Михаил Александрович Чехов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Александрович Чехов
Михаил Александрович Чехов
руски и американски драматичен актьор, театрален педагог и режисьор
Michael Chekhov 1910х.jpg
Роден
Починал
ПогребанЛос Анджелис, САЩ

Националност Руска империя,
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of the United States.svg САЩ
Работил вактьор, театрален педагог, режисьор, писател
Актьорска кариера
Активност1913 – 1954
Литература
Периодот 1912 г. до 1954 г.
Жанровемемоари, документалистика
Семейство
БащаАлександър Чехов
СъпругаОлга Книпер (1914 – 1917)
Ксения Цилер (1918 – 1955)
ДецаОлга (Ада Чехова)

Уебсайтmihail-chehov.ru
Михаил Александрович Чехов в Общомедия

Михаил Александрович Чехов е руски и американски драматичен актьор, театрален педагог, режисьор, театрален критик и писател на произведения в жанра мемоари и документалистика. Племенник е на писателя Антон Чехов, син е на публициста и писател Александър Чехов. Автор е на известната книга „За техниката на актьора“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Александрович Чехов е роден на 29 август 1891 г. в Санкт Петербург, Руска империя. През 1907 г. постъпва в театралното училище на Петербургския малий театър, където негови ментори са Борис Глаголин и Владимир Сладкопевцев. През 1912 г. е поканен от Константин Станиславски в Московския художествен театър и е зачислен към негов филиал. След година започва да играе в Първо студио на театъра под ръководството на Сулержицки и Вахтангов.

През 1921 г. играе ролята на Хлестаков в известната постановка на „Ревизор“ под режисурата на Станиславски и Немирович-Данченко. В историята на руския театър се счита, че той е един от най-добрите създатели на този образ. През 1922 г. става ръководител на Първо студио, което през 1924 г. е преобразувано във Втори московски художествен театър.

От 1918 г. създава собствено студио, където се занимава с изследвания на актьорската психотехника под силното влияние на антропософските учени Рудолф Щайнер и Андрей Бели. Той счита антропософията за източник на духовно прераждане и в същото време начин за развитие на актьорско майсторство. Нарича срещата с нея „най-щастливият период в живота ми“. Преработва за сцената творбата на Лев Толстой „Приказка за Иванушка глупака“.

В периода 1922 – 1923 г. участва в турне на театъра в Съединените щати, където е аплодиран от критиката.

През 1928 г., не приемайки всички революционни промени, решава да не се връща от турнето в Германия. През 1929 – 1930 г. участва в три филма, работи в театъра на Макс Рейнхард. През 1930 г. опитва да организира театър в Чехословакия, но след като получава отказ за субсидии, се премества в Париж. Той се изявява на сцената на драматичните театри на Берлин, Виена, Париж, и Лондон.

През 1932 г. той първо открива свое театрално студио в Рига, в което започва да преподава на майсторски класове, чиято техника и стратегия впоследствие са изложени в книгата „За техниката на актьора“. Работи като режисьор и актьор в театрите на Рига, Сигулда и Каунас. След преврата в Латвия през 1934 г. напуска Рига. През 1936 г. отваря ателието си в зала „Дарингтън“ в Лондон.

От 1939 г. живее в САЩ, създава актьорската си школа „Actors Laboratory“ (Актьорска лаборатория) в Кънектикът, която става много популярна и известна сред актьорите. Сред учениците му са Ингрид Бергман, Грегъри Пек, Антъни Куин, Джак Паланс и Мерилин Монро.

Снима се във филми, и по-специално във филма „Омагьосан“ (с режисьор Алфред Хичкок), за ролята си, в която е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър поддържащ актьор“ през 1946 г.

През 1946 г. става член на Академията за киноизкуство и науки. В последните години от живота си се занимава основно с преподаване.

В Русия „системата на Станиславски“ се счита за общоприетото актьорско обучение, което много действащи учители вземат за основа. Преподаването на Чехов като интегрирана система е приветствано от по-малко театрални работилници, но всеки актьор е свободен да избере подхода, който е по-близо до него. Школите в Чехов и Станиславски до голяма степен са сходни, но те са коренно различни в подхода си за поставяне на актьора в предложените обстоятелства.

Михаил Александрович Чехов умира на 30 септември 1955 г. в Бевърли Хилс.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

В Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Трёхсотлетие царствования дома Романовых,1613 – 1913 (1913)
  • Когда звучат струны сердца (1914)
  • Хирургия (1914)
  • Сверчок на печи (1915)
  • Шкаф с сюрпризом (1915)
  • Любви сюрпризы тщетные (1916)
  • Человек из ресторана (1927)

В Германия[редактиране | редактиране на кода]

  • Phantome des Glücks (1929)
  • Der Narr seiner Liebe (1929)
  • Troika (1930)

В САЩ[редактиране | редактиране на кода]

  • Song of Russia (1944)
  • In Our Time (1944)
  • Омагьосаният, Spellbound (1945)
  • Cross My Heart (1946)
  • Specter of the Rose (1946)
  • Abie’s Irish Rose (1946)
  • Texas, Brooklyn and Heaven (1948)
  • Invitation (1952)
  • Holiday for Sinners (1952)
  • Rhapsody (1954)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Путь актёра ()
  • О технике актёра ()
  • Воспоминания ()

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чехов, Михаил Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​