Направо към съдържанието

Михаил Белчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Белчев.
Михаил Белчев
български поет, певец, музикант, композитор, режисьор и сценарист
Михаил Белчев през 2019 г.
Михаил Белчев през 2019 г.
Роден
Починал
6 април 2026 г. (79 г.)
Музикална кариера
Стилпоп
Инструментикитара
Гласбаритон
ЛейбълБалкантон, Мега музика, Стефкос Мюзик, Gaberoff, СБП
Михаил Белчев в Общомедия

Михаил Иванов Белчев е български поп певец, музикант, композитор, поет, сценарист, режисьор.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 август 1946 година в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност „режисура“ и „телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, Ленинград, СССР, (1972).[1]

Като дете пее в хор „Бодра смяна“. Дебютът му като солист е с песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение) на IX световен фестивал на младежта и студентите в София (1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в Сочи.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (м. Найден Андреев) и „Не остарявай любов“ (м. Хайгашот Агасян).

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.

Работил е в Главна дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завода за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам.-главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „Национален дворец на културата“ – режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – директор (2008 – 2013).

Автор е на музиката и стиховете за документалните филми „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.

Член е на Съюза на българските писатели,[2] за известен период е и част от управителния съвет на СБП (2007).

За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 година.[3] Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 година.

От средата на 70-те години на XX век е сред най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок музика. Негови са текстовете на известни шлагери като „За теб, Българийо!“ в изпълнение на Веселин Маринов, „След десет години“, „Вярност“ в изпълнение на Вили Кавалджиев, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).

През годините работи с изтъкнати композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.

Има многобройни отличия за текстове, сред които са „По първи петли“ – „Златният Орфей“ `80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“ `84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“ `97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „Мелодия на годината“ `83...

Белчев изпява и е автор на повече от 50 песни, сред които най-популярните хитове са „Булевардът“ (по текст на Миряна Башева, която често се приема като неофициален химн на столицата и заради която бива удостоен със званието „Почетен гражданин на София“[4]), „Младостта си отива“, „Закъснели срещи“ (дует с Мария Нейкова), „Не остарявай, любов“, „Ние можем да имаме много жени“, „Добри познати“ (дует с Кристина Белчева), „Преквалификация“, „Хайдушка“, „Двойникът“, „Къде сте, приятели“, „С пламъка на мама“ (дует с Емилия Лазарова), „Късна любов“ (дует с Кристина Белчева), „От много, много отдалеч“, „В полумрака на спомена“ и др. Тези и много други песни на Михаил Белчев са издадени през 2009 г. от „Стефкос Мюзик“ в двойния компактдиск „Хитове“, който е компилация с най-доброто от Белчев.

Дава заглавия на множество албуми на известни български изпълнители – „След десет години“ на ФСБ, „Майчице“ на Георги Христов, „Пътят“ на Ваня Костова, „Готови ли сте за любов“ на Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ на Йорданка Христова, „Хиромантия“ на Милица Божинова.

БНТ е осъществила 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.

Има издадени 8 книги със стихове.

За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.

Присъства в енциклопедиите за поп и рок музика в България, в „Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г.“ на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България 1998 г.“, в Български енциклопедичен речник „GABEROFF“.

Умира на 6 април 2026 г. в София на 79-годишна възраст.[5][6]

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Държавни отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1982 – орден „Кирил и Методий“, I степен
  • 1986 – медал за заслуги към Българския олимпийски комитет
  • 1987 – почетно звание „Заслужил артист“
  • 2004 – звание „Почетен гражданин на София“[7]
  • 2009 – избран за академик на Българската академия на науките и изкуствата[8]
  • 2010 – орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата[9]
  • 2011 – почетна награда „Златен век“ на Министерството на културата за заслуги към българската култура[10]
  • 2018 – орден „Стара планина“[11][12]
  • 2025 – Почетен знак на президента на Република България[13]
  • 2026 – „Златен век“ – огърлие и грамота от Министерството на културата (посмъртно)[14]
  • 2026 – Посмъртно обявен от министъра на културата Евтим Милошев за лауреат на Голямата национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура[15]

Музикални награди

[редактиране | редактиране на кода]
За изпълнение
  • 1969 – „III награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
  • 1969 – „Специална награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
  • 1969 – „I награда“ на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ в дует с Мария Нейкова
  • 1972 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“ за песента „С пламъка на мама“ в дует с Емилия Лазарова
  • 1979 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
  • 1980 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
За текст
  • 1980 – „II награда“ за текста на песента „По първи петли“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1982 – „III награда“ – „Бронзов Орфей“ за текст за песента „Самота“ (м. Асен Гаргов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1983 – „Сребърна лира“ за текст за песента „Докога“ (м. Александър Бръзицов) на фестивала „Братиславска лира“ в Братислава, Чехословакия
  • 1983 – „Мелодия на годината“ за текста на песента „Пак ще се прегърнем“ (м. Александър Бахаров) в ТВ конкурс „Мелодия на годината“
  • 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ на фестивала в Сопот, Полша
  • 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ фестивала „Златният Орфей“
  • 1984 – „I награда“ за текст на песента „Моя любов“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1990 – „I награда“ за текст на фестивала „Златният Орфей“
  • 1996 – „Голямата награда“ за цялостно творчество на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Огън и дим“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „I награда“ за текст на песента „С приятели е по-добре“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „I награда“ за текст за песента „Пиратски кораб“ на фестивала „Бургас и морето“
  • 1998 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Кажи ми докога“ (м. Валентин Пензов) на фестивала „Златният Орфей“

