Михаил Войников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Войниковв
български офицер, юрист и съдия
Роден
Починал
4 юли 1920 г. (51 г.)

Михаил Николов Войников е български офицер, полковник от кавалерията, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на допълващ ескадрон в 5 конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион в 1-ви конен полк и на 6и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Войников е роден на 1 октомври 1868 г. Угърчин. На 15 септември 1883 г. постъпва на военна служба в конницата. Съгласно заповед №1 по народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението издадена в Пловдив на 7 септември 1885 г. Михаил Войников е назначен за подпряпоршчик от Татар-Пазарджикска №3 дружина.[1] Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като редник в гвардейския ескадрон. През 1892 г. завършва Кавалерийското юнкерско училище в Твер, Русия.[2] и е произведен в чин подпоручик.

Служи в 5 конен полк. През 1895 е произведен в чин поручик и през 1900 г. служи във 2-ри конен полк. През 1901 е произведен в чин ротмистър, а през 1902 г. като ротмистър от 2-ри конен полк е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1904 г. Като ротмистър командва 4 ескадрон от 1-ви конен полк. През 1909 г. е назначен за командир на ескадрон от 2-ри конен полк, а през 1910 е произведен в чин майор. През 1911 г. е председател на домакинската комисия в 5 конен полк.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Михаил Войников е командир на допълващ ескадрон в 5 конен полк. На 22 септември 1914 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1915 г. е назначен за командир на дивизион в 1-ви конен полк. По време на Първата световна война първоначално командва поверения му дивизион, след което през януари 1917 поема командването на 6и конен полк. Служи в Ремонтно конско депо и Главното интендантство.

„За бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас[3], която награда съгласно заповед № 1222 от 1917 г. по Действащата армия е променена на Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас[4]. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[5] През 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната наградата с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата е потвърдена.[6], като същата година съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.[7]

На 4 юли 1920 г. е убит от хазяина си, тъй като спорен квартирен въпрос е разрешен в негова полза.[8] Погребан е в Централните софийски гробища.[9] Полковник Михаил Войников е женен и има 3 деца. Брат е на капитан Петко Войников.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 26.
  2. Танчев, с. 69 (Цит: ДВ, № 3, 4 януари 1892; ВИ, № 84, 29 август 1902; $140, 30 декември 1904; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 151)
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 526
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 308
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 262 – 263
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 69 – 70
  8. Динков, Кирил. Периодичният печат в Харманли 1894 – 1944. София, Издателство „Христо Г. Данов“, 1989. с. 124.
  9. София помни: карта на Централния гробищен парк на град София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България