Мисисипи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мисисипи (река))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мисисипи.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в САЩ. За щата вижте Мисисипи (щат). За други значения вижте Мисисипи (пояснение).

Мисисипи
Mississippi River - New Orleans.jpg
Мисисипи в Ню Орлиънс
Mississippirivermapnew.jpg
Карта на басейна на Мисисипи
Общи сведения
Местоположение Флаг на САЩ САЩ
Дължина 3 734 km
Водосборен басейн 2 981 076 km²
Отток 16 792 m³/s
Начало
Място Езеро Айтаска
Координати 47°14′22.92″ с. ш. 95°12′27″ з. д. / 47.2397° с. ш. 95.2075° з. д.
Надм. височина 450 m
Устие
Място Мексикански залив
Координати 29°09′03.96″ с. ш. 89°15′11.88″ з. д. / 29.1511° с. ш. 89.2533° з. д.
Надм. височина 0 m
Мисисипи в Общомедия

Мисисипи (на английски: Mississippi) е река в Северна Америка, пресичаща централната част на Съединените американски щати.

Мисисипи тече от север на юг от северната част на Минесота до Мексиканския залив. Със своите 3 778 km, тя е втора по дължина на континента след Мисури (4 130 km). Понеже Мисури е приток на Мисисипи, двете реки обикновено се разглеждат като една речна система с обща дължина над 6 800 km,[1][2] а общият им водосборен басейн е сред най-големите в света. Още в Предколумбовата епоха Мисисипи е важен воден път, а днес тя играе важна роля в американската икономика и култура.

Името на реката произлиза от думата миси-зииби („голяма река“) на езика оджибуе.[3]

Хидрография и хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Описание на течението[редактиране | редактиране на кода]

Началото на реката е в северния край на езерото Айтаска в северна Минесота, на 450 m над морското равнище. Реката бързо достига надморска височина 220 m след водопада Сейнт Антъни край Минеаполис. След като напуска Минесота, Мисисипи служи за граница на още осем други щата – Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури, Кентъки, Арканзас, Тенеси и Мисисипи. Преминавайки през Луизиана, тя се влива в Мексиканския залив. Водата от езерото Айтаска достига до Мексиканския залив за около 90 дни.

В Мисисипи се вливат големите реки Илинойс и Мисури при Сейнт Луис и Охайо при Кайро, където надморската височина е 100 m. Тези две точки често се използват за условно разделяне на течението на реката на горно, средно и долно (в някои случаи – на горно и долно, под и над устието на Охайо[4]). Горното течение е разположено на ширини от 47°N до 37°N, а долното – от 37°N до 29°N.[5]

Долното течение на Мисисипи се характеризира с множество меандри, особено под град Мемфис. Повечето от тях са типични за меандрите в алувиални низини – разположени са безредно в главното корито на реката и се разливат свободно в низината, образувайки крайречни езера.[6][7][8]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Мисисипи с шестте му подразделения

Водосборният басейн на река Мисисипи е най-големият в Северна Америка и третият по големина в света след тези на Амазонка и Конго. Общата му площ е 3 238 000 km²[1] – една трета от площта на Съединените щати, като в него живеят над 72 милиона души[9] – една четвърт от американското население. Заливните тераси на реките в басейна заемат около 90 000 km²,[1] почти колкото територията на България.

В басейна на Мисисипи влизат части от 31 от 50-те американски щата, както и от 2 провинции на Канада.[9] Той обикновено се разделя на шест подбасейна, съответстващи на горното и долното течение на Мисисипи и на четирите най-дълги притока – Мисури, Арканзас, Охайо и Тенеси.

Основните притоци на Мисисипи са:

Мисисипи отводнява основната част от района между Скалистите планини и Апалачите, с изключение на областите около Големите езера. На реката се пада около 40% от общия водосбор в Съединените щати.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Мисисипи е река с относително голям отток и силно течение, като се вземе предвид характера на нейния водосборен басейн.[10] Той е разположен главно в умерения пояс, а не в тропически области, както басейните на Амазонка или Конго. Тези две реки имат значително по-голям отток от Мисисипи, което се дължи на изобилните валежи, падащи в техните водосборни басейни.

Хидроложкият режим на Мисисипи е сложен, тъй като реката се подхранва от разнородни източници – докато горното течение има дъждовно-снежен режим, долното течение преминава през влажна субтропична област.[11] Мисури, един от основните притоци на Мисисипи, значително увеличава оттока си през пролетта, когато се топят снеговете в Скалистите планини, докато долното течение на Мисисипи се подхранва от силните дъждове през лятото и началото на есента, а в най-южната част и от възможните силни тропически бури.

