Мирикария
| Мирикария | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Desv., 1825 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Мирикария в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мирикария (Myricaria germanica) е храст от семейство Tamaricaceae. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Храст, висок 0,6 – 2,5 m. Клонките са изправени, кафяво-червеникави. Листата (2 – 5 mm) са линейно-ланцетни, сиво-зелени, тъпи, приседнали, плътно припокриващи се към клонките. Прицветниците са по-дълги от цветовете. Чашката и венчето са петделни, розови до бели, събрани във връхно класовидно съцветие, дълго 4 – 12 cm. Тичинките са 10, с дръжки, сраснали до средата; завръзът е с приседнали близалца. Плодът е пирамидална кутийка. Семената са дребни, с хвърчилка от власинки. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.[1]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Обитава крайречни храсталаци върху чакълести наноси. Видът е установен само в едно находище, с един нормално развит, семеобразуващ индивид; при последвалите теренни проучвания не е потвърден поради сериозни промени в местообитанието, настъпили в резултат на естествена сукцесия. Възможно е намирането му и в други локалитети, тъй като се разпространява анемохорно (чрез вятъра) и има висока семенна продуктивност. В България е известен от Знеполския район (Милевска планина, край пътя между селата Средорек и Долно Кобиле), на 900 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Скандинавия, планините на Централна и Южна Европа, Крим, Кавказ, Мала Азия и Северозападен Иран.[1]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Като отрицателно действащи фактори се посочват естествените сукцесионни процеси и ограниченото разпространение на вида. Мирикарията е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището ѝ е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходима мярка за защита се посочва проучване за потвърждаване на разпространението му в страната.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
