Михаил Букурещлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Букурещлиев
български фолклорист
Роден
Починал

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област Етнография
Образование Българската държавна консерватория
Работил в БНР
Известен с ДЮФА „Изворче“, Ансамбъл „Филип Кутев“
Повлиян Филип Кутев

Ст. н. с. д-р Михаил Петров Букурещлиев е български композитор, диригент и фолклорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 9 април 1930 г.[1] в София. [2] Завършва педагогическия отдел на Българската държавна консерватория през 1953 г. при проф. д-р Стоян Джуджев.[2]

През 1953 г. постъпва на работа в редакция „Народна музика“ на БНР. Работил е с Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Петко Стайнов.[3] От 1963 г. работи в Института по музикознание към БАН.[2]Пръв изследовател на българския детски музикален фолклор. През 1981 г. защитава дисертация на тема „Детският фолклор на България“. Става ст. н. с. в БАН през 1988 г.[3] След смъртта на Филип Кутев от 1984 г. до 1988 г. ръководи Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София, където се и пенсионира.[3]

Създател и главен художествен ръководител на първия детско-юношески фолклорен ансамбъл в България – „Изворче“ (1961 г.) при Двореца на пионерите (сега Национален дворец на децата) в София.[4]

Работил е с големите имена във фолклора – Атанаска Тодорова, Гюргя Пинджурова, Мита Стойчева, Йовчо Караиванов, Вълкана Стоянова, Магда Пушкарова, Кичка Стоянова, Марин Иванов, Калинка Згурова и много други. Открива за народната музика певиците Лиляна Галевска, Светла Караджова, Роза Банчева и други.

Умира на 5 октомври 2018 г .[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор на седем книги, сред които книги за Манол Михайлов, Цвятко Благоев, Стоян Величков, Вълкана Стоянова, Магда Пушкарова, Кичка Стоянова, Марин Иванов и други фолклорни изпълнители[3] [2]; 14 сборници[3] и над 400 статии на фолклорна тематика[2]. Записал е над 2000 детски песни, дешифрирал над 13 000 народни песни.[2] Канен е като член и председател в много журита и комисии на фолклорни фестивали в цялата страна. Преподава в Софийския и Благоевградския университет.[3] От 2002 е диригент на Фолклорна формация „Стефан Кънев“ към столичното читалище „Славянска беседа“. Формацията е основана в памет на композитора и диригента Стефан Кънев, а участничките в нея са бивши възпитанички от „Изворче“.[6] [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]