Михаил Виденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Виденов
български езиковед
Роден
10 април 1940 г. (77 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски държавен университет
Работил в Софийски университет

Акад. Михаил Георгиев Виденов e български езиковед, доайен на българската социолингвистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 10 април 1940 г. Завършва гимназия в град Годеч, Софийска област (1958). Висше образование получава в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“ (1964). Преподавател е в Софийския университет от 1966 г. Доцент (1981) и професор (1989) в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

Кандидат (днес: доктор) на филологическите науки с дисертация на тема „Годечкият говор“ (1969). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Съвременната българска езикова ситуация“ (1988).

Бил е гост-преподавател в Пражкия Карлов университет (1972-1977) и в Московския университет „М. В. Ломоносов“ (1984-1987). Чел е лекции в почти всички европейски университети. Доктор по философия на Карловия университет в Прага.

Основните му занимания са в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката. В наши и чуждестранни издания е публикувал повече от 300 работи, посветени на съвременни процеси в българския език и в останалите славянски езици.

Проф. Михаил Виденов е председател на Международното социолингвистическо дружество (София).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Doctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (обявен на 11 май 2004 г. за неговия принос в развитието на езикознанието и социолингвистиката; академично слово на тема: „По някои належащи задачи пред българските лингвисти (с особен оглед към езиковата култура)“[1].

Избран е за член-кореспондент (2004) и академик (2008) на БАН.

Сътрудничество на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2014 г. Комисията за досиетата обявява, че от 1979 г. Михаил Виденов е агент на Държавна сигурност (управление VI-V-V, ЦИОУ-"Международни връзки", управление VI-VII) с псевдоним Иванов. [2] Принадлежността към органите на ДС е установена въз основа на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в работно дело IР-12753; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6 – 2 бр.; предложение рег. № 462/ 07.02.1990 г. за унищожаване материалите на аг. "Иванов"; писмо вх. № 686/ 08.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 228/ 07.02.1990 г. материалите на аг. "Иванов".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски научни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 – „Годечкият говор“. София: Издателство на БАН, 1978, 214 с.
  • 1982 – „Социолингвистика“. София: Наука и изкуство, 1982, 213 с. (наградена от Съюза на учените)
  • 1986 – „Норма и реч“. София: Народна просвета, 1986.
  • 1988 – „Социолингвистически проучване на гр. В. Търново“. (в съавторство с Боян Байчев, наградена от БАН)
  • 1990 – „Българска социолингвистика“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1990, 200 с.
  • 1990 – „Съвременната българска градска езикова ситуация“.
  • 1991 – „Годечанинът“. София: Издателство на БАН, 1991, 214 с.[3]
  • 1993 – „Софийският език. Книга за всеки столичанин“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, 244 с.
  • 1994 – „Практическа социолингвистика. Отговори на актуални езикови въпроси“. София: Просвета, 1994, 166 с. (ISBN 954-01-0350-9)
  • 1995 – „Езиковата култура на българина“. София: Анубис, 1995, 192 с. (ISBN 954-426-085-4)
  • 1997 – „Езикът и общественото мнение“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997 (ISBN 954-430-477-0) (наградена от Съюза на учените)
  • 1998 – „Социолингвистическият маркер“. София: Делфи, 1998 (ISBN 954-8630-22-2)
  • 1999 – „Великотърновският език: Социолингвистично проучване на великотърновската градска реч“. Велико Търново: Абагар, 1999, 391 с. (в съавторство с Боян Байчев) (ISBN 954-427-357-3)
  • 2000 – „Увод в социолингвистиката“. София: Делфи, 2000 (ISBN 954-8630-26-5)
  • 2003 – „Българската езикова политика“.[4]
  • 2007 – „Идентификация по езика“. София: Фенея, 2007, 290 с. (ISBN 978-954-9499-05-6)
  • 2010 – „Езикът на града“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010, 642 с. (ISBN 9789540730561)

Речници, разговорници[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 – „Българско-чешки разговорник“. София: Наука и изкуство, 1983, 325 с.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – „Да пречукаш скапаняк: четиво за убиване на време и на други неща“. София: Делфи, 1994, 143 с. (под псевдонима Партений Писарски) (ISBN ISBN 954-8630-12-5)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък с почетните доктори на Великотърновския университет, сайт на ВТУ
  2. Решение № 2-356 от 10.06.2014 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014. Посетен на 18 юни 2014.
  3. Михаил Виденов, Откъс от „Годечанинът“, сп. „Език и литература“, бр. 3-4, 2010.
  4. Анахит Хачикян, Репортаж за премерата на „Българската езикова политика“ на проф. Михаил Виденов, в. „Култура“, бр. 22, 30 май 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]