Михаил Аталиат
| Михаил Аталиат Μιχαήλ Ἀτταλειάτης | |
| византийски историк | |
| Роден |
1021 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1080 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Подпис |  |
| Михаил Аталиат в Общомедия | |
Михаил Аталиат (на старогръцки: Μιχαήλ Ἀτταλειάτης, Michael Attaleiates, Attaliates, * между 1020 и 1030 г.[1] в Константинопол или Аталея/Аталия, Памфилия[2] - днес Анталия, Турция; † ок. 1085) е византийски историк и юрист от XI век.
Следва право в Константинопол между 1030 и 1040 г.
Заема длъжността императорски съдия, а по-късно – военен съдия. Забогатява, издига се до патриций, става магистър и проедър[2].
Част от по-висшите кръгове на византийската столица, бил е близък с някои от известните дейци на византийската култура, включително – с Теофилакт Охридски.[1] Михаил основава манастир и сиропиталище в Редесто, Източна Тракия, във връзка с което съставя документ – т.нар. Диатаксис от 1077 г., – който представлява типик на основания от Аталиат манастир и в който са вмъкнати преписи на 2 хрисовула от Михаил Дука и Никифор Вотаниат.[1]
През 1073/1074 г. Михаил Аталиат съставя юридически справочник на римското право за времето от периода на Републиката (VI – I век пр.н.е.) до съставянето на Василиките (XI век). Той пише и история за времето от 1034 г. до 1079 г., която остава незавършена.[1]
Съхранен е негов златен, емайлиран пръстен с изображение на Богородица и надпис, гласящ: Богородице, помогай на твоя раб, Михаил Аталиат.[2] Печатът му също е съдържал изображение на Богородица с Младенеца.[2]
Издания и преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Michaelis Attaliotae Historia. Opus a Wladimiro Bruneto de Presle, Instituti Gallici socio, inventum, descriptum, correctum recognovit Immanuel Bekker. Bonn 1853 (Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae), (online)
- Inmaculada Pérez Martín: Miguel Ataliates. Historia. Madrid 2002.
- Dimitris Krallis, Anthony Kaldellis: Michael Attaleiates: The History (Dumbarton Oaks Medieval Library). Harvard University Press, Cambridge, MA/London 2012.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската итория. Т. VI. София, БАН, 1965. с. 65.
- Hunger, Herbert. Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Т. 1. München, 1978. с. 382ff.
- Kazhdan, Alexander. Attaleiates, Michael. – In:Oxford Dictionary of Byzantium. Т. 1. New York/Oxford, 1991. с. 229.
- Treadgold, Warren. The Middle Byzantine Historians. Basingstoke, Palgrave Macmillan, 2013. с. 312ff.
- Talbot, Alice-Mary. Byzantine Monastic Foundation Documents. Washington D.C., 2000. с. 326-376. Архив на оригинала от 2013-07-03 в Wayback Machine.
- Krallis, Dimitris, Kaldellis, Anthony. Michael Attaleiates: The History. Cambridge, MA/London, 2012. с. 590f.
- Ross, Marvin Chauncey. Catalogue of the Byzantine And Early Medieval Antiquities in the Dumbarton Oaks Collection, Volume 2: Jewelry, Enamels, and Art Of The Migration Period. 2nd. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2005. ISBN 0-88402-301-X.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Attaleiates entry from the Prosopography of the Byzantine World Архив на оригинала от 2018-10-05 в Wayback Machine.
- Ring of Michael Attaleiates
- The History of Michael Attaleiates a modern edition
- The History of Michael Attaleiates from google books
- The Diataxis of Michael Attaleiates Архив на оригинала от 2013-07-03 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
