Михаил Костенцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Костенцев
български просветител и общественик

Роден
1832 г.
Починал
26 февруари 1929 г. (97 г.)

Хаджи Михаил Георгиев Костенцев е български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Костенцев е роден в 1832 година в Ново село, тогава в Османската империя. Баща му Георги Костенце е дребен търговец, необразован, но ценящ българската култура,[1] а брат му Арсени Костенцев също се занимава с книжарство. След смъртта на Георги Костенцев през 1859 година Михаил заминава при братовчед си Костенцев в Смирна, книжар в евангелистката книжарница, при когото изучава книжарския занаят.[1] По-късно живее една година в Москва, Кайро, Одеса и Йерусалим. След това работи като пътен книжар.[2] Подпомага дейността на книжарницата на Христо Г. Данов във Велес открита през 1867 година.[3]

В Крушево заедно с Иван Шумков прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика.[2]

В 1874 година Михаил и Арсени Костенцеви отварят книжарница в Щип,[2] съществувала до 1880 година, чрез която развива активна просветна дейност в цяла Македония.[4] Книжарницата е посещавана и от щипския каймакамин.[2]

В 1874 година[5] Михаил Костенцев доверява на приятеля си Яков Клюнт, пътуващ евангелистки книжар, желанието си да се ожени за учителка и Клюнт го запознава с Мария Томанова, учителка в девическото училище в Кратово и двамата се женят.[6] При избухването на Руско-турската война в 1877 година на заседание на меджлиса в Щип е решено Михаил Костенцев да бъде премахнат, но Михаил е предупреден от научил за това българин и бяга. Пристига в София заедно с руските войски. След него пристигнало и семейството му.[2]

В София Михаил отваря книжарница през 1879 година на Сунгурлар чаршия и след напускането на Никола Вардев става единствен книжар в града.[2] Откупува сборника „Български народни песни“ от наследниците на братя Миладинови и го разпространява.[5] Книжарницата се занимава и с издателска дейност, ръководена от Мария Костенцева. Издава песнопойка, Софронието, „Чер арап и хайдут Сидер“, „Злочестко и Сретка“, „Бялка и Червенка“, „Щастаие в играта“, „Черноносящата госпожа“, „Богдан юнак“, Писмовник и Трепетник.[7] Михаил Костенцев и брат му Арсени се придържат към русофилски политически възгледи[8] и са противници на управлението на Стефан Стамболов.[5]

През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[9]

През 1920 година поради напредналата си възраст Михаил Костенцев затваря книжарницата си в София. Умира от пневмония в София на 26 февруари 1929 година.[5]

Дъщерята на Михаил и Мария Костенцеви Райна Костенцева е женена за българския художник и поет Август Розентал, а след смъртта му в Балканска война се омъжва за Макс Мекциер, художник на списание „Пламък“. Райна Костенцева е автор на книгата „Моят роден град София преди 75 години и после“, издадена в 1979 година.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 40.
  2. а б в г д е Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 41.
  3. Делева, Илияна. Книгоразпространение и книгоиздаване през 90-те години на 19 век. // Книжарница „Книгите“.
  4. Кр. Зотова. Книжарницата на Хр. Г. Данов във Велес и делото на братя Босилкови. Исторически преглед, год. XLVIII, 1992, 116-130 с.
  5. а б в г Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 44.
  6. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 42.
  7. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 46.
  8. Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 43.
  9. Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина. // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
  10. Жечев, Николай. Спомени за някогашния книжар и издател Михаил Костенцев. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония