Мирча Елиаде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирча Елиаде
Mircea Eliade
румънски писател и културолог
Мирча Елиаде през 1933 г.
Мирча Елиаде през 1933 г.

Роден
9 март 1907 година
Починал
22 април 1986 година (79 г.)
ПогребанЧикаго, САЩ

РелигияРумънска православна църква
НационалностFlag of Romania.svg Румъния
Учил вБукурещки университет
Работил вписател, философ
НаградиОрден на почетния легион
Научна дейност
ОбластИстория на религиите
Работил вБукурещки университет
Чикагски университет
Известен сизследвания в областта на историята на религиите
НаградиОрден на Почетния легион 1984 г. за „История на религиозните идеи и вярвания“
ПовлиянДжеймс Джордж Фрейзър, Карл Юнг, Рудолф Ото, Мигел де Унамуно
Литература
Период1921 – 1986
Жанроведокументалистика, пътепис, автобиография
Направлениемодернизъм
ПовлиянОноре дьо Балзак, Андре Жид, Олдъс Хъксли, Нае Йонеску, Николае Йорга, Джовани Папини

ПодписMircea Eliade signature.jpg
Уебсайт
Мирча Елиаде в Общомедия

Мирча Елиаде (на румънски: Mircea Eliade) е румънски философ, културолог и писател, прочут най-вече с изследванията си върху историята на религиите и индийската култура.

Елиаде, Емил Чоран и Йожен Йонеско са наричани „великата румънска тройка“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1907 година в Букурещ, Румъния, в семейство на военен. Получава образование в престижния букурещки лицей „Спиру Харет“. На 11-годишна възраст започва да пише първите си разкази, а на 14 (през 1921 г.) публикува и първата си статия. През 1928 г. той завършва Философско-филологическия факултет на Букурещкия университет и заминава с кораб за Индия, където остава до 1932 г. Там той изучава и практикува йога, изследва фолклора и индийските култове.

Къщата в Букурещ, в която Елиаде живее между 1934 – 1940 г.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Защитава докторска дисертация на тема „Сравнителна история на йогийските техники“, а след това преподава в Букурещкия университет. Изпратен е преди войната като културен аташе в Лондон и Лисабон. След разгрома на нацистка Германия, през 1945 емигрира и се установява в Париж, започвайки преподавателска работа в Сорбоната.

Периодът 1950 – 1957 г. за него е „скитнически“: чете лекции и изнася доклади в Рим, Падуа, Страсбург, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Марбург, Цюрих и Аскона, а от 1957 до края на живота си (1986) завежда създадената специално за него катедра по история на религиите в Чикагския университет. Учен със световна известност, изследванията му са насочени към широк кръг от проблеми – древноиндийска философия, магия и окултизъм, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, митологично мислене в различни исторически епохи, шаманизъм, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, религиозен символизъм и мистика. Негов ученик е Йон Кулиано.

Мирча Елиаде пише на френски и румънски, читателският интерес към книгите му е огромен, а многобройните му трудове са преведени на всички големи езици, самият той владее 8 езика: румънски, френски, немски, италиански, английски, иврит, персийски и санскрит. Библиографията на Елиаде включва близо 1300 заглавия (книги, студии и статии).

Умира на 22 април 1986 година в Чикаго на 79-годишна възраст.

Пощенска марка от Молдова, 2007 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Майтреи. Змията – романи. Изд. Народна култура, 1989
  • Митът за вечното завръщане. пр. Л. Денкова, София:ИК Христо Ботев, 1994 (2-ро изд София: Захарий Стоянов, 2002 ISBN 954-739-230-1);
  • В двора на Дионис – роман и новели, превод и предговор Огнян Стамболиев. ИК Христо Ботев, 1995
  • Патанджали йога. Изд. Хемус.
  • Трактат по история на религиите. Прев. Тодорка Минева, Изд. Лик, 1995, 2002
  • Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. Прев. Тодорка Минева, София: Лик, 1996 (2-ро изд. пр. Г. Цанков, София: Изток-Запад, 2000; 3-то изд. 2013)
  • Снимка отпреди четиринайсет години: [Повест]. Ах, Мария & Приятели. ISSN 1310 – 6457. – 1 (1996), с. 188 – 203
  • История на религиозните идеи и вярвания, т. 1, „От каменната ера до Елевзинските мистерии“, ИК Христо Ботев, 1997
  • Сакралното и профанното. Изд. Хемус, 1998
  • Образи и символи. ИК Прозорец, 1998, ISBN 954-733-026-8
  • Елиаде, М., Йон Кулиано. Речник на религиите. Изд. Лик, 1999 ISBN 954-607-275-3
  • Търсенето: История и смисъл в религията. Изд. Лик, 2000 ISBN 954-607-230-3
  • Ковачи и алхимици. Изд. Хемус, 2000 ISBN 954-428-204-1
  • Окултизъм, магия и културна мода ИК Прозорец., 2001
  • Мит и реалност. Изд. Лик, 2001
  • Посвещаване, ритуали, тайни общества. ИК Прозорец, 2001, ISBN 954-733-206-6
  • Трактат по история на религиите. София: ЛИК, 2002 (пр. Г. Цанков; 2-ро изд. София: Изток Запад, 2012)
  • Гадателят. Госпожица Кристина. При циганките, роман и новели, превод и предговор Огнян Стамболиев, С., 2002 ISBN 954-739-248-4
  • Йога – безсмъртие и свобода. София: ЛИК, 2002 (пр. Г. Цанков; 2-ро изд. София: Изток Запад, 2014) ISBN 954-607-499-3
  • Митове, сънища и тайнства. ИК Прозорец, 2002 ISBN 954-733-031-4
  • Гадателят. Изд. Захарий Стоянов, 2002
  • Мефистофел и андрогина. ИК Прозорец, 2004 ISBN 954-733-223-6 (2-ро изд. София: Изток-Запад, 2017)
  • Възвишеното и земното. – Митичният остров Евтаназиус: Есета. Панорама: алманах за чуждестранна литература. ISSN 0205 – 0013. – XXVI, 5 (2005), с. 111 – 120
  • Младост без младост – роман и други новели, превод и предговор Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт“, Русе, 2008
  • Сакралното [символ, мит, ритуал] в секуларния свят. Философски алтернативи. ISSN 0861 – 7899. – LVII, 5 – 6 (2008), с. 3 – 12
  • История на религиозните идеи и вярвания (прев. Калоян Праматаров и Тодорка Минева)
    • т. 1, „От каменната ера до Елевзинските мистерии“, София: Сонм, 2009
    • т. 2, „От Гаутама Буда до триумфа на християнството“, София: Сонм, 2009
    • т. 3, „От Мохамед до Реформацията“, София: Сонм, 2009
  • Спомени, предговор и превод от румънски Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт“, Русе, 2011
  • Сватба в небето. Изд. Колибри, 2012
  • При циганките: фантастична драма. Света гора: Алманах за литература и изкуство. ISSN 1311 – 0209. – Бр. 12 (2012/2013), с. 213 – 239
  • Тайната на доктор Хонигбергер (откъс от роман). Съвременник ISSN 0204 – 6962. – Год. 40, бр. 3 (2012), с. 136 – 163
  • Мирча Елиаде за Михай Еминеску. Пламък. ISSN 0032 – 0528. – Год. 58[т.е. 59], бр. 1 (2015), с. 131 – 133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]