Михаил Коласийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Михаил Коласийски
духовник
Роден: 17 век
Починал: 1699 г.

Михаил Коласийски е сръбски духовник от XVII век, епископ на Кюстендилска епархия (Коласия, Баня) на Печката патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Коласийски се споменава в няколко документа от средата на XVII век. Той е от стар княжески род, син на кратовския княз свещеник Никола Бойчик. Младият Михаил е изпратен като послушник при печкия патриарх Паисий Яневац (1614 - 1647), при когото служи 15 години като архидякон. След смъртта на Паисий, неговият приемник патриарх Гаврил I (1648 - 1655) назначава Михаил за кюстендилски митрополит. Поради преследванията на турците, които търсели богатствата на бившия сръбски патриарх, Михаил е принуден да избяга в Света гора, и да откупи и брат си Вениамин Николаев, който е заловен и мъчен от турците.

На 21 ноември 1651 г. митрополит Михаил пристига в руската столица Москва и се среща с руския цар Алексей Михайлович Романов (1645-1676) с молба да бъде дадена служба на брат му, както и да бъде предоставен транспорт за пренос на книги и църковна утвар. Молбата му е удовлетворена.

През 1652 г. получава един „Пролог“ (славяно-руски църковен сборник, известен още като Синаксар или Синаксарий), като в посвещението пище Михаил Коласийски, наричан и Бански, радомирски, сирищнически, кратовски, палански, щипски и радовишки. От титула на кюстендилския митрополит може да се съди за обсега на Коласийската епархия към този момент. В границите на Коласийската (Банската) епископия са влизали, освен Кюстендил, още и Радомир, Сирищник (голямо село в Радомирско, пазарен център и седалище на кадия през XVII в.), Кратово, Крива паланка, Щип и Радовиш.

Запазено е писмо адресирано до Михаил, митрополит Кратовски писано от Света гора в 1653 г. От 1653 г. има и запис върху един псалтир в Призрен с текст Михаил митрополит Бански, глаголемя Коласия.

През 1654 г. от Москва се завръща михаиловият архимандрит Дионисий, който донася в Печката патриаршия руски псалтир със следната забележка: Милости божия Михаил митрополит бански, назоваван Коласийски, кратовски и щипски, този свят и божествен псалтир изпратих в сръбската патриаршия, назовавана Печка.

През същата 1654 г. Михаил тръгва на поклонение в Йерусалим, минава през Влашко, сръбските земи и през Света гора, където престоява 2 години и едва на третата година посещава светите места.

На 11 декември 1657 г. Михаил се завръща в Москва. В руската столица митрополитът остава до 1660 г., когато отново моли руския цар да вземе под своя закрила Лесновския манастир. В отговор царят издал заповед, че на всеки шест години магат да идват от Лесновския манастир в Москва за милостиня и помощ по трима-четирима братя и техните прислужници.

След завръщането си от Русия Михаил Коласийски живее в близкия до Кратово Лесновски манастир, където установява своето седалище и продължава да изпълнява епископската си длъжност. Това е видно от две забележки в стари църковни книги от 1659 и 1660 г.[1][2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан, Северна Македония: Исторически издирвания, София, 1906, стр. 255 и 260-268.
  2. Ангелов, Б. Ст. Михаил митрополит Коласийски, в: Руско-южнославянски книжовни връзки, София, 1980, стр. 5-83.
  3. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 326. Посетен на 3 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония