Михаил Кушев (архитект)
| Михаил Кушев | |
| български архитект и революционер | |
 | |
| Роден |
1905 г.
|
|---|---|
| Починал | 1992 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Михаил Кушев в Общомедия | |
Михаил Банов Кушев е български архитект, общественик и революционер, виден деец на Македонската младежка тайна революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Кушев е роден в март месец 1905 година в град Велес, тогава в Османската империя. Той е виден представител на голямата велешка фамилия Кушеви. Баща му Бано Кушев е деец на ВМОРО, убит от турците през 1910 г. Учи в българското училище във Велес, а след това завършва сръбската гимназия в 1925 година. Заради домашна работа за училище, в която Михаил описва българския характер на Македония и критикува сръбската политика в нея, той е изключен завинаги от всички училища в Югославия. Директорът намалява наказанието му до една седмица и намалено поведение.[2]
След като завършва гимназия учи архитектура в Политехническия университет в Загреб. Още в началото на студентствотот си Михаил става член на Македонската младежка тайна революционна организация. Първата му задача в организацията е да пренесе новия проектоустав до групите в Белградския и Скопския университет.[3] След това събира данни за велешката жандармерия и гарнизон. В 1927 година започват арести на студенти от университетите в Скопие и Загреб, които са членове на ММТРО и Михаил Кушев също е повикан в сръбския участък. Успява да се измъкне и да замине веднага за Виена. Там предава събраната информация за велешкия гарнизон и жандармерия на ММТРО. След това е изпратен да засили студентскотото дружество на организацията в Мюнхен, но тъй като полицията му дава 24 часа да напусне страната, в крайна сметка записва летен семестър в Париж.[4]
С наближаването на Скопския студентски процес организацията силно пострадва в Скопие, Загреб, Белград и Любляна. В резултат на търсенето на некомпрометирани членове, Михаил Кушев е назначен за ръководител на групата в австрийския град Грац. Там в 1927 година записва да учи в Техническия университет по архитектура.[4] Кушев продължава да предава подробни сведения за сръбските гарнизони и полицейски станции на Министерството на войната в България, пътувайки до София и обратно.[5]
След Скопския процес Михаил решава да не се връща в Югославия и става български гражданин, оставайки известно време в София. Там става свидетел ана братоубийствените конфликти между михайловисти и протогеровисти. Кушев заминава за Виена, за да докладва за положението на ММТРО. Организацията във Виена подема стъпки за прекратяване на братоубийствата, но безуспешно.[6]
Завършва архитектура в 1931 година в Грац, като след това се установява в София.[7] Михаил Кушев пътува често до роднини в Скопие и пише в спомените си впечатления за българщината там:
| „ | Впечатленията ми по отношение на националност за българщината са положителни. Управляващите обаче, които в много случаи са млади хора, родили се преди или повечето след 1944 година. Под влияние на сърбите, се считат за македонци по народност. Мразят всичко българско и изопачават всичко добро, което е в България, В този дух сърбите възпитават и най-малките деца.[8] | “ |
Благодарение на Михаил Кушев е запазен тайният архив на ММТРО. Той е предаден от Кушев в 1985 година на Държавна агенция „Архиви“.[9][1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил Кушев (около 1740 — 1855) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицка Весова | Михаил Кушев (1812 — 1905) | Анастас Кушев | Кица Хаджизафирова | Пано Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Бано Кушев (1873 — 1910) | Елена Владикоецова (1875 — ?) | Петър Кушев (1870 — 1939) | Георги Кушев (1862 — 1901) | Страшимир Кушев (1871 — 1959) | Никола Панов | Диме Кушев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Кушев (1896 — 1922) | Тодор Кушев (1901 — 1925) | Михаил Кушев (1905 — 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на БАН, 1988. с. 12.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 10 – 11.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 13.
- ↑ а б Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 14.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 15 – 16.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 16 – 17.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 18.
- ↑ Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985. с. 19.
- ↑ Михаил Банов Кушев от Велес, Вардарска Македония – „Фамилия Кушеви“, София, 1985 година (семеен архив) // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 6 март 2016.
