Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Михаил Кутузов“
Стоянката на крайцера в Новоросийск, юли 2005 г.
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Заложен23 февруари 1951 г.
Спуснат на вода29 ноември 1952 г.
Влиза в строй31 януари 1955 г.
Изведен от
експлоатация		2000 г.
Състояниекораб музей
Основни характеристики
ИМО номер7721249
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване		9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)		2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест нафелдмаршал Михаил Кутузов
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
(след модернизацията добавени 8x2 30 mm)
Минноторпедно
въоръжение		2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Михаил Кутузов“ в Общомедия

Михаил Кутузов e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“, модификация 68-А. Името си носи в чест на Михаил Кутузов.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 22 февруари 1951 г. в Николаев, в Николаевския корабостроителен завод „Н. И. Носенко“, със заводски № 385. Спуснат на вода на 29 ноември 1952 г., На 9 август 1954 г. на крайцера е издигнат Военноморския флаг, зачислен е в състава на Червенознаменният Черноморски флот със заповед на Министъра на Отбраната на СССР от 31 януари 1955 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Служи в състава на 50-та дивизия крайцери на Ескадрата на Черноморския флот. Базира се в главната база на Черноморския флот – в града-герой Севастопол.

През май 1955 г. на борда на крайцера се провеждат изпитанията на първите корабни вертолети Ка-15 и Ми-1.

Има визити в Румъния през 1955 г., Сплит (Югославия) през 1956 и 1964 г. Отряд черноморскии кораби в състав крайцера „Михаил Кутузов“, есминците „Безукоризненный“ и „Бессменный“, начело с командващия флота адмирал В. А. Касатонов, в периода май – юни 1956 г. посещава порт Драч[2] (Албания), както и през 1957 г. Варна (България) през 1964 г., Алжир през 1968 г.

По време на взрива на линкора „Новоросийск“, „Михаил Кутузов“ се оказва най-близкия съд до линкора. От 93 души аварийно-спасителна команда, изпратена от крайцера за оказване на помощ на екипажа на „Новоросийск“, загиват 27 матроса.

През лятото на 1957 г. крайцерът извършва поход Севастопол – Ленинград – Севастопол, за да участва в праздниците по повод Деня на Военноморския флота на Нева. Изминати са 4500 мили.

На 14 септември 1958 г. на борда на крайцера „Михаил Кутузов“ в Новоросийск е доставен Вечният огън от Севастопол, от Малахов курган. Вечният огън е запален на площада на Героите в град Новоросийск.

През 1961 г. на крайцера са снимките на филма „Отпуска на брега“. По спомените на Владимир Висоцки, участвал с епизодична роля във филма и прекарал месец на крайцера, през същата година на „Кутузов“ е има визита Юрий Гагарин[3][4]. Този факт също се потвърждава от фотографиите в архива на семейството на капитана 1-ви ранг Борис Александрович Мясников, тогава на служба в Севастопол (виж източниците).

През юни 1964 г. „Михаил Кутузов“, големият противолодъчен кораб (БПК) „Сознательный“, БПК „Комсомолец Украины“ отплават за Средиземно море за носене на бойна служба.

Арабо-Израелски конфликт[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1967 г., се намира в зона на военни действия, изпълнявайки бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет, а в периода от 1 август до 31 декември 1968 г. на Въоръжените сили на Сирия.

На 31 март 1969 г. крайцерът „Михаил Кутузов“ става флагмански кораб на 30-та дивизия надводни кораби на ЧФ.

Последваща служба[редактиране | редактиране на кода]

В периода март – април 1970 г. крайцерът взема участие в общофлотските учения „Океан“, в които са задействани всички флоти[5].

През 1987 г. е преведен в резерва на ВМФ. Изключен е от състава на ВМФ на 3 юли 1992 г., намира се на стоянка в Севастопол, разглежда се въпроса за превръщането му в музей или продажбата му за скрап. На 23 – 25 август 2001 г. е предислоциран в град Новоросийск и влиза в състава на Новоросийската военноморска база, войскова част 99005.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 2002 г., в Деня на ВМФ, е отворен за посещения като кораб-музей.

От своя първи поход до края на службата си изминава 211900 мили и има 15 далечни морски похода. Над 700 негови моряка са наградени с ордени и медали на СССР.

На крайцера има филиал на музея на Военноморския флот, който сега функционира.

История на създаването на музея[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. президиумът на съвета на ветераните на крайцера „Михаил Кутузов“ излиза с инициативата са се съхрани последния представител на крайцерите от проекта 68бис, оставяйки го за историята, като образец за корабостроенето на 50-те години и като неповторим паметник за техническа архитектура, превръщайки го в център за военнопатриотично възпитание на младежта и музей, пропагандиращ традициите на Военноморския флот. През 1996 г. международната организация ЮНЕСКО взема решение за включването на крайцера „Михаил Кутузов“ в каталога на големите кораби, превърнали се в исторически музеи и центрове от национално значение.