В резултат на неравномерното подхранване оттокът на Мисисипи се характеризира с големи вариации в зависимост от сезона и положението по дължина на самата река – обикновено между 8 и 50 хиляди m³/s. При устието на реката средният отток обикновено е 18 000 m³/s,[1][11] значителна стойност за река в умерения пояс, като по този показател Мисисипи е на шесто място сред реките в света.[12] В същото време при пълноводие оттокът може да достигне 70 000 m³/s или дори 300 000 m³/s, измерени през 1927 година.[13] Притокът Охайо допринася с почти половината от общия отток на Мисисипи (8 000 m³/s).[1][11]

Среден месечен отток на Мисисипи в m³/s, измерен при Виксбърг (усреднени данни за 1965 – 1983 г.)

Пренос на наноси[редактиране | редактиране на кода]

Мисисипи пренася алувий, пясък и баластра, по-голямата част от които идват от Скалистите планини.[14] Твърдите наноси, отлагани в Мексиканския залив, са между 312 и 450 милиона тона годишно.[15] Именно тези материали образуват множеството острови и делтата на реката. По по-голямата част от течението на Мисисипи надлъжният наклон е средноголям или малък, поради което и отлагането на седименти е относително голямо. Наносите са със смесен състав. За година реката пренася общо 131 милиона тона разтворен във водата материал, два пъти по-малко от Амазонка.

Сравнителна таблица
на големите реки в света:
Амазонка Нил Мисисипи Конго
Дължина в km 7025 6671 3779 4700
Водосборен басейн
(милиони km²)
2,9 3,2 3,7
Обичаен отток
(хиляди m³/s.)
209 2 – 3 18 41

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Река Мисисипи и нейната наносна низина са дом на много богата флора и фауна, които образуват най-голямата блатна екосистема в Северна Америка. Във водите на реката живеят над 260 вида риби или една четвърт от видовото многообразие на континента.[16] Реката е важен коридор за миграцията на много птици, а в нейното долно течение е установено наличието на поне 60 вида миди. Горното течение обитават над 50 вида бозайници и 145 вида земноводни и влечуги.[16]

Начало на реката[редактиране | редактиране на кода]

Началото на река Мисисипи от езерото Айтаска

Участъкът от Мисисипи, разположен над Минеаполис, включва частта от течението, близка до началото на реката – северния край на езерото Айтаска, на 450 m надморска височина. Климатът на тази област е континентален и се характеризира с влиянието на полярни въздушни маси през зимата – тук Мисисипи често замръзва изцяло. В самото начало реката е бистра, но с отдалечаване от Айтаска водите ѝ се увеличават, а с тях и наносите и органичните частици, и водата става червеникавокафява.

В този пръв участък от течението реката преодолява най-голяма разлика в надморската височина. Тя преминава през заблатени зони, езера и бързеи, обитавани от разнообразни риби, птици и бозайници. Растителността тук включва борове, елша, див ориз и колонии от папур. Между градовете Ейткин и Брейнърд реката преминава през хълмиста област с морени и гори, равнини с ледников произход и участъци с дюни и блата. Днес голяма част от областта се обработва, но в миналото тя е покрита с иглолистни гори.

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Сейнт Антъни при Минеаполис
Спътникова снимка на вливането на Охайо в Мисисипи при Кайро, Илинойс

Горното течение на Мисисипи включва участъка от водопада Сейнт Антъни при Минеаполис до устието на Охайо при Кайро. Той има дължина 1 462 km, като общата посока на течението е югоизточна. Режимът на реката е дъждовно-снежен, с пълноводие през пролетта и при силни летни бури.[11]

Басейнът на Горно Мисисипи включва 5 екологични региона, 3 биома и 3 физикогеографски области (области с определен геоморфологичен тип): Горно възвишение, Централна низина и плато Озарк.[5] Територията на Горно Мисисипи е обитаема от около 9 000 години. За първите изследователи на тези местности се считат французите Луис Жулиет и Жак Маркет, пристигнали тук през 1673 г.[5]

Коритото се разширява значително след вливането на река Минесота. След това реката преминава през дълбока долина, врязана в седиментните слоеве, незасегнати от ледниците. Езерото Пепин, образувано преди около 9 500 години, заема 35 km по дължина на реката, а средната му дълбочина е 5 m. То задържа част от наносите и замърсителите, идващи от по-горните части на реката.

