Мито Патарозлията
| Мито Патарозлията | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
Димитър (Мито) Наков, известен като Патарозлията[1] или Патарозлиев,[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мито Наков е роден в дойранското село Патарос, тогава в Османската империя, днес Дросато, Гърция. Влиза във ВМОРО и е четник при Кръстьо Асенов. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Преди Балканската война е войвода на чета в Кукушко и Дойранско, тогава негов четник е и коритенецът Васил Чакаларов.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров.[4]
След окупацията на Егейска Македония от Гърция Патарозлията отново е войвода на ВМОРО.[5]
Умира след 1918 година.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 66.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 55.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
