Мирча Елиаде
| Мирча Елиаде Mircea Eliade |
|
|---|---|
| румънски писател и културолог | |
Мирча Елиаде през 1933 г.
|
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  Румъния |
| Длъжности | писател, философ |
| Научна дейност | |
| Област | История на религиите |
| Образование | Букурещки университет |
| Работил в | Букурещки университет Чикагски университет |
| Известен с | изследвания в областта на историята на религиите |
| Награди |  |
| Повлиян | Джеймс Джордж Фрейзър, Карл Юнг, Рудолф Ото, Мигел де Унамуно |
| Литература | |
| Период | 1921-1986 |
| Жанрове | документалистика, пътепис, автобиография |
| Направление | модернизъм |
| Повлиян | Оноре дьо Балзак, Андре Жид, Олдъс Хъксли, Нае Йонеску, Николае Йорга, Джовани Папини |
|
|
|
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Мирча Елиаде в Общомедия | |
Мирча Елиаде (на румънски: Mircea Eliade) е световноизвестен румънски философ, културолог и писател, прочут най-вече с изследванията си върху историята на религиите и индийската култура.
Елиаде, Емил Чоран и Йожен Йонеско са наричани „великата румънска тройка“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 9 март 1907 г. в Букурещ, в семейство на военен, М. Елиаде получава образование в престижния букурещки лицей „Спиру Харет“. На 11-годишна възраст започва да пише първите си разкази, а на 14 (през 1921 г.) публикува и първата си статия. През 1928 г. той завършва Философско-филологическия факултет на Букурещкия университет и заминава с кораб за Индия, където остава до 1932 г. Там той изучава и практикува йога, изследва фолклора и индийските култове.
Защитава докторска дисертация на тема „Сравнителна история на йогийските техники“ а след това преподава в Букурещкия университет. Изпратен е преди войната като културен аташе в Лондон и Лисабон. След разгрома на нацистка Германия, през 1945 емигрира и се установява в Париж, започвайки преподавателска работа в Сорбоната.
Периодът 1950 – 1957 г. за него е „скитнически“: чете лекции и изнася доклади в Рим, Падуа, Страсбург, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Марбург, Цюрих и Аскона, а от 1957 до края на живота си (1986) завежда създадената специално за него катедра по история на религиите в Чикагския университет. Учен със световна известност, изследванията му са насочени към широк кръг от проблеми – древноиндийска философия, магия и окултизъм, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, митологично мислене в различни исторически епохи, шаманизъм, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, религиозен символизъм и мистика. Негов ученик е Йон Кулиано.
Мирча Елиаде пише на френски и румънски, читателския интерес към книгите му е огромен а многобройните му трудове са преведени на всички големи езици, самия той владее 8 езика: румънски, френски, немски, италиански, иврит, персийски и санскрит. Библиографията на Елиаде включва близо 1300 заглавия (книги, студии и статии).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Майтреи. Змията – романи. С., 1989
- В двора на Дионис – роман и новели, превод и предговор Огнян Стамболиев. С., 1995
- Трактат по история на религиите. Прев. Тодорка Минева, С., 1995
- Сакралното и профанното. С., 1998
- Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. Прев. Тодорка Минева, С., 1995
- Елиаде, М., Йон Кулиано. Речник на религиите. С., 1999 ISBN 9546072753
- Търсенето: История и смисъл в религията. С., 2000 ISBN 9546072303
- Ковачи и алхимици. С., 2000 ISBN 954-428-204-1
- Посвещаване, ритуали, тайни общества. С., 2001, ISBN 9547332066
- Гадателят. Госпожица Кристина. При циганките, роман и новели, превод и предговор Огнян Стамболиев, С., 2002 ISBN 9547392484
- Йога – безсмъртие и свобода. С., 2002 ISBN 9546074993
- Образи и символи. С., 2002 ISBN 9547330268
- Митове, сънища и тайнства. С., 2002 ISBN 9547330314
- Митът за вечното завръщане. С., 1995; 2002 ISBN 9547392301
- Мефистофел и андрогина. С., 2004 ISBN 9547332236
- Младост без младост – роман и други новели, превод и предговор Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт“, Русе, 2009
- История на религиозните идеи и вярвания, т. 1, „От каменната ера до Елевзинските мистерии“, прев. Калоян Праматаров и Тодорка Минева, изд. „Сонм“, С., 2009
- История на религиозните идеи и вярвания, т. 2, „От Гаутама Буда до триумфа на християнството“, прев. Калоян Праматаров и Тодорка Минева, изд. „Сонм“, С., 2009
- История на религиозните идеи и вярвания, т. 3, „От Мохамед до Реформацията“, прев. Калоян Праматаров и Тодорка Минева, изд. „Сонм“, С., 2009
- Спомени, предговор и превод от румънски Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт“, Русе, 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Проза на Мирча Елиаде на сайта Литературен свят, превод от румънски Огнян Стамболиев
- Възвишеното и земното на Мирча Елиаде, Литературен клуб, превод от румънски Огнян Стамболиев, 14 март 2006 г.
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Мирча Елиаде, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
|
