Мирослав Кралевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирослав Кралевич
Miroslav Kraljević
хърватски художник

Роден
Починал
16 април 1913 г. (27 г.)
Националност Флаг на Хърватия Хърватия
Мирослав Кралевич в Общомедия

Мирослав Кралевич (на хърватски: Miroslav Kraljević) (14 декември 188516 април 1913) е хърватски художник, график и скулптор[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кралевич получава гимназиално образование в Загреб и в родния си Госпич. В детството си и по-късно като юноша се увлича не само от живопис, но и от музика и от поезия[3]. През 1904 г. заминава за Виена, където учи право и взима частни уроци по рисуване. През есента на 1906 г. постъпва в частната школа по рисуване на известния по това време австрийски график Мориц Хейман в Мюнхен. Шест месеца по-късно Кралевич се прехвърля в Мюнхенската Академия по изящни изкуства, която се слави като една от най-добрите за времето си в Европа. Тук той учи през 1907—1910 г. с прочулите се впоследствие хърватски художници Йосип Рачич, Оскар Герман и Владимир Бекич. Тези четирима хърватски творци, т.нар. Мюнхенски кръг, поставят началото на хърватския модернизъм като направление в изкуството[4].

След приключване на следването си Кралевич се завръща в Хърватия. Годините 1910 и 1911 г., които прекарва със семейството си в градчето Пожега, са едни от най-плодотворните в творчеството му. Създава пейзажи (сред които „Крави на паша“ (Krave na paši) и „Бик“ (Bik), и двата с маслени бои), портрети (един от тях е известният му „Автопортрет с куче“), плакати, скулптури, различни творби от бронз.

През 1911 г. заминава за Париж и постъпва в Академи дьо ла Гранд Шомиер, Художествената Академия в Монпарнас. Тук под влияние на Пол Сезан и Едуар Мане създава най-добрите си произведения, темите на които са парижкия бит и начин на живот.

В Париж Кралевич открива, че е болен от туберкулоза и се връща в Пожега. През есента на 1912 г. пристига в Загреб, където се организира първата му авторска изложба с ретроспективен характер. Наема ателие в Загреб като планира да остане да работи в него до края на 1913 г. Но болестта му се обостря и го принуждава да замине на лечение в санаториум за два месеца. Напускайки санаториума, той се връща в Загреб, но само след два дни умира.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творбите на Мирослав Кралевич са в различни стилове – импресионизъм, експресионизъм, поантилизъм. Рисува пейзажи, натюрморти, портрети, анималистични платна, някои от работите му са гротески или с еротичен характер. Създава и голям брой скулптури.

През 1942 г. негови творби са показани на Венецианското биенале.

Източници[редактиране | редактиране на кода]