Михаил Зошченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за руския писател. За художника вижте Михаил Зошченко (художник).

Михаил Зошченко
Михаил Зощенко
руски писател

Роден
Починал
22 юли 1958 г. (63 г.)
Литература
Период 1922 – 1954 г.
Жанрове Драма, разказ, повест
Семейство
Баща Михаил Зошченко

Уебсайт Страница в IMDb
Михаил Зошченко в Общомедия

Михаѝл Миха̀йлович Зо̀шченко (на руски: Михаи́л Миха́йлович Зо́щенко) е руски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Зошченко е роден на 9 август (28 юли стар стил) 1894 година в Санкт Петербург в семейство с аристократичен произход, баща му е художникът Михаил Зошченко.[1] Учи за кратко право в Санктпетербургския университет,[2] но след началото на Първата световна война е мобилизиран, завършва офицерски курсове и служи на Източния фронт, като е раняван, получава различни отличия и достига звание щабс-капитан.[3] През февруари 1917 година е уволнен от армията по здравословни причини – сърдечно заболяване, причинено от отравяне с газ на фронта.[4]

През следващите месеци се издържа със случайни работи, а в началото на 1919 година се записва като доброволец в Червената армия, но скоро е уволнен като непригоден. През 1922 година започва да публикува в печата и скоро придобива известност като автор на сатирични разкази. През 30-те години е сред най-популярните руски автори,[5] като се ориентира към по-дълги текстове, като завършената през войната повест „Пред изгрев слънце“, която самият той смята за най-важното си произведение.

След влизането на Съветския съюз във Втората световна война през 1941 година, Зошченко е евакуиран в Москва, а след това в Алмати. През този период пише множество пропагандни текстове, най-популярна сред които е книгата за деца „Разкази за Ленин“. Въпреки това през 1946 година изпада в немилост, критикуван от висшия комунистически функционер Андрей Жданов, и през следващите години се прехранва с обущарство и случайни преводи. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година е частично реабилитиран, но след отказа му да признае нападките срещу себе си отново остава без работа.

Михаил Зошченко умира на 22 юли 1958 година в Сестрорецк.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://zoshchenko.spb.ru/kritika9-1.htm
  2. www.sovlit.ru/articles/mmz_biography_slovar.html
  3. Зощенко М. М. Перед восходом солнца / Сост. и примеч. И. Н. Сухих. Собр. соч. – М.: Время, 2008. – С. 67.
  4. Хроника жизни и творчества М. Зощенко / Лицо и маска Михаила Зощенко. Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Олимп-ППП, 1994; М. Зощенко: жизнь, творчество, судьба / Литература – производство опасное… Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Индрик, 2004.
  5. Чуковский К. Дневник 1901 – 1929. – М., 1991.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]