Михаил Калашников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Тимофеевич Калашников
руски инженер

Роден
с. Куря, Русия
Починал
23 декември 2013 г. (94 г.)
Техника
Област оръжеен конструктор
Известен с АК-47
Михаил Калашников в Общомедия

Михаил Тимофеевич Калашников, (на руски: Михаи́л Тимофе́евич Кала́шников) е руски съветски инженер — оръжеен конструктор, създател на най-масовото стрелково оръжие в света автоматАК-47“, участник във Втората световна война, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Калашников

Роден е в с. Куря, Алтайска губерния (днес в Алтайски край), РСФСР на 10 ноември 1919 г. Той е 17-то дете (от 18) в семейството. Властите обявяват семейството му за кулаци (1930) и са изселени в Томска област. На 18-годишна възраст започва работа в железопътното депо на гара (днес селище от градски тип) Матай, Алматинска област, Казахстан.

През 1938 г. е призован на служба в Червената армия. Завършва курс за младши командири със специалност механик-водач на танк и служи в танков полк в гр. Стрий, Лвовска област, Украйна. Там разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танк. Изпратен е в Ленинград (дн. Санкт Петербург) за внедряване на изобретенията.

Работата му е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Изпратен е на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпратен е в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алмати, Казахстан. Там изготвя втория прототип.

Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимирска област. Там доразработва легендарния автомат „АК-47“ (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място. От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където „АК-47“ е пуснат в масово производство (1949). Там сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка „МР-43“. Оръжията им си приличат на външен вид, но имат различна конструкция. Тази версия се оспорва от редица историци, според които АК-47 е разработен в действителност от екипа на Хюго Шмайзер в Ижевск в периода 1946-48 като за основа е използвана автоматичната карабина STG-44 [1] [2] Хюго Шмайзер получава разрешение да напусне СССР едва през 1952 г. и на следващата година умира от белодробно заболяване в Източна Германия.

„АК-47“ става основно стрелково оръжие в Съветската армия. Прието е на въоръжение и в множество други армии. Многократно участва във военни действия по света. На неговата основа той разработва и картечница „Калашников“. Участва в конструирането на серията ловни пушки „Сайга“ на базата на „АК“.

Автоматът се произвежда в различни модификации. По приблизителни данни са произведени 100 млн. броя, включително и по лиценз в други страни. Завод „Арсенал“ в Казанлък, България произвежда качествени „АК-47“ и последвалите модификации.

На М. Калашников е присвоено военно звание:

Конструкторът има 35 авторски свидетелства за изобретения. Доктор на техническите науки (1971). Той е академик на 16 руски и чуждестранни академии, вкл. почетен член на Руската академия на ракетните и артилерийските науки и на Руската инженерна академия. Дългогодишен депутат във Върховния съвет на СССР. Член на Съюза на писателите на Русия.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награждаван е многократно, вкл. с Ленинска премия (1964), Сталинска премия (1949), 2 пъти със званието „Герой на социалистическия труд“, 3 пъти с орден „Ленин“. През 2009 г. получава от президента Дмитрий Медведев най-високото звание „Герой на Руската федерация“. Почетен гражданин на Ижевск и Алтайски край. Удостоен е и с много други руски, съветски и чуждестранни ордени, медали, почетни звания и други награди и почести.

Нему са издигнати приживе паметници (в Куря и Ижевск) и е посветен Музей „М. Т. Калашников“ в Ижевск; наименувани са Ижевският държавен технически университет, Кадетското училище във Воткинск (Удмуртия), средно училище в Куря, руски диамант от 50 карата и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Автомат Калашникова, как продолжение славных традиций Европейской школы оружия (60-летию  "автомата Калашникова" посвящается)
  • Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
    • Калашников Михаил, Записки конструктора-оружейника, Москва, 1992