Михаил Нагорички

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Нагорички
български общественик
Роден
Нагоричане, Османска империя
Починал
около 1880 г.

Михаил Нагорички е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония, архиерейски наместник в Куманово и председател на Кумановската българска община.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Отец Михаил е роден в село Нагоричане, Кумановско (Старо или Младо). През 60-те години на XIX век е ръкоположен за свещеник от митрополит Йоаким Скопски и около 1869 година се заселва в Куманово. В Куманово се присъединява към екзархийското движение, оглавявано от поп Нешо и Гьоро Борозан. Тъй като в Скопие още няма български митрополит, велешкият екзархийски митрополит му дава чин иконом и го прави архиерейски наместник в Куманово. Наричан е Младия иконом, за да се различава от Стария - поп Димитър Младенов, глава на патриаршистката сърбоманска партия в града.[1] Благодарение на усилията на поп Михаил, Гьоро Борозан, Димко Сучка и други лидери на българската община, през втората половина на 1873 година в Куманово екзархийската партия печели проведения истилям (допитване). Истилямът е спечелен от българите с 2/3 в цялата Скопска епархия и в резултат епархията също се сдобива с български владика.[2]

На 17 февруари 1880 година общината пише до екзарха с оплаквания от теглилата на населението от гърците и искане за изпращане на владика.[3] Екзархът ги съветва към твърдост. Но председателят на общината поп Михаил по време на тежките за българщината години на Руско-турската война е арестуван и е в затвора. Екзархът подава такрир до Портата за освобождаването му и успява да го постигне, на поп Михаил е забранено да се върне в Куманово и той е настанен да служи в Одрин. Поп Михаил обаче си тръгва от Одрин и се връща в Куманово, което влошава положението му – задържан е от властите и откаран в Солун, откъдето да бъде изпратен на заточение. Екзархията е уведомена от председателя на Солунската община Кузман Шапкарев, към когото Кумановската община се била обърнала за застъпничество.[4]

Поп Михаил умира в Цариград.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  2. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 94.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 364.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 365.
  5. Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония. // Периодическо списание XXXIV. София, Българско книжовно дружество, 1889. с. 682 - 683.
     Портал „Македония“         Портал „Македония