Непосредствено на север от Сейнт Луис от запад в Мисисипи се влива река Мисури. Нейните води носят голямо количество наносни частици, но голяма част от тях се задържат от построените в средата на XX век множество язовири в басейна на Мисури. От друга страна човешката дейност увеличава пренасяните наноси чрез урбанизацията и отводняването на блатата, а дигите и каналите усилват отлагането им в речното легло. Речните тераси са засегнати от издигането на диги за защита на хората от наводнения, а обработваемите земи отдавна са изместили много от блатата и горите, които днес са ограничени до самите брегове на Мисисипи и островите в реката. Част от бреговете са включени в природни резервати, в които влизат 800 km² от долината по горното течение.

Основните дървесни видове в този участък са канадски клен, ясен, американски бряст, черна върба, делтоидна топола, ясенолистен явор, черна бреза. Водната растителност включва папурови, Potamogeton, Elodea, Vallisneria americana. Обикновената блатия има европейски произход и е интродуцирана по течението на реката в началото на XX век.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

Крайречно езеро, бивше легло на Мисисипи, през което преминава границата между Тенеси и Арканзас

Долното течение на Мисисипи започва от вливането на река Охайо и първоначално има посока юг-югозапад, а след вливането на Арканзас се насочва на юг. Алувиалната равнина се характеризира с множество меандри, които увеличават трикратно дължината на реката.[1] Долното течение има слаб наклон към Мексиканския залив и е доминирано от ниски алувиални тераси. Южно от устието на Охайо долината става по-широка и дълбока, заради ерозията на терциерните слоеве, пресичани от реката.[1] Надморската височина на терасите е малка, едва няколко десетки метра. Извън изкуствено мелиорираните зони съществуващ обширни области с блата и гори, крайречни езера и меандри с голяма амплитуда.

Много от притоците на Мисисипи в нейното долно течение текат успоредно с нея на голямо разстояние, преди да се влеят. В най-южните му части климатът е тропичен, с циклони в края на лятото и началото на есента, а зимите са меки и не причиняват замръзване. Ландшафтът се характеризира с влажни и заблатени зони, често откъснати ръкави и меандри на реката, които образуват обширни застояли водоеми и представляват мрежа от водни пътища с дължина хиляди километри.

Площта на басейна на Долно Мисисипи, заедно с притоците, е около 880 хиляди квадратни километра.[4] Територията на района е обитаема от 16 хиляди години. Първият изследовател тук е испанския конкистадор Ернандо де Сото. Басейнът на Долно Мисисипи включва 3 физикогеографски области: Крайбрежна равнина, районът Уошито и платото Озарк.[4]

Делта на Мисисипи[редактиране | редактиране на кода]

Типична заблатена гора в южна Луизиана

Опазване на природата[редактиране | редактиране на кода]

Много части от течението на Мисисипи са защитени територии, включени в природни резервати, а обширни пространства остават залесени и наводнени в естествения си вид.[17] Екосистемата на горното течение на реката е защитено в Националното убежище на дивия живот и риба на Горна Мисисипи, простиращо се от Уабаша в Минесота до Рок Айлънд в Илинойс, разположени на отстояние почти 500 km. Този резерват обхваща около 80 000 хектара в четири щата и включва разнородни хабитати – блата, влажни меандрови зони, езера, гори в алувиалните тераси, пясъчни плажове и други.

Въпреки това околната среда на реката е преобразувана от човека за нуждите на корабоплаването и стопанското развитие. Голяма част от речните тераси се обработват интензивно, а притоците на Мисисипи донасят в реката значителни количества наноси, торове и пестициди. Крайречните урбанизирани територии и промишлени зони също са източник на замърсяване.

Според изследванията, изхвърлянето на замърсени води над Сейнт Луис е намаляло след приемането на Закона за чисти води от 1972 година,[18] но положението става по-лошо при Сейнт Луис, където концентрацията на колиморфни бактерии става значително. Концентрациите на пестициди се дължат на селскостопанската дейност – те нарастват след вливането на Мисури, преминаваща през зърнопроизводителния регион на Големите равнини. Част от азотните и фосфорни съединения по долното течение идват от промишлените и земеделски райони в басейна на Охайо. В наносите присъстват полихлоробифенили, въпреки тяхната забрана. От друга страна етилендиаминтетраацетатната киселина, използвана в хартиената и хранителната промишленост, е в по-малки концентрации във водите на Мисисипи, отколкото в големите европейски реки.[18]

Използване на водите[редактиране | редактиране на кода]

По горното течение на реката има 42 язовира. 14 от тях са разположени над Минеаполис и се използват основно за енергетика и отдих. Останалите 28 се използват за поддръжка на търговското корабоплаване. Като цяло, язовирите силно влияят на екологията по горното течение.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Реката има и важно стопанско значение. Тя и редица от нейните притоци се използват за корабоплаване, добив на електроенергия, изкуствено напояване и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял реката. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух).

