Михаил Зошченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за руския писател. За художника вижте Михаил Зошченко (художник).

Михаил Зошченко
Михаил Зощенко
руски писател

Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Етнос Украинци
Награди Орден на Трудовото червено знаме
орден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Литература
Период 1922 – 1954 г.
Жанрове Драма, разказ, повест
Семейство
Баща Михаил Зошченко

Уебсайт
Михаил Зошченко в Общомедия

Михаѝл Миха̀йлович Зо̀шченко (на руски: Михаи́л Миха́йлович Зо́щенко) е руски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Зошченко е роден на 9 август (28 юли стар стил) 1894 година в Санкт Петербург в семейство с аристократичен произход, баща му е художникът Михаил Зошченко.[1] Учи за кратко право в Санктпетербургския университет,[2] но след началото на Първата световна война е мобилизиран, завършва офицерски курсове и служи на Източния фронт, като е раняван, получава различни отличия и достига звание щабс-капитан.[3] През февруари 1917 година е уволнен от армията по здравословни причини – сърдечно заболяване, причинено от отравяне с газ на фронта.[4]

През следващите месеци се издържа със случайни работи, а в началото на 1919 година се записва като доброволец в Червената армия, но скоро е уволнен като непригоден. През 1922 година започва да публикува в печата и скоро придобива известност като автор на сатирични разкази. През 30-те години е сред най-популярните руски автори,[5] като се ориентира към по-дълги текстове, като завършената през войната повест „Пред изгрев слънце“, която самият той смята за най-важното си произведение.

След влизането на Съветския съюз във Втората световна война през 1941 година, Зошченко е евакуиран в Москва, а след това в Алмати. През този период пише множество пропагандни текстове, най-популярна сред които е книгата за деца „Разкази за Ленин“. Въпреки това през 1946 година изпада в немилост, критикуван от висшия комунистически функционер Андрей Жданов, и през следващите години се прехранва с обущарство и случайни преводи. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година е частично реабилитиран, но след отказа му да признае нападките срещу себе си отново остава без работа.

Михаил Зошченко умира на 22 юли 1958 година в Сестрорецк.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „zoshchenko.spb.ru“, архив на оригинала от 19 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131019165347/http://zoshchenko.spb.ru/kritika9-1.htm, посетен 19 октомври 2013 
  2. www.sovlit.ru/articles/mmz_biography_slovar.html
  3. Зощенко М. М. Перед восходом солнца / Сост. и примеч. И. Н. Сухих. Собр. соч. – М.: Время, 2008. – С. 67.
  4. Хроника жизни и творчества М. Зощенко / Лицо и маска Михаила Зощенко. Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Олимп-ППП, 1994; М. Зощенко: жизнь, творчество, судьба / Литература – производство опасное… Сост. Ю. В. Томашевский. – М.: Индрик, 2004.
  5. Чуковский К. Дневник 1901 – 1929. – М., 1991.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]