На 14 юли 1999 г. излиза директивата на командващия ЧФ ДК-09 „За организиране на крайцера „Михаил Кутузов“ на филиал на музея на Черноморския флот“.

В края на 1999 г. от главнокомандващия на ВМФ на РФ е взето решението за превеждането на крайцера „Михаил Кутузов“ в порт Новоросийск. През пролетта на 2000 г. крайцерът е поставен в „Плавдок-30“ за подготовка за прехода му в Новоросийск. На 23 август 2001 г. корабът, в съпровождение на буксира „Шахтер“, напуска Севастопол, а вече на 25 август пристига в порт Новоросийск.

Със заповед № 216 от 6 февруари 2012 г. на Министъра на отбраната на РФ „Корабът на бойната слава „Михаил Кутузов““ е включен в щата на Централния военноморски музей[6].

Съвременно използване[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът се намира в резерва на ВМФ, артилерията и силовата установка са напълно функциониращи. На крайцера е разположена базова станция на компанията МТС, която осигурява високо качество на радиосигнала в центъра на града и на територията на морската гара, където се провеждат гродските празнични мероприятия, парадите и концертите[7].

Също така крайцера е отворен за посещения музей. Има и платени екскурзии. Разглеждат се въпросите за музификация и ремонт на крайцера[8]. През 2014 г. е планиран ремонт на крайцера в Новоросийския кораборемонтен завод[9].

През 2014 г., след събитията в Крим, живееща в Севастопол група ветерани, служили по различно време на крайцера, повдига инициатива за превод на кораба обратно в Севастопол.

В Деня на Победата, на 9 май 2016 г., в Новоросийск крайцера „Михаил Кутузов“ произвежда артилерийски салют по време на военния парад[10].

Закрит е за ремонт през 2018 г., край на ремонта – 2020 г[11].

Към средата на юли крайцерът се намира в пристанището на Новоросийск и успешно приема туристически екскурзии от целия свят.

Има статус на кораб музей, влиза в състава на Черноморския флот на РФ.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • От 12 декември 1954 г. – капитан 2-ри ранг М. З. Любичев.
  • От 8 октомври 1955 г. – капитан 2-ри ранг Г. Е. Голота.
  • От 27 септември 1958 г. – капитан 2-ри ранг С. М. Федоров.
  • От 4 септември 1961 г. – капитан 2-ри ранг В. М. Леоненков.
  • От 12 август 1966 г. – капитан 2-ри ранг Н. К. Федоров.
  • От 24 октомври 1969 г. – капитан 2-ри ранг К. И. Жилин.
  • От 19 февруари 1971 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гусев.
  • От 28 септември 1973 г. – капитан 2-ри ранг В. В. Распутин.
  • От 18 декември 1976 г. – капитан 2-ри ранг А. А. Гармашов.
  • От 15 октомври 1979 г. – капитан 2-ри ранг Н. И. Малинка.
  • От 22 юни 1985 г. – капитан 2-ри ранг Ю. Н. Рябенький.
Историческата справка на борда на крайцера „Михаил Кутузов“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ RussianShips.info
  2. ↑ Спирин А. Н. Ответственная миссия „Адмирала Нахимова“. Независимая газета, 2004.
  3. ↑ Высоцкий В. Выступление в строительно-дорожном институте. Усть-Каменогорск, октябрь 1970 года.
  4. ↑ Г.Б.Иванова. Русский: Космонавты Юрий Гагарин и Герман Титов во время посещения крейсера „Михаил Кутузов“, Севастополь, 1961 год // 14 януари 2017. Посетен на 14 януари 2017.
  5. ↑ Боевой путь корабля // navalmuseum.ru. Архивиран от оригинала на 2019-10-22. Посетен на 2019-10-22.
  6. ↑ История создания филиала Архив на оригинала от 2022-04-19 в Wayback Machine. // Центральный военно-морской музей.
  7. ↑ МТС обеспечивает безопасность мореплавания в Азовском и Чёрном море – Москва и Подмосковье[неработеща препратка]
  8. ↑ Рогозин поручил музеефицировать крейсер „Михаил Кутузов“. 23 декември 2013
  9. ↑ В 2014 году крейсер-музей „Михаил Кутузов“ покинет своё место и отправится на ремонт в док Новороссийского судоремонтного завода
  10. ↑ В День Победы в Новороссийске Крейсер-музей „Михаил Кутузов“ произведет артиллерийский салют: Министерство обороны Российской Федерации
  11. ↑ Крейсер-музей „Михаил Кутузов“ в Новороссийске отремонтируют к 2020 году // Архивиран от оригинала на 2018-11-15. Посетен на 2018-11-15.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Михаил Кутузов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Кутузов_(лек_крайцер,_1952)&oldid=11977283“.