Михаил Максимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Максимович
български печатар
Рицаръ Мочикъ, д-р Фр. Третя книжка по смѣтание за ІІІ-то отдѣление... Прѣводъ от чешкий, нареденъ споредъ програмата на Българскитѣ училища в Турската Империя. Солунъ, Издава М. Максимовичъ. Печатница на Теод. Праклиди и С-ие, 1892.

Михаил Максимович е български книжовник и преводач, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Максимович издава във Виена в 1889 година и в Солун в 1890 – 1892 година серия от малки детски книги с поучително съдържание, учебници и календарче, които предлага с отстъпка над 40%. В 1891 става управител на новооткритото българско отделение в печатницата на Теодорос Ираклис (Ираклидис). В 1892 година е цензор във вилаетската комисия за народното просвещение, а по-късно вилаетски драгоман. В 1892 година издава „Османска история“. В 1893 година подпомага Михаил Шатоев, който се опитва да създаде в Радовиш, Солун и Цариград научно списание.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 53. Посетен на 26 октомври 2013 г.