Михаил Воронцов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Воронцов.

Михаил Воронцов
Alexey Antropov 016.jpg
Роден
Починал

Награди Орден Черен орел
Орден на Белия орел
Михаил Воронцов в Общомедия

Граф Михаил Иларионович Воронцов (12 юли 1714 г. – 15 февруари 1767 г.) е руски държавник и дипломат, който възражда семейство Воронцови.

На четиринадесетгодишна възраст Воронцов е назначен за камерюнкер в двора на цесаревна Елизавета Петровна, която той материално подпомага по време на прочутия държавен преврат от 6 декември 1741 г. [1] На 3 януари 1742 г. Воронцов се жени за графиня Анна Карловна Скавронская, първа братовчедка на императрицата по майчина линия, а през 1744 г. става граф и заместник-канцлер. Ненавистта му към канцлера Алексей Петрович Бестужев-Рюмин го подтиква да участва в заговора на граф Лесток срещу този държавник. Привързаността на императрицата към него го спасява от съдбата на съучастниците му, но той все пак остава в сянка по време на възхода на Бестужев.

Анна Воронцова

Когато Бестужев изпада в немилост, Воронцов бива назначен за императорски канцлер на негово място. Макар и добронамерен и изключително честен, като политик Воронцов е плах и нерешителен. По времето на Елисавета той е отявлен враг на Прусия и добър приятел на Австрия и Франция. Въпреки това, Воронцов не прави никакви усилия да попречи на Петър III да промени политиката на Русия спрямо Прусия. Все пак смелост не липсва на Воронцов. Той е подложен на изтезания след преврата от 9 юли 1762 г., но не предава покойния си господар. Воронцов издига племенницата си Елизавета до позицията на водеща компаньонка на Петър III, и изпитва неприязън към съпругата на Петър, Екатерина. Първоначално Воронцов отказва да ѝ служи, въпреки че тя го възстановява като канцлер. Когато установява, че реалният контрол върху външните работи е в ръцете на Никита Панин, той подава оставка през 1763. [1][2]

Дворецът Воронцов на улица Садовая в Санкт Петербург.

Воронцов съживява своето древно и прочуто семейство. Той поръчва на императорския архитект Бартоломео Растрели изграждането на пищен дворец в Санкт Петербург и пропилява по-голямата част от личното си богатство за това здание. Впоследствие обаче го продава на короната поради липса на средства необходими за завършване на вътрешната декорация. Племенницата му Екатерина е била в интимни отношения с кралската си съименница Екатерина II, а племенникът му Александър Романович Воронцов също достига поста на императорски канцлер[2] в ранните години на царуването на Александър I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шаблон:EB1911
  2. а б Bain, Robert Nisbet. Vorontsov s.v. Mikhail Illarionovich Vorontsov. Cambridge University Press, 1911. с. 212.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mikhail Illarionovich Vorontsov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Беларус“         Портал „Беларус