Михаил Коласийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Коласийски
духовник
Роден
Починал

Михаил Коласийски е сръбски духовник от български произход[1] от XVII век, епископ на Коласийската епархия на Печката патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Коласийски се споменава в няколко документа от средата на XVII век. Той е от стар княжески род, син на кратовския княз свещеник Никола Бойчик. Младият Михаил е изпратен като послушник при печкия патриарх Паисий Яневац (1614 - 1647), при когото служи 15 години[2] като архидякон. След смъртта на Паисий, неговият приемник патриарх Гаврил I (1648 - 1655) назначава Михаил за митрополит на Кюстендил, наричан и с древното име Коласия.[3] Поради преследванията на турците, които търсели богатствата на бившия сръбски патриарх, Михаил е принуден да избяга в Света гора и да откупи и брат си Вениамин Николаев, който е заловен и мъчен от турците.

На 21 ноември 1651 г. митрополит Михаил Коласийски пристига в руската столица Москва и се среща с руския цар Алексей Михайлович Романов (1645-1676) с молба да бъде дадена служба на брат му, както и да бъде предоставен транспорт за пренос на книги и църковна утвар. Молбата му е удовлетворена.

През 1652 г. върху един ръкописен „Пролог“ (славяно-руски църковен сборник, известен още като Синаксар или Синаксарий), подарен на руския владетел, Михаил се подписва в посвещението като Михаил Коласийски, наричан и Бански, Радомирски, Сирищнически, Кратовски, Палански, Щипски и Радовишки, което отразява всички области в обхвата на Кюстендилската митрополия.[4] В границите на Коласийската (Банската) епископия са влизали, освен Кюстендил, още и Радомир, Сирищник (голямо село в Радомирско, пазарен център и седалище на кадия през XVII в.), Кратово, Крива паланка, Щип и Радовиш.

Запазено е писмо адресирано до Михаил, митрополит Кратовски писано от Света гора в 1653 г. От 1653 г. има и запис върху един псалтир в Призрен с текст Михаил митрополит Бански, глаголемя Коласия.

През 1654 г. от Москва се завръща михаиловият архимандрит Дионисий, който донася в Печката патриаршия руски псалтир със следната забележка: Милости божия Михаил митрополит Бански, назоваван Коласийски, Кратовски и Щипски, този свят и божествен псалтир изпратих в сръбската патриаршия, назовавана Печка.

През същата 1654 г. Михаил тръгва на поклонение в Йерусалим, минава през Влашко, сръбските земи и през Света гора, където престоява 2 години и едва на третата година посещава светите места.

На 11 декември 1657 г. Михаил се завръща в Москва. В руската столица митрополитът остава до 1660 г., когато отново моли руския цар да вземе под своя закрила Лесновския манастир. В отговор царят издава заповед, че на всеки шест години могат да идват от Лесновския манастир в Москва за милостиня и помощ по трима-четирима братя и техните прислужници.

След завръщането си от Русия Михаил Коласийски живее в близкия до Кратово Лесновски манастир, където установява своето седалище и продължава да изпълнява епископската си длъжност. Това е видно от две забележки в стари църковни книги от 1659 и 1660 г.[5][6][7]

Смята се, че Михаил Коласийски умира около 1666 г. в Хилендарския манастир.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
  2. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
  3. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
  4. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
  5. Иванов, Йордан, Северна Македония: Исторически издирвания, София, 1906, стр. 255 и 260-268.
  6. Ангелов, Б. Ст. Михаил митрополит Коласийски, в: Руско-южнославянски книжовни връзки, София, 1980, стр. 5-83.
  7. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 326. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  8. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
     Портал „Македония“         Портал „Македония