Михаил Комнин Торник Асен Палеолог
| Михаил Комнин Торник Асен Палеолог Μιχαήλ Άσάν | |
| византийски аристократ | |
| Роден |
предполага се XIV век
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1355 г.
|
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Баща | Константин Палеолог Асен |
| Съпруга | Ирина Комнина Кантакузина Палеологина Асенина |
Михаил Комнин Торник Асен Палеолог (на средногръцки: Μιχαήλ Κομνηνός Τορνήκης Άσάνης Παλαιολόγος) или само Михаил Асен (Μιχαήλ Άσάν) е византийски аристократ и администратор от XIV век.
Сведенията за живота на Михаил са изключително оскъдни. Син е на Константин Палеолог Асен и неизвестна жена, за която Йордан Иванов предполага, че е била от аристократичния род на Торниките. Бащата на Михаил е син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина. Датата на раждането на Михаил Асен е неизвестна, но според Иван Божилов тя може да бъде отнесена към първото десетилетие на XIV век.
В едно запазено стихотворение от Никифор Григора, написано по повод смъртта на Михаил, той се споменава само с името Михаил Асен. В типика на константинополския манастир „Света Богородица Сигурна надежда“ от 1330 г., на лист 9v. заедно със съпругата си Ирина е изобразен и Михаил Комнин Торник Асен Палеолог. Въпреки наличието на различни интерпретации за личността на Михаил Асен от стихотворението на Григора, през 1972 г. Е. Трап доказва, че Михаил Асен и Михаил Комнин Торник Асен от Устава на Теодора Синадина са едно и също лице, а тази теза се възприема и от Иван Божилов.
В стихотворението на Никифор Григора се посочва, че Михаил Асен е бил управител на остров Лесбос, какъвто Божилов допуска, че е бил между 1342 г. и 1355 г., но най-вероярно през 1347 г.
Михаил Асен е бил женен за Ирина Комнина Кантакузина Палеологина Асенина. Двамата са имали деца, които починали рано. Съпружеската двойка е изобразена на миниатюра в Устава на Теодора Синадина за манастира „Света Богородица Сигурна надежда“, където Михаил е посочен като зет на ктиторката.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, БАН, Марин Дринов, 1994. ISBN 9544302646. с. 314 – 316.