Михаил Йоанов
| Михаил Йоанов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
Хаджи Михаил Йоанов (или Мильо Иванов) е български възрожденски общественик в Източна Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хаджи Михаил Йоанов е роден е в областта Овче поле, тогава в Османската империя. Заедно с баща си и сестра си се установява в мелнишкото село Горни Орман, днес Ладарево, където стават чифлигари. Десет години работи като воденичар, а след това е чирак в село Кръстилци. Съгражда къща в Горни Орман и се оженва за девойка от съседното село Дебрене. Той има четири сина и една дъщеря и полага основите на рода Хаджимильови. Ходи на поклонение на Божи гроб и става хаджия.
По-късно се заселва се в Мелник и става един от ръководителите на българската община в града. Той е виден деец на борбата за откъсване на Мелнишка епархия от Цариградската патриаршия и присъединяването ѝ към Българската екзархия. По донос на мелнишкия владика заедно със сина си Алекса е хвърлен в серския затвор за подбудителство на населението срещу Патриаршията.[2] Като представител на българите от Мелнишка епархия посещава Цариград.[3] В 1873 година в къщата му се премества открито в началото на същата година първо новобългарско училище в Мелник. Йоанов поддържа тесни връзки със Стефан Веркович в Сяр.[4]
Умира през 1892 година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.110
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр.74.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 61.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 405.
