Михаел Лаудруп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Denmark.svg Михаел Лаудруп
Michael Laudrup.jpg
Лична информация
Цяло име Michael Laudrup
Дата на раждане 15 юни 1964 г.  (на 49 г.)
Място на раждане Фредериксберг, Дания
Пост Плеймейкър
Настоящ отбор
Отбор Flag of Wales.svg Суонзи Сити Треньор
Юношески отбори
–1973
1973–1976
1977–1981
Ванлос
Брьонбю
Копенхаген Болдклуб
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981–1982
1982–1983
1983–1989
1983–1985
1989–1994
1994–1996
1996–1997
1997–1998
Flag of Denmark.svg Болдклуб
Flag of Denmark.svg Брьонбю
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Лацио *
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of Japan.svg Висел Кобе
Flag of the Netherlands.svg Аякс
14
38
102
60
167
62
15
21
(3)
(24)
(16)
(9)
(49)
(12)
(6)
(11)
Национален отбор
1982–1998 Flag of Denmark.svg Дания 104 (37)
Треньор
2000–2002
2002–2006
2007–2008
2008–2009
2010–2011
2012–
Flag of Denmark.svg Дания Асистент
Flag of Denmark.svg Брьонбю
Flag of Spain.svg Хетафе
Flag of Russia.svg Спартак Москва
Flag of Spain.svg Майорка
Flag of Wales.svg Суонзи Сити
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Михаел Лаудруп (на датски: Michael Laudrup) е бивш датски футболист и настоящ треньор по футбол на уелския Суонзи Сити. Смятан е за един от най-великите футболисти в света за всички времена. В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от "Дрийм тийма" на Йохан Кройф с който печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, една Купа на Краля, две суперкупи на Испания, една Шампионска лига и една Суперкупа на УЕФА.

На 1 февруари 1999 г. е обявен за най-добър чуждестранен футболист в испанския шампионат за последните 25 години.[1] През април 2000 г. на официална церемония е посветен в рицарско звание и награден с рицарски орден „Орден Данеброг“ (на датски: Dannebrogordenen), който е вторият по значимост в Дания. През ноември 2006 г. Датската футболна федерация (DBU) официално го обявява за „Най-добрия датски футболист за всички времена“.[2]

Ранни години[редактиране | edit source]

Михаел Лаудруп започва да играе футбол във Ванлос, клубът от който е стартирала кариерата на неговия баща Фин Лаудруп, както и на неговия брат Бриан Лаудруп. През 1973 г. семейството се премества в Брьонбю, където бащата е назначен за играещ треньор на местния Брьонбю, а Майкъл, както и брат му Бриан започват да тренират в школата на клуба. През 1976 г. Михаел Лаудруп последва баща си в Копенхаген Болдклуб, докато Бриън остана в Брьонбю.

Състезателна кариера[редактиране | edit source]

Брьонбю[редактиране | edit source]

През февруари 1981 г. Лаудруп прави дебюта си за Брьонбю, където играе заедно със своя баща. Отбелязва 14 гола и е с огромен принос за връщането на отбора в Първа лига. През 1982 г. бащата слага край на състезателната си кариера, а Михаел отбелязва 15 гола в първенството и завършва сезона като трети голмайстор на Първа датска дивизия. Избран е и за Футболист № 1 на Дания за същата година. В началото на сезон 1982/83 отбелязва 9 гола, а интерес към него проявяват редица европейски грандове като Ливърпул, Ювентус, Барселона, Реал Мадрид и Аякс. Михаел Лаудруп избира офертата на „мърсисайдци“ и пристига с баща си на Анфийлд. От клуба предлагат да обвържат 19-годишният футболист с четиригодишен договор, а датчаните държат на предварително договореният тригодишен контракт.[3]

Ювентус и Лацио[редактиране | edit source]