Литературни награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2004 – първи носител на националната литературна награда „Георги Джагаров“[16]
  • 2008 – „Златна книга“ от Европейския форум на експертите в сътрудничество с Академия на международно признати лидери в науката и културата
  • 2009 – награда „Следовник на народните будители“[17]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1976 – „Михаил Белчев“
    (LP, Балкантон – ВТА 1805)
  • 1977 – „Двойник“
    (LP, Балкантон – ВТА 2087)
  • 1989 – „Преквалификация“
    (LP и MC, Балкантон, LP: ВТА 12458; MC: ВТМС 7684)
  • 1994 – „Човек за прегръщане“, песни по стихове на Михаил Белчев
    (MC, Мега музика)
  • 1996 – „Късна любов“
    (CD, Мега музика – CD 20007)
  • 2000 – „Мила моя“
    (CD, Мега музика – MM CD 20040)
  • 2004 – „Булевардът“
    (CD, Михаил Белчев)
  • 2008 – „Прераждане“
    (CD, Gaberoff)
  • 2009 – „Хитове“, компилация
    (2 CD, Стефкос Мюзик – SM0902121)

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1969 – Паша Христова – „Цяла нощ“/ Михаил Белчев – „Кати“
    (SP, Балкантон – ВТК 2877)
  • 1970 – „Пеят наши и чужди изпълнители“
    (EP, Балкантон – ВТМ 6247)
  • 1970 – „Михаил Белчев“
    (EP, Балкантон – ВТМ 6224)
  • 1972 – „Михаил Белчев и Емилия Лазарова“
    (EP, Балкантон – ВТМ 6523)
  • 1981 – Михаил Белчев – „Звездите имат свои имена“/ Лили Иванова и Асен Гаргов – „Звездна песен“
    (SP, Балкантон – ВТК 3645)
  • 1988 – „Хайгашот Агасян. Добри познати“
    (SP, Балкантон – ВТК 3927)
  • 2007 – „Изпята поезия“
    (CD, Съюз на българските писатели)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „По първи петли“ (1987) – издателство „Музика“
  • „Човек за прегръщане“ (1994) – издателство „Хемус“
  • „Не всичко е пари, приятелю“ (1997) – издателство „Христо Ботев“
  • „Поезия“ (2000, 2003) – издателство „GABEROFF“
  • „Стихове за песни“, диск на група „Карамел“ (2001 – превод на руски)
  • „Poesie“ (2004) – издателство „GABEROFF“ (превод на френски)
  • „Ако не беше ти“ (2007) – издателство „GABEROFF“
  • „Желим да ти кажем“ (2010) – Сърбия (превод на сръбски)
  • „По първи петли“ (2010) – избрани стихотворения, издателство „Millenium“
  • „Ти ме повика, живот“ (2025), официална автобиография, в съавторство с Албена Атанасова – издателство „СофтПрес“
  • „В полумрака на спомена“ – издателство „Дамян Яков“

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Биография и дискография в БГестрада
  2. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.
  3. ↑ Лауреати на „Златния Орфей“ през годините, архивирано от оригинала.
  4. ↑ По булеварда на кестените с Михаил Белчев (Интервю на Георги Любенов), БНТ, 14 септември 2014 г.
  5. ↑ Почина големият композитор Михаил Белчев // bntnews.bg. 6 април 2026. Посетен на 6 април 2026.
  6. ↑ Петра Куртева. Почина поетът, композитор и певец Михаил Белчев // БТА. 6 април 2026. Посетен на 6 април 2026.
  7. ↑ Почетни граждани на София (Решение № 515 по Протокол № 34 от 2004 г.), сайт на Столичната община.
  8. ↑ Певецът Михаил Белчев става академик на БАНИ, 24chasa.bg, 27 септември 2009 г.
  9. ↑ Указ № 149 от 04.06.2010 г. за награждаване на Михаил Иванов Белчев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие, „Държавен вестник“, бр. 46 от 18.06.2010 г.
  10. ↑ Големият български актьор Коста Цонев бе награден със „Златен век“ с огърлие от министъра на културата Вежди Рашидов, сайт на Министерството на културата, 20 май 2011 г.
  11. ↑ Правителството предлага Михаил Белчев да бъде удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, сайт на Министерството на културата, 5 декември 2018 г.
  12. ↑ Указ № 298 от 12.12.2018 г. за награждаване на Михаил Иванов Белчев с орден „Стара планина“ – първа степен, „Държавен вестник“, бр. 105 от 18.12.2018 г.
  13. ↑ Румен Радев връчи Почетния знак на президента на Михаил Белчев, btv Новините, 19 март 2025 г.
  14. ↑ Министър Евтим Милошев на наградите „Златен век“: „Културата е духовна необходимост и мисия“, mc.government.bg – сайт на Министерството на културата, 21 май 2026 г.
  15. ↑ Евтим Милошев награди посмъртно Михаил Белчев с голямата награда „Христо Г. Данов“, Novini.bg, 12 юни 2026 г.
  16. ↑ Марко Денев, „Михаил Белчев получи награда „Георги Джагаров“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. в-к „Сега", 15 юли 2004 г.
  17. ↑ Награда „Следовник на народните будители“, сайт на Съюза на народните читалища.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Белчев&oldid=12964767“.