Михаил Воронцов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Воронцов.

Михаил Воронцов
Михаил Семёнович Воронцов
руски офицер, фелдмаршал и държавник

Роден
Починал
Одеса, Руска империя
Погребан Одеса, Украйна

Националност  Русия
Награди орден Света Анна III степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Орден Черен орел
Орден на банята
Михаил Воронцов в Общомедия

Михаил Семьонович Воронцов (на руски: Михаил Семёнович Воронцов) е руски княз, офицер, фелдмаршал. Държавник и политик. Участник в Руско-турската война (1806 – 1812) и Руско-турската война (1828 – 1829).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Воронцов е роден на 18 май 1782 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин от знатния княжески род Воронцови. Наследствен граф. Бащата Семьон Воронцов е руски посланик в Лондон.

Прекарва детството си във Венеция и Англия. Завършва образованието си във Великобритания.

Завръща се в Русия през 1801 г. и се ориентира към военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание поручик и започва служба в лейбгвардейския Преображенски полк (1801). Бойното му кръщене е като доброволец в Руско-персийската война от 1804 – 1813 г. За обсадата на Ереван е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1804).

Участва във третата и Четвъртата антинаполеоновски коалиции срещу Франция (1805 – 1807). За отличие в битката при Пултуск е повишен във военно звание полковник и е назначен за командир на 1-ви батальон от лейбгвардейския Преображенски полк (1807). Участва в битката при Фридланд. Награден е със златно оръжие „За храброст“.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) е за почетен командир на Нарвския мускетарски полк от 29 септември 1809 г. Проявява се в битките при Базарджик и Шумен и е повишен във военно звание генерал-майор от 14 април 1810 г. През есента на 1810 г. командва отделен отряд, превзема градовете Плевен, Ловеч и Севлиево и унищожава турските укрепления. За превземането на Видин е награден с орден „Свети Георги“ III степен (1812).

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия е командир на 2-ра грендирска дивизия. Отличава се в битките при Смоленск и Бородино. При последната е ранен в крака (1812). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 8 февруари 1813 г.

Участва във войната на Шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1813 – 1814). Командир на авангарда на 3-та армия в битките при Деневиц и Лайпциг (1813). Отличава се в битките при Кроан и Париж. Награден е с орден „Свети Георги“ II степен (1814).

След войната е командир на Окупационния корпус във Франция и на 12-а пехотна дивизия (1815 – 1818). Повишен е във военно звание генерал-адютант от 30 август 1815 г. Командир на 3-ти пехотен корпус от 19 февруари 1820 г.

Новоросийски и Бесарабски генерал-губернатор (1823). Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 29 май 1825 г. Член е на Държавния съвет и на Върховния криминален съд над руските декабристи (1826).

Отново е в България по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Командир на сборен отряд, който обсажда и превзема Варна (1828).

Назначен е за почетен командир на Нарвския егерски полк от 29 март 1836 т. От края на 1844 г. е кавказки наместник и главнокомандващ на Кавказкия корпус в Даргинския поход. Назначен е за почетен командир на Куринския егерски полк от 8 юли 1845 г. Получава титлата светлейши княз (1852). Повишен е във военното звание генерал-фелдмаршал от 26 август 1856 г. Кавалер е на орден „Свети Александър Невски“ и орден „Свети апостол Андрей Първозвани“.

От 1823 г. живее в Одеса и има лична резиденция край Алупка. Допринася много за развитието на Одеса като пристанищен град. Ангажира западни инженери и лекари, подпомага обектите за строителство. Основава театър, обществена библиотека, институт за ориенталски езици. Умира на 6 ноември 1856 г. в Одеса и е погребан в Преображенския катедрален събор.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 78 – 79
  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 74 – 75.