След провалените преговори с Ливърпул през юни 1983 г. Михаел Лаудруп преминава в шампиона на Серия А Ювентус. Трансфера е на стойност 1 милион долара и е най-скъпият в датския футбол до този момент.[4] По това време в отбора на „Старата госпожа“ играят Збигнев Бониек и Мишел Платини и поради ограничението въведено от Италианската футболна федерация за двама чуждестранни футболисти в отбора, Лаудруп е пратен под наем за един сезон в Лацио. В двойният си дебют в Серия А и за „римските орли“ отбелязва два гола при загубата с 2:4 от Верона. Във втория кръг също се разписва, този път за победата с 3:0 над Интер. Отбелязва нови два гола и при победата с 3:2 над Наполи. В първата си година в клуба Лацио и Дженоа завършват с равен брой точки, но по-добрата голова разлика спасява от изпадане отбора от Рим. Лаудруп пък завършва с 8 гола при голмайсторите, колкото има и Роберто Манчини от Сампдория.[5] В същото време от Ювентус заявяват, че отново ще разчитат на „дуото“ в халфовата линия Платини / Бониек и Михаел Лаудруп остава в Лацио за още една година. Сезон 1984-85 започва зле за отбора и Лацио изпада в Серия Б, а Лаудруп отбелязва едва един гол за целия сезон. Завръща се в състава на Ювентус през лятото на 1985 година, за да замени напусналият Збигнев Бониек, играейки заедно в халфовата линия с Мишел Платини. В първата си година в клуба печели шампионската титла на серия А за сезон 1985-86, както и Междуконтиненталната купа срещу Архентинос Хуниорс. В този мач Лаудруп изравнява за 2:2 в края на мача, но пропуска дузпа при наказателните удари. [6] През 1985 за втори път е избран за Футболист № 1 на Дания. Следващия сезон е без успех за футболиста, който претърпя няколко травми и пропуска по-голямата част от шампионата. Когато през 1987 г. Платини слага край на своята кариера, от Лаудруп се очаква да заеме неговото място и да води отбора, играейки заедно с новото попълнение от Ливърпул Иън Ръш. 23-годишният футболист играе във всичките 30 срещи от шампионата.

Барселона и Реал Мадрид[редактиране | edit source]

През 1989 година след четиригодишен престой в Ювентус Михаел Лаудруп преминава в Барселона за трансферната сума от 3 милиона евро. Петте години престой на Камп Ноу са най-успешните в кариерата на датския плеймейкър. Печели четири поредни шампионски титли на Испания (1991, 1992, 1993, 1994), една Купа на Краля (1990), два пъти Суперкупата на Испания (1991 и 1992), първата Шампионска Лига за клуба (1992) и Суперкупата на УЕФА (1992). Превръща се в действащ мотор в играта на „каталунците“ и част от знаменития „дрийм тийм“ на Йохан Кройф. Неслучайно на 1 февруари 1999 г. Лаудруп е избран за най-добрия чужденец играл в Примера дивисион за последните 25 години,[7] изпреварвайки звезди като Диего Марадона, Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Бернд Шустер, Христо Стоичков, Хорхе Валдано, Уго Санчес. Привличането на Ромарио в състава и разрешените от УЕФА само по трима чужденци в отбор закотвят Лаудруп на резервната скамейка. Това е и причината в края на сезон 1993/94 датчанина да влезе в конфликт със старши треньора Йохан Кройф, като не желае да поднови договора си с клуба. Вместо това подписва за две години с вечния враг Реал Мадрид за трансферна сума на стойност 9 милиона долара. Още в първия си сезон с „белия балет“ Лаудруп извежда тима до шампионската титла на Испания.

През 1996 г. подписва с японския втородивизионен Висел Кобе, като има значителен принос за спечелената промоция в Джей лига 1. Кариерата си приключва в Аякс с когото печели Ередивиси през 1998 година.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Успехи[редактиране | edit source]

Като състезател[редактиране | edit source]

Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of the Netherlands.svg Аякс
Flag of Denmark.svg Дания

Индивидуални[редактиране | edit source]

  • Футболист № 1 на Дания (2): 1982, 1985
  • Най-добър чуждестранен футболист в Примера дивисион - 1992
  • Най-добър чуждестранен играч в испанския футбол през последните 25 години (1): 1974-1999
  • Най-добрия датски футболист за всички времена (1): 2006

Като треньор[редактиране | edit source]

Flag of Denmark.svg Брьонбю
Flag of Spain.svg Хетафе

Индивидуални[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Story of the gala
  2. Michael Laudrup bedste spiller gennem tiderne ((de)) Офиц. сайт DBU – Deutsche Bundesstiftung Umwelt
  3. Михаел Лаудруп: Почти подписах с Ливърпул
  4. Футболни легенди - Михаел Лаудруп
  5. Italy Championship 1983/84 rsssf
  6. Intercontinental Club Cup 1985 rsssf
  7. Story of the gala

Външни препратки[редактиране | edit source]