Мирослав Миндов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мирослав Миндов
български актьор и режисьор
Роден Мирослав Атанасов Миндов
7 юли 1924 г. (93 г.)
Брачни партньори Ангелина Сарова - актриса
Политика
Професия Актьор
Народен представител в:
V НС   
Страница в IMDb

Мирослав Атанасов Миндов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юли 1924 г. в Ямбол. Завършва Държавната театрална школа в класа на професор Кръстю Мирски (1945–1947).

Работи в Народния театър „Иван Вазов“ (1942-1970) и (1973-1978).

През 1965 г. получава званието „заслужил артист“.

През 1967 година с личните протекции на диктатора Тодор Живков Миндов става председател на Съюза на артистите в България, директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1966-1967), на който преди това е партиен секретар. Бил е народен представител. През 1968 година изпада в немилост, отстранен е от ръководните си постове и е изпратен на специализация-режисура в Кралския Шекспиров театър, Лондон. През 1971 – 1972 година е директор на Сатиричния театър в София и на Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград.[1]

Член на СБФД, САБ, председател на САБ и негов председател (1965-1968). Председател наг ГС за изкуство и култура - София (1973-1975).

Преподавател в оперна вокална студия. Ръководител на детски-музикален театър „Пиколо“ (1989-2005).

Дългогодишен артист в Радиотеатър-София.

Автор и постановчик на десетки драматизации от детска класика.

Издадени плочи, касети и дискове: „Любовна лирика” – съвременни български автори, „Сонети” – Шекспир, Есенин, Древноизточна поезия и други.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1965).
  • орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен.
  • „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Николай Василев) във филма Призори (1962).
  • „Лауреат“ на рецитаторския конкурс „Поезия на Ботев” (1947).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

като актьор:

  • „Калоян“ - Калоян
  • „Индианци“
  • „Сън в лятна нощ” - Лизандър (),
  • „Под игото” - Соколов
  • „Хъшове” - Владиков
  • „Любов” - Марин Великов
  • „Огнен мост” - Хомотов
  • „Гераците” - Петър
  • „Иванко” - Петър
  • „Любов Яровая” - Елисатов
  • „Трета патетична” - Сестрорецки
  • „Майка на своите деца” - Пьотр
  • „Иван Шишман” - Раксин
  • „Прокурорът” - Войнов, Миладин
  • „Съвест” - раненият

ТВ ТЕАТЪР:

като режисьор:

  • „Училище за жени”
  • „Индианци”
  • „Радиация”
  • „Въпрос на принцип”
  • „Калоян”
  • „Страници от миналото”

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1976 Войници на свободата - (Солдаты свободы) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР
1973 Нако, Дако и Цако
1969-1971 На всеки километър 26
1969 Галилео Галилей - (Galileo) Италия / България кардинал Борджия
1963 Капитанът
1961 Призори Николай Василев
1960 Стубленските липи Петко Стубленски, председателят на селската кооперация
1959 Командирът на отряда Богдан, бившия командир на партизанския отряд
1959 Тайната вечеря на Седмаците партийният секретар
1956 Точка първа Христов, бащата, офицер-граничар
1955 Неспокоен път Горанов, секретарят на партийната организация
1954 Снаха железничарят Димо, комунист
1952 Под игото Бойчо Огнянов / Иван Кралича
1952 Данка Иван, работник-демократ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789540902814. с. 11 – 14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]