Михаил Виденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Виденов
български езиковед
Роден
10 април 1940 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски държавен университет
Работил в Софийски университет

Акад. Михаил Георгиев Виденов e български езиковед, доайен на българската социолингвистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 10 април 1940 г. Завършва гимназия в град Годеч, Софийска област (1958). Висше образование получава в Софийския държавен университет, специалност „Българска филология“ (1964). Преподавател е в Софийския университет от 1966 г. Доцент (1981) и професор (1989) в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

Кандидат (днес: доктор) на филологическите науки с дисертация на тема „Годечкият говор“ (1969). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Съвременната българска езикова ситуация“ (1988).

Бил е гост-преподавател в Пражкия Карлов университет (1972-1977) и в Московския университет „М. В. Ломоносов“ (1984-1987). Чел е лекции в почти всички европейски университети. Доктор по философия на Карловия университет в Прага.

Основните му занимания са в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката. В наши и чуждестранни издания е публикувал повече от 300 работи, посветени на съвременни процеси в българския език и в останалите славянски езици.

Проф. Михаил Виденов е председател на Международното социолингвистическо дружество (София).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Doctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (обявен на 11 май 2004 г. за неговия принос в развитието на езикознанието и социолингвистиката; академично слово на тема: „По някои належащи задачи пред българските лингвисти (с особен оглед към езиковата култура)“[1].

Избран е за член-кореспондент (2004) и академик (2008) на БАН.

Сътрудничество на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2014 г. Комисията за досиетата обявява, че от 1979 г. Михаил Виденов е агент на Държавна сигурност (управление VI-V-V, ЦИОУ-"Международни връзки", управление VI-VII) с псевдоним Иванов. [2] Принадлежността към органите на ДС е установена въз основа на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в работно дело IР-12753; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6 – 2 бр.; предложение рег. № 462/ 07.02.1990 г. за унищожаване материалите на аг. "Иванов"; писмо вх. № 686/ 08.02.1990 г. за унищожаване с протокол № 228/ 07.02.1990 г. материалите на аг. "Иванов".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски научни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 – „Годечкият говор“. София: Издателство на БАН, 1978, 214 с.
  • 1982 – „Социолингвистика“. София: Наука и изкуство, 1982, 213 с. (наградена от Съюза на учените)
  • 1986 – „Норма и реч“. София: Народна просвета, 1986.
  • 1988 – „Социолингвистически проучване на гр. В. Търново“. (в съавторство с Боян Байчев, наградена от БАН)
  • 1990 – „Българска социолингвистика“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1990, 200 с.
  • 1990 – „Съвременната българска градска езикова ситуация“.
  • 1991 – „Годечанинът“. София: Издателство на БАН, 1991, 214 с.[3]
  • 1993 – „Софийският език. Книга за всеки столичанин“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, 244 с.
  • 1994 – „Практическа социолингвистика. Отговори на актуални езикови въпроси“. София: Просвета, 1994, 166 с. (ISBN 954-01-0350-9)
  • 1995 – „Езиковата култура на българина“. София: Анубис, 1995, 192 с. (ISBN 954-426-085-4)
  • 1997 – „Езикът и общественото мнение“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997 (ISBN 954-430-477-0) (наградена от Съюза на учените)
  • 1998 – „Социолингвистическият маркер“. София: Делфи, 1998 (ISBN 954-8630-22-2)
  • 1999 – „Великотърновският език: Социолингвистично проучване на великотърновската градска реч“. Велико Търново: Абагар, 1999, 391 с. (в съавторство с Боян Байчев) (ISBN 954-427-357-3)
  • 2000 – „Увод в социолингвистиката“. София: Делфи, 2000 (ISBN 954-8630-26-5)
  • 2003 – „Българската езикова политика“.[4]
  • 2007 – „Идентификация по езика“. София: Фенея, 2007, 290 с. (ISBN 978-954-9499-05-6)
  • 2010 – „Езикът на града“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010, 642 с. (ISBN 9789540730561)

Речници, разговорници[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 – „Българско-чешки разговорник“. София: Наука и изкуство, 1983, 325 с.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – „Да пречукаш скапаняк: четиво за убиване на време и на други неща“. София: Делфи, 1994, 143 с. (под псевдонима Партений Писарски) (ISBN ISBN 954-8630-12-5)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък с почетните доктори на Великотърновския университет, сайт на ВТУ
  2. Решение № 2-356 от 10.06.2014 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014. Посетен на 18 юни 2014.
  3. Михаил Виденов, Откъс от „Годечанинът“, сп. „Език и литература“, бр. 3-4, 2010.
  4. Анахит Хачикян, Репортаж за премерата на „Българската езикова политика“ на проф. Михаил Виденов, в. „Култура“, бр. 22, 30 май 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]