През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия. През 1803 г. Наполеон Бонапарт продава тази територия на САЩ. Двете понятия не трябва да се бъркат – днешният щат Луизиана е само малка част от територията Луизиана.

След британската победа в Седемгодишната война, Мисисипи се превръща в граница между Британската и Испанската империя. Парижкият договор от 1763 г. дава на Великобритания право върху всички земи, разположени на изток от Мисисипи, а на Испания – на запад от реката. Испания също така отстъпва Флорида на Великобритания, за да получи отново Куба, която британците завладяват по време на войната.

Член 8 от Парижкия договор от 1783 г. гласи: „Навигацията по река Мисисипи, от нейния извор до океана, ще остане завинаги свободна и открита за поданиците на Великобритания и гражданите на Съединените щати“.

Мисисипи преминава през два климатични пояса преди да стигне до Мексиканския залив: умерен пояс и субтропичен. Реката прекосява целите Съединени американски щати (САЩ) преди да достигне до Мексиканския залив, откъдето тя се отправя към Атлантическия океан.

Мисисипи в културата[редактиране | редактиране на кода]

Главни градове[редактиране | редактиране на кода]

Къщи-лодки в Уинона, Минесота (2006)
Мисисипи край Сейнт Луис (2005)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Carrière 2002, с. 236 – 237.
  2. Brunet 1992, с. 186.
  3. Gilfillan 1887.
  4. а б в Benke 2005.
  5. а б в Benke 2005, с. 327 – 374.
  6. Derruau 2001, с. 19.
  7. Brunet 1993, с. 323.
  8. Coque 1998, с. 159.
  9. а б US Geological Survey 2006.
  10. Amat 2002, с. 175.
  11. а б в г Bethemont 2000, с. 31.
  12. Bethemont 2000, с. 22.
  13. De Koninck 2006, с. 20, 33.
  14. Michel 2005, с. 178.
  15. Pech 1992, с. 213.
  16. а б nps.gov 2004.
  17. Bethemont 2000, с. 226.
  18. а б Meade 1995.
Цитирана литература
  • ((fr)) Amat, Jean-Paul и др. Éléments de géographie physique. Paris, Bréal, coll. Grand Amphi, 2002. ISBN 978-2-7495-0021-8.
  • ((en)) Benke, Arthur C. и др. Rivers of North America. Elsevier Academic Press, 2005.
  • ((fr)) Bethemont, Jacques. Les grands fleuves. Paris, Armand Colin, 2000. ISBN 978-2-200-26092-7.
  • ((fr)) Brunet, Roger (dir.). Géographie universelle : États-Unis, Canada. Paris, Hachette-Reclus, 1992. ISBN 978-2-01-014829-3.
  • ((fr)) Brunet, Roger. Les mots de la géographie. Paris, Reclus, 1993. ISBN 978-2-11-003036-8.
  • ((fr)) Carrière, Pierre. Mississippi et Missouri. // Encyclopædia Universalis, corpus 15. 2002. ISBN 978-2-85229-550-6.
  • ((fr)) Coque, Roger. Géomorphologie. Paris, Armand Colin, 1998. ISBN 978-2-200-21739-6.
  • ((fr)) De Koninck, Rodolphe. Le delta du Mississippi : une lutte à finir entre l’homme et la nature. // Hérodote 121. 2006.
  • ((fr)) Derruau, Max. Les formes du relief terrestre. Notions de géomorphologie. Paris, Armand Colin, 2001. ISBN 978-2-200-21014-4.
  • ((en)) Gilfillan, Joseph A. Minnesota Geographical Names Derived from the Chippewa Language. // The Geological and Natural History Survey of Minnesota: The Fifteenth Annual Report for the Year 1886. St. Paul, Pioneer Press Company, 1887.
  • ((en)) Meade, Robert H. Contaminants in the Mississippi River, 1987 – 92. // usgs.gov. U.S. Geological Survey, 1995. Посетен на 2001-01-04.
  • ((fr)) Michel, François. Roches et paysages, reflets de l’histoire de la Terre. Paris, Belin, Orléans, brgm éditions, 2005. ISBN 978-2-7011-4081-0.
  • ((en))  General Information about the Mississippi River. // nps.gov. nps.gov, 2004. Посетен на 2015-02-10.
  • ((fr)) Pech, Pierre и др. Géographie physique. Paris, PUF, 1992. ISBN 978-2-13-044735-1.
  • ((en))  Mississippi River. // water.usgs.gov. US Geological Survey, 2006. Посетен на 2015-02-04.