Димитър Стоянович, 12 юни 2018 г.
  13. Adam Olschewski, „Buschwindröschen oder Tod (Mirela Ivanovas Gedichtband «Versöhnung mit der Kälte»)“ Архив на оригинала от 2016-03-25 в Wayback Machine., рец. във в. Neue Züricher Zeitung, 1.12.2004 г. (тук електронната публикация в Lyrikwelt.de). ((de))
  14. „На една ръка разстояние“ (един от разказите в книгата на Мирела Иванова „Всички разкази са за теб“), откъс в Портал за култура, изкуство и общество, 5 март 2014 г.
  15. „Всички разкази са за теб“ - премиера на Мирела Иванова“, БНР, интервю на Димитрина Кюркчиева, 5 март 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]