Михаил Александрович Чехов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Александрович Чехов
Михаил Александрович Чехов
руски и американски драматичен актьор, театрален педагог и режисьор
Michael Chekhov 1910х.jpg
Роден
Починал
Погребан Лос Анджелис, САЩ

Националност Руска империя,
 СССР
 САЩ
Професия актьор, театрален педагог, режисьор, писател
Актьорска кариера
Активност 1913 – 1954
Литература
Жанрове мемоари, документалистика
Семейство
Баща Александър Чехов
Съпруга Олга Книпер (1914 – 1917)
Ксения Цилер (1918 – 1955)
Деца Олга (Ада Чехова)

Уебсайт mihail-chehov.ru
Михаил Александрович Чехов в Общомедия

Михаил Александрович Чехов е руски и американски драматичен актьор, театрален педагог, режисьор, театрален критик и писател на произведения в жанра мемоари и документалистика. Племенник е на писателя Антон Чехов, син е на публициста и писател Александър Чехов. Автор е на известната книга „За техниката на актьора“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Александрович Чехов е роден на 29 август 1891 г. в Санкт Петербург, Руска империя. През 1907 г. постъпва в театралното училище на Петербургския малий театър, където негови ментори са Борис Глаголин и Владимир Сладкопевцев. През 1912 г. е поканен от Константин Станиславски в Московския художествен театър и е зачислен към негов филиал. След година започва да играе в Първо студио на театъра под ръководството на Сулержицки и Вахтангов.

През 1921 г. играе ролята на Хлестаков в известната постановка на „Ревизор“ под режисурата на Станиславски и Немирович-Данченко. В историята на руския театър се счита, че той е един от най-добрите създатели на този образ. През 1922 г. става ръководител на Първо студио, което през 1924 г. е преобразувано във Втори московски художествен театър.

От 1918 г. създава собствено студио, където се занимава с изследвания на актьорската психотехника под силното влияние на антропософските учени Рудолф Щайнер и Андрей Бели. Той счита антропософията за източник на духовно прераждане и в същото време начин за развитие на актьорско майсторство. Нарича срещата с нея „най-щастливият период в живота ми“. Преработва за сцената творбата на Лев Толстой „Приказка за Иванушка глупака“.

В периода 1922 – 1923 г. участва в турне на театъра в Съединените щати, където е аплодиран от критиката.

През 1928 г., не приемайки всички революционни промени, решава да не се връща от турнето в Германия. През 1929 – 1930 г. участва в три филма, работи в театъра на Макс Рейнхард. През 1930 г. опитва да организира театър в Чехословакия, но след като получава отказ за субсидии, се премества в Париж. Той се изявява на сцената на драматичните театри на Берлин, Виена, Париж, и Лондон.

През 1932 г. той първо открива свое театрално студио в Рига, в което започва да преподава на майсторски класове, чиято техника и стратегия впоследствие са изложени в книгата „За техниката на актьора“. Работи като режисьор и актьор в театрите на Рига, Сигулда и Каунас. След преврата в Латвия през 1934 г. напуска Рига. През 1936 г. отваря ателието си в зала „Дарингтън“ в Лондон.

От 1939 г. живее в САЩ, създава актьорската си школа „Actors Laboratory“ (Актьорска лаборатория) в Кънектикът, която става много популярна и известна сред актьорите. Сред учениците му са Ингрид Бергман, Грегъри Пек, Антъни Куин, Джак Паланс и Мерилин Монро.

Снима се във филми, и по-специално във филма „Омагьосан“ (с режисьор Алфред Хичкок), за ролята си, в която е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър поддържащ актьор“ през 1946 г.

През 1946 г. става член на Академията за киноизкуство и науки. В последните години от живота си се занимава основно с преподаване.

В Русия „системата на Станиславски“ се счита за общоприетото актьорско обучение, което много действащи учители вземат за основа. Преподаването на Чехов като интегрирана система е приветствано от по-малко театрални работилници, но всеки актьор е свободен да избере подхода, който е по-близо до него. Школите в Чехов и Станиславски до голяма степен са сходни, но те са коренно различни в подхода си за поставяне на актьора в предложените обстоятелства.

Михаил Александрович Чехов умира на 30 септември 1955 г. в Бевърли Хилс.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

В Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Трёхсотлетие царствования дома Романовых,1613 – 1913 (1913)
  • Когда звучат струны сердца (1914)
  • Хирургия (1914)
  • Сверчок на печи (1915)
  • Шкаф с сюрпризом (1915)
  • Любви сюрпризы тщетные (1916)
  • Человек из ресторана (1927)

В Германия[редактиране | редактиране на кода]

  • Phantome des Glücks (1929)
  • Der Narr seiner Liebe (1929)
  • Troika (1930)

В САЩ[редактиране | редактиране на кода]

  • Song of Russia (1944)
  • In Our Time (1944)
  • Омагьосаният, Spellbound (1945)
  • Cross My Heart (1946)
  • Specter of the Rose (1946)
  • Abie’s Irish Rose (1946)
  • Texas, Brooklyn and Heaven (1948)
  • Invitation (1952)
  • Holiday for Sinners (1952)
  • Rhapsody (1954)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Путь актёра ()
  • О технике актёра ()
  • Воспоминания ()

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чехов, Михаил Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Русия“         Портал „Русия