Михаил Арнаудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския историк и етнограф. За българския писател Михаил Георгиев Арнаудов вижте Михаил Лъкатник.

Михаил Арнаудов
български филолог
Михаил Арнаудов, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“
Михаил Арнаудов, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, етнография
Образование Софийски университет
Карлов университет
Работил в Софийски университет
БАН
Публикации „Психология на литературното творчество“ (1931)
„Очерци по българския фолклор“ (1934)

Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Арнаудов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе[1] в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница[2] Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895–1898 година.[1] Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.[3] По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София.[1] През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.[1]

От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт.[1] Членува в масонската ложа[4] „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). Освободен е през 1945 година със съдействието на руския българист Николай Державин.[6] От средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува.[1]. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява имуществото на 17 май 1960 година.[7] [8] През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.

Умира на 18 февруари 1978 година в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература — Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.

  • Увод в литературната наука. 1920.
  • Неофит Хилендарски Бозвели. 1930.
  • Български пословици. 1931.
  • Психология на литературното творчество. 1931.
  • Гьоте като човек, поет и мислител. 1932.
  • Очерци по българския фолклор. 1934.
  • Тодор Г. Влайков: Литературно и обществено дело 1865 — 1885 — 1935. 1935.
  • Априлов. Живот, дейност, съвременници. 1936.
  • Български народни песни, т. 1-3. 1938–1939.
  • Български народни приказки. 1938.
  • Селимински. Живот, дело, идеи. 1938.
  • Творчество и критика. 1938.
  • Иван Вазов. 1939.
  • История на Софийския университет Климент Охридски 1888-1918. 1939.
  • Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915), т. 1. 1940.
  • Творци на българското възраждане. 1940.
  • Борци и мечтатели. Литературни портрети. 1941.
  • Българското възраждане. 1941.
  • Непознатият Бозвели. 1942.
  • Паисий Хилендарски. 1942.
  • Братя Миладинови. 1943.
  • Софроний Врачански. 1943.
  • Български образи. Литературни студии и портрети, т. 1. 1944.
  • Строители на българското духовно възраждане. 1954.
  • Из живота и поезията на Иван Вазов. 1958.
  • Яворов. Личност, творчество, съдба. 1961.
  • Баладни мотиви в народната поезия, т. 1. 1964.
  • Живот и дейност на екзарх Йосиф. 1965.
  • Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. 1966.
  • Кирил Христов. Живот и творчество. 1967.
  • Г. С. Раковски. София, 1967.
  • Веркович и „Веда Словена“. 1968.
  • Григор Пърличев. 1968.
  • Студии върху българските обреди и легенди. 1971–1972.
  • Дневник. Публицистика. Речи. 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 34-35.
  2. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 82.
  3. сп. „Училищен преглед“ 1898 г., год. III, кн. 7 и 8; и 1901 г., год. VI, кн. 11.
  4. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  6. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  7. Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле)
  8. Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) - 2 страница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония